Тутракан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Тутракан
Тутракан
Memorial Tutrakan.JPG
България
Red pog.png
Тутракан
Област Силистра
Red pog.png
Тутракан
Общи данни
Население 9 621 (ГРАО, 2013-12-15)*
8641 (НСИ, 2011-02-01)
Землище 64,444 km²
Надм. височина 187 m
Пощ. код 7600
Тел. код 0866
МПС код СС (Сс)
ЕКАТТЕ 73496
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Тутракан
Димитър Стефанов
(ГЕРБ)
Адрес община
ул. "Трансмариска" 31
п.к. 7600
тел.: (0866) 606-18

Ту̀тракан е град в област Силистра, Североизточна България. Той е административен и стопански център на община Тутракан.

Разположен е по брега на река Дунав. Населението на града към края на 2009 година е 9476 жители[1][2][3], което го прави второто по големина населено място в областта.

География[редактиране | edit source]

Отстои на 58 км източно от град Русе, на 62 км западно от град Силистра и на 74 км северно от град Разград. Пристанището му улеснява комуникациите и определя значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.

Градът се намира на 26°36' източна дължина и 44°03' северна ширина. Надморската височина е 13 м. от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 м. от реката, достига 126 м.

Тутракан е общински център с 15 населени места, 440 км. площ и население 7258 души.

Население[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[1][2][3]

Тутракан
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
население 7 183 9 592 9 926 11 425 12 119 11 573 10 322 9 713 9 588 9 476 9 711
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | edit source]

Национален мемориал "Военно гробище" край Тутракан
Паметник на загиналите български воини за свободата на България край Тутракан

През римската епоха в града квартирува част от 11-ти Клавдиев легион. Информация за това се черпи от каменен надпис, датиращ от 18 октомври 294 г. Името означава “Селище зад блатата”, визирайки срещуположната равна като тепсия низина около днешния румънски град Олтеница. При император Валент (366) е построен салов мост на река Дунав при войната му с готите.

Градът е част от старобългарските крепости от времето на Първото българско царство, а името му отразява титла. "Тмутаракан" е таркан-военоначалник на гранично подразделение. Средновековни арабски географи отбелязват града с имената Рекран, Закатра, Тракан, Тарака. Други го споменават като Туквант, Торкан, Дуракам, Дирака, Диркана, Таткракам. През XV-XVI век в града е имало много водни (на река Дунав) и вятърни (по хълмовете на брега) мелници, които са просъществували до по-късно, а последната водна мелница (шифмюле) е доживяла до 1942 г.

В историята на Тутракан са записани имената на 2 видни руски пълководци. На 10 май 1773 г. ген. Александър Суворов превзема града. След оттеглянето на руските войски турците разширяват и укрепват крепостта, но това не попречва на ген. Михаил Кутузов да го завладее на 11 октомври 1810 г.

Превземането на Тутракан
На 21 май, след като успешно отразява турската атака, Суворов решава без съгласуване с висшестоящите да превземе укрепения тутракански гарнизон. Турските войски са изненадани и затова Тутракан е превзет със значително по-малки от турските сили и с минимални загуби. Победата има важно тактическо значение, защото така са прекъснати турските съобщения между Силистра и Русчук.

Трофеите от първата победа на Суворов над турците са 10 знамена, 50 лодки и други съдове, включително и пълни с товари. 6 леки турски оръдия са пренесени на лодките; 8 тежки топа - изхвърлени в Дунав. Руснаците загубват 60 души убити, а 150 са ранени.

Вместо обикновен рапорт Суворов изпраща до Румянцев следните стихове:

„Слава Богу! Слава вамъ! Туртукай взятъ и я тамъ.“
(„Слава на Бога и слава Вам! Тутракан е превзет и аз съм там.“)

Началникът изпраща оригиналния му рапорт на императрицата „като безпримерен лаконизъм на безпримерния Суворов“. Същевременно го предава на военен съд за самоволните му действия. „Военната колегия изготви доклад, в който нейният секретар не беше пропуснал нито един закон, за да докара моята гибел“ - казва по-късно Суворов[4]. Военната колегия го осъжда на смърт, но Екатерина II не утвърждава присъдата, резолирайки: „Победителите не ги съдят!“.

Командването обаче не се възползва от победата на Суворов и турските войски отново завземат Тутракан, след което се опитват да го укрепят. Едва на 28 юни, този път със заповед от командването, Суворов за втори път атакува и превзема крепостта въпреки 4-кратното превъзходство в сили на турските войски. За победата е награден с орден „Свети Георги“ II степен.

През XIX век Тутракан е беден рибарски, занаятчийски и лозарски град, в чиито лодкостроителници обаче се правят много лодки, гемии и водни мелници. През 1862 г. е изградена голяма църква и светско училище, а през 1873 г. е основано читалище “Възраждане”. През 1867 г. четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски прехвърля Дунава край Тутракан от Румъния към поробена България. А през 1876 г. преминава четата на Таньо войвода.

В началото на XX век, а и по-късно, Тутракан е най-големият дунавски риболовен център в страната. От 1913 г. е в пределите на Румъния под името Туртукай. През Първата световна война там се състоява прочутата Тутраканска битка. Градът запада и населението му намалява. През 1940 г., по Крайовската спогодба, Южна Добруджа (вкл. и Тутракан) е върната на България.

Религии[редактиране | edit source]

Следните религии са застъпени в Тутракан:

  • източноправославно християнство - над 60 % от населението;
  • ислям - в града има турска махала, има и цигани мюсюлмани;
  • алиани - в самия град няма такива (те са главно в с. Преславци на около 15 км южно), но има алианско теке;
  • адвентисти от седмия ден - около 100 души.
  • протестанти

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Защитена местност "Калимок-Бръшлен[5]
  • Исторически музей[6]
  • ОНЧ "Никола Вапцаров"
  • Обреден дом
  • СОУ "Христо Ботев"
  • СОУ "Йордан Йовков"

Забележителности[редактиране | edit source]

Поради живописното си разположение по хълмовете край Дунав Тутракан е известен като “Дунавското Търново”.

Музеи[редактиране | edit source]

Архитектурни резервати[редактиране | edit source]

  • Рибарска махала[7] - намира се до църквата "Св. Николай" на брега на р. Дунав в североизточния край на града.

Природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Защитена местност "Калимок - Бръшлен" - разположена западно от Тутракан на площ от 60 000 дка. Орнитологично важно място с международно значение BG30.
  • Защитена местност "Пожаревски острови" - разположена източно от Тутракан. Обхваща о-в Малък Пожарево и източната част на о-в Голям Пожарево. Смесена чаплово-корморанова колония. Орнитологично важно място с международно значение BG31.
  • Защитена местност "Сая кулак" - разположена източно от Тутракан в землището на с. Дунавец. Историческо място. Там са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и на Таньо войвода. Всяка година от там тръгва младежки поход "По стъпките на Таньо Войвода".
  • ОВМ "Стената" - разположено югозападно от Тутракан. Льосова стена, дълга около 100 метра. Най-голямата колония в България на пчелояди. Орнитологично важно място с международно значение BG32.
  • "Блатен Кипарис" - разположен на остров Радецки западно от града. Единственото находище на блатен кипарис в страната.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • По пътя на четата на Таньо Стоянов - 29 май 2006
  • Кайсиева фиеста - юли
  • Всяка година в първата неделя на месец септември на Мемориален комплекс "Военна гробница, 1916 г." се провеждат възпоменателни тържества, панихида, с които почитаме паметта на воините, загинали в епична битка за Тутракан на 5 и 6 септември 1916 г.
  • Празник на река Дунав - август

Личности[редактиране | edit source]

Паметник на ген. Пантелей Киселов, ръководител на Тутраканската битка

Родени в Тутракан

  • Добри Немиров (Добри Хараламбиев Зарафов)
  • Ангел Чешмеджиев
  • Никола и Петър Мавродинови

Почетни граждани на Тутракан[8]

Литература[редактиране | edit source]

  • „Старият Тутракан“ (история на Тутраканската градска община), Петър Бойчев, 1999 г.
  • "Тутракан" - Борис Илиев
  • "Тутракан", "Добруджа в живота и творчеството на Добри Немиров" - Рачо Змеев
  • "Старият Тутракан", "Тутраканската епопея" - Петър Бойчев
  • "Просветното дело в Тутраканско" - Енчо Йорданов
  • Тутракан - разкази и етническа памет. Съст. Николай Ненов. С., 2002.
  • "Тутракан в историческото развитие на Добруджа" - сб.
  • "60 години Крайовски договор" - сб.
  • "Участието на тутраканци във войните"
  • "Вечният Тутракан" - Румяна Капинчева
  • „Тутракан. Езиково-археологически обзор“. Тодор Балкански. Велико Търново, „Фабер“, 2011.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  4. Анекдоти за Суворов, изд. Г. Фукс, стр. 114
  5. СНЦ "Защитена местност "Калимок-Бръшлен"
  6. "Исторически музей"
  7. Официален сайт на "Рибарска махала"
  8. Почетни граждани на Тутракан

Външни препратки[редактиране | edit source]