Любомир Младенов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Младенов
български актьор
Lyubomir Mladenov.jpg
Роден Любомир Тихомиров Младенов
Активност 1969 г. –
Деца 5
Награди Награда на САБ (1975)
Уебсайт
Любомир Младенов в Общомедия

Любомир Тихомиров Младенов е български актьор. Най-известен е като гласа на Патрик Дъфи в ролята на Франк Ламбърт в „Стъпка по стъпка“ и Брайън Кранстън в ролята на Хал в „Малкълм“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 май 1946 г. в София. Завършва специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1972 г. при професор Гриша Островски.

Веднага след това става част от трупата на Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас, а от 1975 до 2016 г. – на Театър „София“. Първата му роля в театъра е в пиесата на Уилям ШекспирКакто ви харесва“, режисирана от Пантелей Пантелеев.

Има роли в много театрални постановки, а също участва във филмите „Ударът“, „Кратко слънце", „По дирята на безследно изчезналите“, „Капитан Петко войвода“, „Мечтатели“, „Смъртта на заека“, „Голямото нощно къпане“, „Дело 205/1913 П. К. Яворов“ и други.

Младенов е директор на Театър „София“ от 1991 до 1992 г.

Играл е ролята на Доцент Азманов във филма „Нощем с белите коне“ по романа на Павел Вежинов. Изпълнява главната роля на Берто Митрани в първия български адвокатски сериал „Кантора Митрани“, който се излъчва по TV7 през 2012 г.

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2017 Възвишение Турски каймаканин
2012 Кантора Митрани 12 Берто Митрани
2011 – 2016 Под прикритие 60 Бисер Щерев (в 17-а серия, 2011)
2002 „Папа Йоан XXIII“ – (Papa Giovanni – Ioannes XXIII) Италия Монсеньор Мацоли
1999 България - това съм аз
1999 Пясъчен часовник
1993 – 1995 Полицаи и престъпници 3 Драганов (в 3-та „Нощта на самодивите“)
1993 „Монтуриол, владетелят на морето“ – (Monturiol, el senyor del mar) Испалия министърът
1991 – 1992 Любовниците 8 дядото (във 2-ра серия)
1988 Голямата игра – (Большая игра) 6 СССР / България Енрике Прадо, министър на енергетиката и планирането на Гаривас
1988 Неизчезващите 5
1987 Цветовете на изгрева 3 бандитът
1987 Мечтатели княз Фердинанд
1985 Мъгливи брегове – (Берега в тумане) 2 СССР / България Цар Борис III
1984 Нощем с белите коне 6 доцент Азманов, чичо на Криста
1984 Кажи им, майко, да помнят 6 Палазов – в 4 серии (1-2-3 и 4)
1984 Последната възможност телевизионният репортер
1984 В името на народа 8
1984 Дело 205/1913 П. К. Яворов Михо
1982 Време за умиране Здравко
1982 Смъртта на заека Братко
1981 Ударът Жельо
1981 Капитан Петко войвода 12 княз Батенберг
1980 Голямото нощно къпане следователят
1980 Приключенията на Авакум Захов 6 картоиграчът Хари, годеник на Мария
(в 4-та серия)
1979 Кратко слънце „Пежото“
1979 Роялът
1979 По дирята на безследно изчезналите 4 Цар Борис III
1979 Хора и богове 3 Кузнецов
1976 Етюд за лява ръка д-р Ивайло Станакушев
1974 Синята лампа 10 в (3 с. „Зодия Дева“)
1971 Демонът на империята 10 софиянец
1969 – 1971 На всеки километър 26
Много мили хора ревизора

Кариера на озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]

Младенов се занимава и с озвучаване на реклами, филми и сериали от 1976 г. до 2020 г. Първият сериал, за който дава гласа си, е „Болница на края на града“.

Сред другите известни сериали с негово участие са „Жената зад щанда“, „Да, господин министър“ (дублаж на TV7), „Матлок“, „Стъпка по стъпка“, „Сен Тропе“, „Малкълм“, „Вашингтон, окръг Колумбия“, „Анатомията на Грей“ и „Моите мили съседи“, както и анимационни поредици като „Каспър и космическите ангели“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, „Реактивните момичета“, „Пинки и Брейн“, „Истерия!“ и „Клуб Маус“.

През 2010 г. Младенов е номиниран за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Моите мили съседи“, заедно с Александър Воронов за същия сериал и Васил Бинев за „Брак с чужденец“.[1] Печели Васил Бинев.[2]

На 21 декември 2011 г. му е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.[3]

През 2017 г. озвучава Джефри Ръш в ролята на Алберт Айнщайн в минисериала на National Georgraphic „Геният“. В статия за „Площад Славейков“, телевизионният критик Преслав Ганев изразява своето неодобрение спрямо дублажа. Според него, „Младенов е сред най-добрите гласове в нашия ефир, но освен че е твърде характерен ... е направо престъпно да покриеш с каквото и да е великолепния изказ на Джефри Ръш.“[4]

Той е един от малкото актьори, озвучили едни и същи роли четири пъти, а именно тези на Франк и Коуди Ламбърт в четирите дублажа на „Стъпка по стъпка“.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

Той е председател на организация „Артистаутор“.[5]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Има пет деца.[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • „Първа награда за най-добра мъжка роля“ на Национален преглед на българската драма и театър (1974).
  • „Награда за най-добра мъжка роля“ на САБ (1975).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.sofiatheatre.eu
  2. www.cinefish.bg
  3. www.gard.bg
  4. Ганев, Преслав. Джефри Ръш с короната на гения. // Площад Славейков. ploshtadslaveikov.com, 20 април 2017. Посетен на 25 януари 2019. Младенов е сред най-добрите гласове в нашия ефир, но освен че е твърде характерен ... е направо престъпно да покриеш с каквото и да е великолепния изказ на Джефри Ръш. (на български)
  5. www.artistauthor.bg
  6. Тодорв, Светослав. Любомир Младенов, актьор: „Кантора Митрани“ обръща внимание на проблемите на слепите хора. // Дневник. dnevnik.bg, 27 май 2012. Посетен на 31 юли 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]