Венета Зюмбюлева
| Венета Зюмбюлева | |
|---|---|
| българска актриса | |
| Родена | |
| Националност |
 България |
| Актьорска кариера | |
| Активен период | 1969 – 2017 |
Венета Драганова Зюмбюлева (родена на 2 юни 1946 г.) е българска актриса. Известна е с дублажа на филми, сериали и реклами, както и като водеща на „Не се сърди човече“ през 80-те години.
Съдържание
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
През 1958 г. започва да учи актьорско майсторство в школата на Пионерския дворец, на която ходи заедно с бъдещия си колега Любомир Младенов.[1]
Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1970 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ с актьорско майсторство за драматичен театър в първия клас на професор Надежда Сейкова.
Актрисата се откроява с ролите си в следните театрални проекти – Рада в „Женски години“ от П. Стефанов, Н. Драгова, реж. Дим. Стоянов (Драм т-р Плевен), в Младежки театър: Силвия – „Двамата веронци“ Уилям Шекспир, реж. Л. Тодоров, Анжела в „Архангелите не играят флипер“ от Дарио Фо, реж. Андрей Аврамов, Дездемона в „Отело“ от У. Шекспир, реж. Любен Гройс (Драматичен театър Благоевград), Ана в „Звезди над утринното небе“ реж. Николай Люцканов, Кейт във „Всички мои синове“ от Артър Милър, реж. Николай Бинев в Младежкия театър и други.
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Женски години“ П. Стефанов – Рада
- „Двамата веронци“ Уилям Шекспир – Силвия
- „Архангелите не играят флипер“ от Дарио Фо – Анжела
- „Отело“ Уилям Шекспир – Дездемона
- „Звезди над утринното небе“ – Ана
- „Всички мои синове“ Артър Милър – Кейт
ТВ театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Последният посетител“ (1987) (Владлен Дозорцев)
- „Дом в покрайнините“ (Алексей Арбузов) (1978)
- „Хвърчилото“ Рада Москова
Участия в киното и телевизията[редактиране | редактиране на кода]
- „Хвърчилото“ (1988), 2 серии
- „Селцето“ – сценарий Константин Павлов, реж. Иван Терзиев.
Тя е водеща на детски предавания, както и участник в множество детски сериали и радиопиеси. През 1989 г. поема ролята на водеща на телевизионната игра „Не се сърди човече“ от Вера Среброва.[2]
Кариера на озвучаваща актриса[редактиране | редактиране на кода]
Зюмбюлева се занимава с озвучаване от края на 70-те години.
През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ (тогава наричана „Златен глас“) за дублажа на „Ало, ало!“ и „Отдаденост“, заедно с Мария Русалиева за цикъла „Шекспирови пиеси“, и Силвия Лулчева за „Сексът и градът“ и „Женени с деца“. Печели Силвия Лулчева.[3]
През 2006 г. печели статуетката за озвучаването на сериалите „Отдаденост“ и „Всички обичат Реймънд“, като е номинирана заедно с Борис Чернев за „Клъцни/Срежи“ и „Изгубени“, и Васил Бинев за „Изгубени“ и „От местопрестъплението: Маями“ (на церемонията подзаглавието е сгрешено с „Лас Вегас“).
На 21 декември 2012 г. ѝ е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.
През 2017 г. Зюмбюлева се оттегля от дублажа след около 40 години работа като озвучаваща актриса. Последнoтo ѝ участиe в сериал е във втория сезон на „Това сме ние“, излъчен през 2017 г.[4]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Има две дъщери. По-голямата - Рада е омъжена за Илия Николов и имат две момиченца .В момента е първи секретар в посолството ни в Рим.По-малката - Калина е журналист във в."Капитал". Не е омъжена.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- „Сбогом, любов“ (1974 – 1976), 3 серии
- „Селцето“ (1978), 2 серии – Софка
- „Селцето“ (1978), 5 серии – Софка
- „Хвърчилото“ (1988), 2 серии
- Клиника на третия етаж (1999) – Мария Филипова
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
| ||||||||
