Зако Хеския
| Зако Хеския | |
|---|---|
| български филмов режисьор | |
| Роден |
21 септември 1922 г.
|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Награди | Орден „Св. св. Кирил и Методий“ |
| Режисура | |
| Активност | 1952 – 1991 |
| Награди | „Златна роза“ |
| Уебсайт | |
Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския, е български кинорежисьор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
През 1952 г. завършва полувисше училище по кинематография и фототехника и започва кариерата си като асистент-режисьор.
От 1966 г. до 1991 г. е режисьор–постановчик в Студията за игрално кино „Бояна“.
Умира на 3 юни 2006 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[1]
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Без драскотина (1989)
- Нощем с белите коне (сериал, 1985)
- Йо-хо-хо (1981)
- Сами сред вълци (5-сер. тв, 1979)
- Бой последен (1977) – на който е и сценарист, заедно с Никола Русев и Свобода Бъчварова
- Зарево над Драва (1974)
- Тримата от запаса (1971)
- Осмият (1969)
- Началото на една ваканция (1966)
- Горещо пладне (1965)
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Филмите му „Осмият“, „Зарево над Драва“ и „Сами сред вълци“ са отличени с наградата „Златна роза“.[2][3] През 2002 година печели и „Златна роза“ за цялостно творчество.[4] Хеския е удостоен със званията заслужил и народен артист, както и орден „Кирил и Методий“—II степен.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Парцел 1. // София помни. Посетен на 2022-10-13.
- ↑ „Златна роза“ (1961—2002), архив на оригинала от 9 март 2016, https://web.archive.org/web/20160309202854/http://na-kino.net/index.php?cmd=2double&page=2530&id=89, посетен на 2010-10-29
- ↑ In memoriam: Зако Хеския (21.09.1922 – 3.06.2006), в-к „Култура“, брой 22, 9 юни 2006 г.
- ↑ Геновева Димитрова, Златна роза'2002: Крехко стабилизиране, в-к „Култура“, бр. 39 (2247), 1 ноември 2002 г.
- ↑ „Малцина изпратиха Зако Хеския“, Darik News, запис с прощалните слова от Валери Петров, Александър Грозев, Георги Дюлгеров и Евгений Михайлов
| ||||||||||||||