Зако Хеския
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Зако Хеския | |
|---|---|
| български филмов режисьор | |
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Филмова кариера | |
| Активност | 1952 – 1991 |
| Награди | „Златна роза“ |
|
|
|
| Уебсайт | |
Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския, е български кинорежисьор.
През 1952 г. завършва полувисше училище по кинематография и фототехника и започва кариерата си като асистент-режисьор.
От 1966 г. до 1991 г. е режисьор–постановчик в Студията за игрално кино „Бояна“.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Режисира филмите:
- 1966 – Горещо пладне,
- 1966 – Началото на една ваканция,
- 1969 – Осмият,
- 1971 – Тримата от запаса,
- 1974 – Зарево над Драва,
- 1977 – Бой последен, на който е и сценарист,
- 1979 – Сами сред вълци (сериал),
- 1981 – Йо-хо-хо,
- 1985 – Нощем с белите коне (сериал),
- 1989 – Без драскотина.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „Златна роза“.[1][2] През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.[3] Хеския е удостоен със званията заслужил и народен артист, както и орден „Кирил и Методий“—II степен.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Златна роза“ (1961—2002)
- ↑ In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006), в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006 г.
- ↑ Геновева Димитрова, Златна роза'2002: Крехко стабилизиране, в-к „Култура“, бр. 39 (2247), 1 ноември 2002 г.
- ↑ „Малцина изпратиха Зако Хеския“, Darik News, запис с прощалните слова от Валери Петров, Александър Грозев, Георги Дюлгеров и Евгений Михайлов
| ||||||||||||||