Нов български университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от НБУ)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нов български университет
Universitas Novi Bulgarica
Откриване на академичната 2015/16
Откриване на академичната 2015/16
Девиз на латински: Ne varietatem timeamus
(„Да не се боим от разнообразието“)
Основан 18 септември 1991 г.
Вид частен
Ректор проф. Пламен Дойнов
Президент проф. Веселин Методиев
Студенти 10 000
Местоположение СофияБългария
Цветове      тъмносиньо и златно
Членство ERUA
Сайт www.nbu.bg
NBUBG-logo.png
Нов български университет в Общомедия
Главен вход на Нов български университет, 2021
Радио-телевизионен център на НБУ, 2021

Нов български университет (съкратено НБУ) е български частен университет. Основната му база е разположена в София, в няколко корпуса, като притежава и други академични бази из страната, а също и собствена университетска библиотека в София – Библиотека на НБУ. Университетът разполага със собствено издателство[1]. В Нов български университет се обучават годишно около 10 000 студенти в над 50 бакалавърски, около 100 магистърски и 35 докторски програми, обновявани всяка година според изискванията на пазара на труда и академичните търсения на общността на НБУ.

Образователната философия на НБУ се основава на либералната идея за образование, свързващо придобиването на знания и професионалното специализиране с общото духовно развитие и етични стойности.

Мисията на Нов български университет е:

  • да бъде ориентирана към своите студенти автономна академична институция за изграждане на предприемчиви личности, отговорни за собственото си развитие;
  • да бъде среда за развитие на социално ангажирани личности, подготвени за живот в условията на демокрация, гражданско общество, пазарни отношения, европейско и световно интегриране;
  • да бъде либерална академична институция, основана на връзката между образование, изследване и предприемчивост;
  • да осигурява интердисциплинно общо и тясно специализирано образование, основано на изследвания и на връзка с практиката.

Девизът на университета е „Ne varietatem timeamus“ („Да не се боим от разнообразието“).

История[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешният двор на Нов български университет в снега, ноември 2021

Авторът на идеята за Нов български университет е проф. Богдан Богданов. Той е създател на университета като продължение на Дружеството за нов български университет, заедно с организационен комитет от учени, изследователи и предприемачи, като „Целта на дружеството е да проучва, разработва и прилага нови образователни подходи и програми, на основата на които да бъде създадена нова и алтернативна образователна институция, адекватна на демократичните промени в България след 1989“[2]. Проф. Богданов е председател на Настоятелството и изпълняващ длъжността ректор на НБУ от основаването му до 1995 г.

Университетът е учреден на 18 септември 1991 година с Решение на Седмото велико народно събрание.

НБУ получава институционална акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация за максималния период в три поредни акредитации – през 2001 г., през 2006 г. и през 2013 г. През 2004 година университетът е акредитиран и от The Open University във Великобритания.

Нов български университет въвежда за първи път в България кредитната система; обучението по образователните степени специалист, бакалавър и магистър; дистанционното и продължаващото обучение; електронното обучение.

Личности със световна известност са почетни доктори и почетни професори на НБУ, сред които – Александър Фол, Вера Мутафчиева, Жан-Пиер Вернан, Жил Липовецки, Милчо Левиев, Ричард Рорти, Робърт Йънг, Райна Кабаиванска, лорд Ралф Дарендорф, Волфганг Изер, Томас Сибиък, Стив Форбс и др.[3][4]

През 2014 г. режисьорът Атанас Киряков посвещава документалния си филм „Остров на надеждата“ на Нов български университет.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Име Период
1. проф. Богдан Богданов, д.н. 1991 – 1995
2. проф. Иванка Апостолова 1995 – 2002
3. доц. Сергей Игнатов, д.н. 2002 – 2009[5]
4. доц. Людмил Георгиев 2009 – 2012[6]
5. проф. Пламен Бочков 2012 – 2020[7]
6. проф. Пламен Дойнов, д.н. 2020-[8]

Университетска структура[редактиране | редактиране на кода]

Учебен процес[редактиране | редактиране на кода]

Студенти от департамент „Дизайн“, ноември 2021
Доц. д-р Галина Сачанска, ръководител на департамент „Природни науки“, със студенти от бакалавърска програма „Клетъчна биология и вирусология“, ноември 2021
Тонрежисьорско студио, Радио-телевизионен център на НБУ, 2020

Обучението в НБУ се организира от факултети и центрове за продължаващо обучение. Факултетите предоставят образователните степени. Те осигуряват свързването на изследователската научна дейност с нейната практическа реализация. Центровете за продължаващо обучение предоставят система от академични лекции, курсове, учебни програми и майсторски класове и осигуряват обучение за учащи от различни възрасти и професии. Основните учебни звена са следните:

Изследвания и творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изследователската и творческата дейност се организират от департаментите и изследователските центрове. Департаментите обединяват преподаватели и изследователи от едно научно направление и свързват НБУ с извън-университетски дейности, организации и др. Те работят по национални и международни проекти, предлагат нови учебни програми и се грижат за тяхното развитие, привличат нови преподаватели и следят за качеството на обучението.

Департаменти
Центрове

Програми[редактиране | редактиране на кода]

Бакалавърски[редактиране | редактиране на кода]

Всички бакалавърски програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

  • Администрация и управление
  • Англицистика
  • Анимационно кино
  • Антропология
  • Арабистика
  • Биология – обща и приложна
  • Българистика
  • Българска културна история и музеи
  • Връзки с обществеността
  • Германистика
  • Гражданска и корпоративна сигурност
  • Графичен дизайн
  • Египтология
  • Екология и опазване на околната среда
  • Журналистика
  • Изкуствознание и артмениджмънт
  • Интериорен дизайн
  • Информатика
  • Информационни технологии
  • Испанистика
  • История и археология
  • Италианистика
  • Кино и телевизия
  • Класически езици, антична култура и литература
  • Логопедия
  • Маркетинг
  • Международна политика ((fr))
  • Мениджмънт на хотелиерството и ресторантьорството
  • Мода
  • Мрежови технологии ((en))
  • Музика
  • Мултимедия и компютърна графика
  • Неоелинистика
  • Пластични изкуства
  • Политиката и обществото ((en))
  • Политически науки
  • Приложни чужди езици (за администрация и управление)
  • Психология
  • Психология ((en))
  • Реклама
  • Романистика
  • Русистика
  • Социална работа
  • Социология
  • Счетоводство и одит
  • Театър
  • Телекомуникации
  • Туризъм
  • Управление на бизнеса и предприемачество
  • Философия
  • Финанси
  • Фотография

Магистърски[редактиране | редактиране на кода]

Всички магистърски програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

Докторски[редактиране | редактиране на кода]

Всички програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

Рейтинг[редактиране | редактиране на кода]

Към октомври 2014 г. изследване на испанския Висш съвет за научни изследвания поставя Нов български университет на 2078 място в света по качество, като той изпреварва всички български университети с изключение на Софийския университет.[9] В изданието на Рейтингова система на висшите училища през 2014 г., НБУ е в „ТОП 5“ на всички направления, в които обучава студенти. През 2014 г. университетът се изкачва още веднъж и вече е в „ТОП 4“ на всички направления, в които обучава студенти. Това го поставя в лидерска позиция, в страната, в сравнение с тясно специализирани висши училища или университети с над 100-годишна история и събирани с десетилетия библиотеки. НБУ е най-динамично развиващият се университет в България, който изгражда и нови корпуси и разкрива нови филиали и центрове.

Алианс на реформаторските университети (ERUA)[редактиране | редактиране на кода]

Нов български университет е член на международния университетски консорциум „Алианс на реформаторските университети“ – ERUA (European Reform University Alliance) заедно с още четири млади европейски реформаторски висши училища – Университета Париж-VIII Сен-Дени (Франция), Университета Констанц (Германия), Университета Роскилде (Дания) и Егейския университет (Гърция).[10] Петте университета са известни с програмите си в областта на социалните науки.[11]

Инициативата „Европейски университети“, част от която е ERUA, е подкрепена от Европейската комисия и предвижда обединяване на висшите учебни заведения в Европейския съюз.[12]

Библиотека на НБУ[редактиране | редактиране на кода]

Библиотеката на Нов български университет е създадена през 1995 г. Библиотеката разполага със съвременни технологични съоръжения и достъп до 26 световни електронни бази данни.

Удостоена е с национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Библиотеки и библиотечно дело“ (2007).[13]

Университетски театър[редактиране | редактиране на кода]

Вход към новата зала на Университетския театър на Нов български университет

Университетът има собствен театър, наречен „Университетски театър на НБУ“, по-рано известен като „Театър на голия охлюв“. Създаден е през 2000 г. като самостоятелна структурна единица в рамките на Нов български университет.

Театърът има за цел да представя разработки на преподаватели и студенти от Нов български университет, както и да създава творчески партньорства в национален и международен контекст.

Театърът разработва следните направления:

  • Научноизследователски проекти;
  • Собствени продукции и копродукции;
  • Представяне на учебни продукти в публични пространства;
  • Тренингови и семинарни сесии в областта на съвременните театрални теории и практики.

Носител на различни национални и международни награди за професионално и студентско творчество.

През февруари 2010 г. официално е открита Университетската театрална база, която приютява странстващата практика на Театър на голия охлюв. Залата е полифункционална, с възможности за представяне на театрални спектакли, кинопрожекции, концерти, лекции, дебати и т.н. Капацитетът ѝ е 120 места, разположени амфитеатрално. Осветителната, аудио- и мултимедийната система имат възможност да се преконфигурират – в зависимост от разположението на публика и от игралното пространство. Аудиосистемата е снабдена с Dolby surround, което позволява прожектирането на филми с качествен звук. В залата е изградена високотехнологична климатична инсталация, прокаран е жичен и безжичен интернет.[14]

Галерия УниАрт[редактиране | редактиране на кода]

Галерия УниАрт на Нов български университет е открита на 19 май 2012 г. в Нощта на музеите, в София. По-голямата част от изложените експонати са дарение от семейството на Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара и член на Настоятелството на НБУ.[15]

Радио-телевизионен център[редактиране | редактиране на кода]

Университетът разполага със собствен Радио-телевизионен център, който се администрира от Бакалавърски факултет. Центърът е открит на 1 октомври 2020 г.[16] Звеното работи активно и по външни проекти.[17]

Спортна база на НБУ[редактиране | редактиране на кода]

Игрище на Нов български университет

Университетът разполага с игрище на открито за мини футбол с изградени спортни съоръжения за волейбол, бадминтон и хандбал. Настилката му е от изкуствена трева Edel grass. Има осветление.[18]

Академични цветове[редактиране | редактиране на кода]

Академичните цветове на НБУ са тъмносиньо и златно.[19]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Издателство на Нов български университет, сайт на НБУ.
  2. Биография, личен сайт на проф. Богдан Богданов
  3. Почетни доктори на Нов български университет, сайт на НБУ.
  4. Почетни професори на Нов български университет Архив на оригинала от 2017-07-14 в Wayback Machine., сайт на НБУ.
  5. „Преизбраха Сергей Игнатов за ректор на НБУ“, monitor.bg, 8 декември 2006 г.
  6. „Доц. д-р Людмил Георгиев е новият ректор на НБУ“, mediapool.bg, 21 август 2009 г.
  7. „Доц. д-р Пламен Бочков е новият ректор на НБУ“, 24chasa.bg, 21 февруари 2012 г.
  8. Пламен Дойнов стана ректор на Нов български университет, Екип 7, 4 юли 2020.
  9. New Bulgarian University / Нов български университет, Webometrics.
  10. Сайт на ERUA.
  11. Дарина Григорова, „Университети на бъдещето ще предлагат нови форми на обучение“, БНР, 2 декември 2021.
  12. „НБУ организира среща на „Алианс на европейските реформаторски университети“, БТА, 26 ноември 2021.
  13. „Национална награда Христо Г. Данов 2007 – номинации и наградени“, в. „Култура“, бр. 24 (2463), 22 юни 2007.
  14. Университетски театър, сайт на НБУ.
  15. История на галерия УниАрт, сайт на галерията.
  16. НБУ откри учебната година с нов Радио-ТВ център, Mediapool.bg, 1 октомври 2020.
  17. Радио-телевизионен център, сайт на НБУ.
  18. Спортна база на открито, сайт на НБУ.
  19. Академични цветове и символи на НБУ. // nbu.bg. Посетен на 15.12.2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „София“         Портал „София          Портал „България“         Портал „България