Мария Русалиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Русалиева
българска актриса
Родена
Починала
5 август 2015 г. (87 г.)

Награди2007 – Дубларт за цялостен принос
Актьорска кариера
Активностот 1951 г.
Семейство
БащаВладимир Русалиев
СъпругДимо Коларов (1957 – 1957)
ДецаЕлена Русалиева

Уебсайт

Мария Владимирова Русалиева е българска театрална, филмова и озвучаваща актриса.

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 21 юли 1928 г. Нейни родители са Елена Русалиева и българският поет Владимир Русалиев.

Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

За кратко следва философия, но прекъсва в трети курс.[1] През 1951 г. богатите гласови данни на Русалиева стават причина да започне работа като озвучител в Радио София.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1953 г. в класа на Филип Филипов и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.

Снима се и в редица филми, измежду които „Димитровградци“ (1956), „Любимец 13“ (1958), „Рицар без броня“ (1966), първата българска сапунена операСемейство Калинкови“ (1966), „Мадам Бовари от Сливен“ (1991) и „La Donna E Mobile“ (1993).

Активно озвучава филми и сериали за БНТ, наричана „Българска телевизия“ допреди 1989 г. Русалиева дублира Маджи и Императрица Мария съответно в нахсинхронните дублажи на анимационните филми „Фърнгъли: Последната екваториална гора“ и „Принцеса Анастасия“.

През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „най-добър дублаж“ за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси“, заедно с Венета Зюмбюлева за „Ало, ало!“ и „Отдаденост“, и Силвия Лулчева за „Сексът и градът“ и „Женени с деца“. Печели Силвия Лулчева.[2] Тя е първият носител на наградата Дубларт за цялостен принос като озвучаващ артист.[3]

Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Мария Русалиева.

Мария Русалиева умира на 87 години на 5 август 2015 г.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Тя има 4 брака и 4 развода. През 1957 г. се жени за кинооператора Димо Коларов. Бракът им трае 28 дни. Години по-късно Русалиева разкрива, че Коларов сключва брак с нея, за да прикрие публично хомосексуалната си ориентация.[4]

Вторият ѝ съпруг е радиоговорителят от БНР Александър Александров.[1] Заедно имат една дъщеря, Елена Русалиева, която е актриса в Столичен куклен театър и в дублажа. Имат и един внук – Мартин.

По-късно Мария Русалиева се жени за Габриел Марков. Последният ѝ съпруг е Георги, осветител в театъра, с когото се развежда през 1978 г.[5]

Едно от хобитата ѝ е нумерологията. В едно интервю Русалиева споделя, че „нейното число я обрича на нещастен брак“.[1]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лудетината“
  • „Вишнева градина“

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Звукороли и звукозаписи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Да послушаме и се посмеем“ (1987) (Учтехпром)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Заслужил артист.
  • Номинация за „Икар“ в категория „Златен глас“ за изпълнението ѝ в цикъла „Шекспирови пиеси“ на ВВС, излъчвани и повтаряни през годините, 2004.
  • Награда „Дубларт“ за „цялостен принос“, 2007.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Роля
2007 Кратка история бабата
2007 Приказки на щурчето 3 баба Божилица (в серията: „Силян щърка“ – 2007)
2006 Неочакван обрат 14 Радка (в 10-а серия)
2000 Мили бате... Писма на един дакел 10 баба Мария
1999 Клиника на третия етаж 35 съседката леля Минерва Зюмбюлска (в 10 серии: I, II, III, IV, VI, VIII, IX, X, XI, XVII)
1993 La Donna E Mobile жената с детето
1991 Мадам Бовари от Сливен майката на Емилия
1966 Семейство Калинкови 12 Севда / администраторка на хотел
1966 Рицар без броня Емилия, майката
1960 Стубленските липи Нешка
1958 Любимец №13 певица в ресторанта
1956 Димитровградци Невена
1951 Утро над родината Ангелина

Документални филми

  • „Животите на Мария Русалиева“ (2015, Умно село)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за