Милчо Левиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Милчо Левиев
Роден
Милчо Исаков Левиев
19 декември 1937 г. (80 г.)
Стил джаз
Свързани изпълнители Вики Алмазиду
Теодосий Спасов
Уебсайт Страница в IMDb

Милчо Исаков Левиев е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през голяма част от живота си в Съединените щати. Брат е на художника Йоан Левиев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милчо Левиев е роден на 19 декември 1937 година в Пловдив в еврейско семейство. Завършва Държавната консерватория през 1960 г. Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава групата Джаз Фокус'65, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни "Вчера“ (Yesterday). Пише и филмова музика.

През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анжелис. Остава с него до 1977 г. В началото на 1980 г. се завръща за кратко в страната и изнася поредица от концерти. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и майсторски клас в Нов български университет.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на симфонии и камерна музика.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1997 г. е удостоен с орден „Стара планина“ „за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му“[1]
  • През 1999 г. е удостоен с титлата Почетен доктор на Нов български университет „за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музикално-сценични изкуства“ на НБУ“.[2]
  • През 2007 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие, „за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му“.[3]

Композиции[редактиране | редактиране на кода]

Симфоничен оркестър
  • Вариации върху тема от Корели за пиано и симфоничен оркестър (1955);
  • Концерт за джаз-комбо и оркестър (1965);
  • A Little Old Time Music (1959);
  • „Музика“ за биг бенд и симфоничен оркестър (1966);
  • „Балкански каубой“, сюита за симфо-поп оркестър (1969);
  • „Пробният камък на Исак“ за пиано и симфоничен оркестър (1975);
  • „Симфо-джаз скици“ за джаз-комбо и симфоничен оркестър (1982);
  • „Соната“, оркестрова версия на Соната за цигулка и пиано;
  • Рапсодия „Орфей“ за пиано и симфоничен оркестър (1988);
  • „Зелената къща“, джаз кантата (1988).
Камерна музика
  • Соната за цигулка и пиано (1957);
  • 11 инвенции за инструменти или гласове (1978).
Клавирна музика
  • „Токатина“ (1959);
  • „Блус в 9“ (1963),
  • „Делнично утро“ (1965);
  • „Отклонение“ (1967),
  • „Един детски ден“, сюита (авт. вариант за духов квинтет и стр. квартет (1976);
  • Вариации за две пиана по тема на Корели (1956/1982);
  • „Етюд на басов ключ“ (1984);
  • „Братя“ (1994).
Музика към филми

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Живот в 33/16. Превод от английски Людмила Колечкова, Николай Захариев. София: Анго Боянов, 2004, 224 с

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 508 Обн. ДВ. бр. 123 от 22 декември 1997 г.
  2. Милчо Левиев, Нов български университет, 10 май 1999 г.
  3. Носители на орден Св. св. Кирил и Методий - Указ № 420 Обн. ДВ. бр.1 от 4 януари 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]