Владимир Русалиев
| Владимир Русалиев | |
| български поет и писател | |
![Владимир Русалиев, септември 1941 г. [1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:BASA-64K-1-244-2_Vladimir_Rusaliev.jpeg) Владимир Русалиев, септември 1941 г. [1] | |
| Роден |
13 септември 1899 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Литература | |
| Псевдоним | Svetlomir Pirinski[2] |
| Семейство | |
| Деца | Мария Русалиева |
| Владимир Русалиев в Общомедия | |
Ангел Маринов Пенков[3][4], известен с литературния си псевдоним Владимир Русалиев, е български поет и писател, автор на биографични книги за Димчо Дебелянов, Екатерина Ненчева, Христина Морфова, Асен Разцветников и др. Баща е на актрисата Мария Русалиева.
Завършва гимназия във Велико Търново. Работи много и различни професии. През 1922 година пристига в София, за да учи философия и право, но е завладян от бохемския живот и започва да пише поезия и да работи като режисьор[5]. От 1922 г. започва да сътрудничи на литературни списания като „Развигор“, „Листопад“, „Огнище“, „Чернозем“, „Хиперион“. Работи и в редакциите на някои вестници и списания.
През 1940 година заедно с група интелектуалци подписват писмо с възражения за приемането на Закона за защита на държавата и срещу депортирането на българските евреи.[6]
След 1945 година започва да издава книги със стихове, приказки и разкази за деца, както и биографии на известни българи.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Източник: Държавна агенция „Архиви“
- ↑ js2011650334 // Посетен на 30 август 2020 г.
- ↑ Бащата на Мария Русалиева бил учител на Вапцаров, архив на оригинала от 18 октомври 2018, https://web.archive.org/web/20181018043038/http://paper.standartnews.com/archive/2004/04/18/nedelnik/s4052_5.htm, посетен на 1 август 2009
- ↑ Биография на сайта на Русенска библиотека „Любен Каравелов“ // Архивиран от оригинала на 2018-10-18. Посетен на 2011-10-28.
- ↑ Книжарница Пингвините[неработеща препратка]
- ↑ Chary, Frederick B. "The Bulgarian Writers’ Protest of October 1940 against the Introduction of Anti-Semitic Legislation into the Kingdom of Bulgaria" // East European Quarterly. 1970. с. 93.
|
