Нощем с белите коне (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нощем с белите коне
Режисьори Зако Хеския
Сценаристи Павел Вежинов
В ролите Николай Бинев,
Иван Иванов,
Гинка Станчева,
Любомир Младенов
Музика Кирил Дончев
Оператор

Борис Янакиев

Красимир Костов
Филмово студио СИФ „Бояна“ по поръчка на БТ
Премиера 25 май 1985
Времетраене 409 минути - (6 серии)
Страна Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

„Нощем с белите коне“ е български 6 сериен игрален филм (драма) от 1984 година на режисьора Зако Хеския. Сценарият е на Павел Вежинов по едноименния му роман. Оператори са Борис Янакиев и Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев.

Серии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 серия - 61 минути
  • 2 серия - 66 минути
  • 3 серия - 63 минути
  • 4 серия - 73 минути
  • 5 серия - 73 минути
  • 6 серия - 73 минути [1] .

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля Изпълнител
академик Михаил Урумов Николай Бинев
Наталия Логофетова, директор на Институт по
микробиология и жена на академик Узунов
Пламена Гетова
Сашо, студент по биология, син на Ангелина Иван Иванов
Ангелина, сестра на Урумов Гинка Станчева
Спасов Борис Луканов
доцент Азманов, чичо на Криста Любомир Младенов
Скорчев, сътрудник на Урумов Васил Димитров
Ирене Сюч, преводачката на Урумов Божидара Торсунова
Криста Петя Миладинова
Мария, майката на Криста Паша Берова
мъжкараната Донка Лилия Донева
бохемът Кишо, асистент в СУ Пламен Сираков
Илия, бащата на Сашо Велко Кънев
Кисьов Богдан Глишев
Юлия, сестра на Криста Жана Стоянович
съученичка Минка Сюлеймезова
Симеонов Антон Радичев
Дора Миланова
Стойка Миланова

Резюме[редактиране | редактиране на кода]

Първа част:  Академик Урумов – около 65-годишен мъж, директор на Института по микробиология, е с високо обществено положение, но нещастен в личния си живот. Отношенията с жена му са хладни заради нейна минала изневяра, но поради скрупули той не се развежда. 


Втора част:  Племенникът на Урумов – Сашо, е написал и предал за публикация статия с твърде смели научни идеи, подписана от името на академика. Самият Урумов смята, че в науката трябва да се дава път на младите, възнамерява да подаде оставка и предлага племенника си за назначение в института. Заедно с група младежи Сашо организира купон във вилата на вуйчо си и завързва връзка с нежната Криста, за която е първото ѝ любовно увлечение. 

Трета част:  Младият Сашо е назначен в института. Излиза и статията с авангардните научни идеи и нови хипотези за развитието на рака. В института следва яростна отрицателна реакция. Доцент Азманов пише злостна критична статия, но на свиканото събрание Урумов отстоява възгледите си. Майката на Криста се безпокои заради промяната в дъщеря си. Оказва се, че Азманов крие нещо от миналото си – той е чичо на Криста, но не иска кариерата му да пострада заради роднинството му с нейния баща невъзвръщенец. 

Четвърта част:  Бурното събрание продължава на другия ден, с нови разобличения и интриги. Уморен и разочарован и от племенника си, и от колегите си, академик Урумов подава оставка. Междувременно американски професор го поздравява за откритието. Криста е бременна, но не споделя със Сашо. Ангажиран със служебните неприятности, той не желае детето. Придружава Криста до клиниката за аборт, но в последния момент тя се уплашва и избягва. 

Пета част:  Урумов информира в института за предстоящото посещение на американския учен и, за да избегнат скандала, му предлагат да го възстановяват на работа. Майката на Криста споделя с академика за състоянието на дъщеря си. Постепенно двамата самотници се сближават. Сестрата на академика се радва, че той най-после е намерил сродна душа и изглежда подмладен и щастлив. 

Шеста част:  На прибиране от провинцията Криста катастрофира и прави спонтанен аборт. Сашо веднага тръгва да я види в болницата. Мария моли Урумов да не се виждат повече поради морални съображения. Това е поредният удар за него и дори новината, че младите ще се оженят, не го радва. Урумов също така признава публично, че скандалната научна статия всъщност не е негова, а на племенника му. Изморен от самотния си и изпълнен с разочарования живот, академикът се прибира у дома, пада и умира. Чак на погребението му младежите осъзнават какъв човек са изгубили и че са истинската причина за смъртта му.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Нощем с белите коне“, Филмография: Серийни игрални филми /1966—2000/. I част. София: Българска национална телевизия, 2001 г., с. 285—288
  2. http://www.bgmovies.info/movies/Noshtem+s+belite+kone_1985

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за