Екатерина Ненчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Екатерина Ненчева
българска поетеса
Родена
Починала
Националност Флаг на България България
Литература
Псевдоним Велерина, Велерина Харизанова
Жанрове стихотворение
Известни творби „Снежинки“ (1909)
Семейство
Съпруг Иван Харизанов
Деца Милчо, Иванка

Екатерина Димитрова Ненчева (1 май 1885 - 9 февруари 1920) е българска поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Ненчева е родена в семейството на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (18771878), в освободителното движение в Македония, умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902 г. Съпругата му и трите им деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишният брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса.

Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския девически колеж в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по славянска филология.

През 1909 г. се омъжва за публициста-общественик Иван Харизанов и заедно с двете им деца Милчо и Иванка следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурорБяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца.

Учителства в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца се разболява и семейството се връща в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания, Ненчева умира от туберкулоза.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пише стихове от 14-годишна възраст. Увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина).

През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“. По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно.

Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията ѝ са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.

Псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Снежинки, лирически песни, 1909
  • Избрани стихотворения, редакция и предговор Веселин Ханчев, 1941
  • Изповеди на една мадона в черно, стихове, писма, спомени, 1985
  • Прокълнатият ангел - Екатерина Ненчева. Издателство "Срелец", София 1995. ISBN 954-8152-12-6

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На името на Екатерина Ненчева има улица в София, кв. „Витоша“[1].

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Русалиев, Владимир. Мадона в черно. Животът, любовта и трагичната смърт на първата българска поетеса Екатерина Ненчева. 2. доп. изд. София, Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1997, 119 с. ISBN 954-523-022-3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]