Мария Русалиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Русалиева
българска актриса
Родена: 21 юни 1928 г.  (на 85 г.)
София, България

Мария Владимирова Русалиева (родена на 21 юли 1928 г.) е българска театрална и киноактриса.

Завършва НАТФИЗ през 1953 г. и веднага постъпва в трупата на Театъра на българската армия, дебютира в грузинската пиеса „Лудетината“. В ТБА Русалиева играе до 1990 г., когато се пенсионира.

Снима се и в киното. Сред по-значимите ѝ филми са „Рицар без броня“ (1966), първата българска сапунена операСемейство Калинкови“ (1966), „Любимец 13“ и „La Donna E Mobile“ (1993).

Богатите гласови данни на Русалиева стават причина още през студентските ѝ години да получи покана за озвучител в Радио София, а по-късно и в телевизията. През 2004 г. получава номинация за наградата „Икар“ в категория „Златен глас“ за дублажа на цикъла „Шекспирови пиеси“, заедно с Венета Зюмбюлева за „Ало, ало!“ и „Отдаденост“, и Силвия Лулчева за „Сексът и градът“ и „Женени с деца“. Печели Силвия Лулчева.[1] През 2007 г. на Русалиева е връчена наградата Дубларт за цялостен принос.

Личен живот[редактиране | edit source]

Има една дъщера, Елена Русалиева, която също е актриса и е най-известна с дублирането на филми и сериали. Има и един внук.

Филмография[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.kultura.bg/media/my_html/2317/c-ikar.htm