Мездра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мездра.

Герб на Мездра
Мездра
Сградата на общинската управа
Сградата на общинската управа
Общи данни
Население 10 670 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 9 709 (НСИ)
Землище 5,343 km²
Надм. височина 219 m
Пощ. код 3100
Тел. код 0910
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 47714
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мездра
Генади Събков
(БСП)
Мездра в Общомедия

Мездра е град в област Враца, Северозападна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Мездра.

Името на града произлиза от турската дума „мездрея“, която в превод означава „запустяло населено място“.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен край река Искър (предимно на нейния ляв бряг) на изхода от Искърския пролом от Стара планина, с което се открива излаз към Предбалкана и Дунавската равнина.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2009):[1][2][3]

Мездра
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население няма данни 6 487 9 796 12 701 13 597 13 006 12 387 11 415 11 062 10 896
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de[2] и „Pop-stat.mashke.org[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Надгробна плоча с кръстове, издялана от сив точилен камък. Скицирана в гробищата на Мездра от Иван Енчев – Видю в 1916 г.

Днешното селище Мездра е основано, когато се построява железопътната линия София – Горна Оряховица в края на 19 век, чиито строители са главно пришълци от близките села Моравица, Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и около нея започват да се заселват хора. Мездра, след построяването на линията Мездра – Видин, става втората по важност гара в Северна България след Горна Оряховица.

Почти половината от населението на Мездра са преселници от град Кичево и околностите му (намиращ се днес в Западна Македония). До 9 септември 1944 г. е съществувало културно-просветно дружество, носещо името на прочутия кичевски войвода Йордан Пиперката.

Обявен е за град с Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24 септември 1949 г., обнародван в ДВ, бр. 224 от 28.09.1949 г.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Св. вмчк. Георги Победоносец“ – построена през периода 1930-1932 г. по проект на арх. Петър Дограмаджиев. Основният камък на храма е положен на 19 август (Преображение Господне) 1930 г., а освещаването ѝ е извършено на 8 май (Томина неделя) 1932 г. от врачанския митрополит Паисий в присъствието на министъра на просвещението Константин Муравиев. Главни дарители за въздигането на църквата са наследниците на индустриалеца Тодор Балабанов – синът му Иван, съпругата Елена и дъщерята Зорка. Акцент в нейния интериор са иконите от т.нар. царски ред, които са рисувани от големия български художник проф. Дечко Узунов.
  • Църква „Шалом“.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2015 - Инж. Генади Събков (БСП)
  • 2011 – Иван Аспарухов (независим) печели на втория тур с 46% срещу Нели Стоянова (ГЕРБ)
  • 2007 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Стефан Стефанов („Движение за община Мездра“)
  • 2003 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур със 78% срещу Николай Велчев (независим)
  • 1999 – Иван Аспарухов (независим) печели на първия тур с 58% срещу Славей Младенов (ОДС плюс)
  • 1995 – Цветко Петков (предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втория тур с 59% срещу Веселин Кръстев (Народен съюз)

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Здравеопазване

„МБАЛ“ ЕООД, Мездра е със следните разкрити отделения.

  • Вътрешно отделение – 4 лекари, 7 сестри. 30 разкрити легла. Лекуват се пациенти с белодробни, кардиологични, гастроентерологични, ендокринологични и нефрологични заболявания. Правят се всички видове ендоскопски изследвания.
  • Хирургическо отделение – 4 лекари, 7 сестри. 25 разкрити легла. Всички операции в областта на корема, онкохирургия, гръдна хирургия и спешна неврохирургия.
  • Акушеро-гинекологично отделение – 3 лекари, 8 акушерки. 15 разкрити легла. Поема нормални и патологични раждания, гинекологични операции, цялата АГ спешност.
  • Детско отделение – 3 лекари, 6 сестри. 15 разкрити легла. Лекуват се предимно инфекции на горните и долни дихателни пътища.
  • Нервно отделение – 3 лекари, 6 сестри. 25 разкрити легла. Лекуват се инсулти, плексити, дископатии, коренчеви болки и др.
  • Отделение по анестезиология и интензивно лечение – 5 лекари, 12 сестри. 6 разкрити легла. Цялата гама спешни състояния, определяни като II ниво на компетентност.
  • Отделение по образна диагностика – 3 лекари, 5 лаборанти. Включва компютърен томограф, рентгенови апарати, кардиоехографи.
  • Клинична лаборатория – 1 лекар, 5 лаборанти. Всички изследвания се правят и отчитат по електронен път с цел максимална обективност.
  • Микробиологична лаборатория – 1 лекар, 2 лаборанти. Извършва микробиологична диагностика без вирусология.
  • Хистопатологична лаборатория – 1 лекар, 2 лаборанти. Извършва експресна хистопатологична диагностика (гефрир), както и изготвянето на трайни хистологични препарати.
  • Филиал за спешна медицинска помощ – 6 лекари, 6 сестри, 1 линейка.

На територията на община Мездра работят 18 общопрактикуващи лекари.

Стоматологичната помощ се осъществява от 11 стоматолози.

СБРСЗБ – 6 лекари, 16 сестри. Лечение и възстановяване след прекарани инсулти и инфаркти.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Гара Мездра
  • МЗ „Искър“ – нестандартно оборудване, електронни платки за автомобилостроенето.
  • Текстилен завод – за широкоформатни памучни тъкани, шивашка фабрика за спално бельо.
  • „Хемус М“ – завод за производство на всякакъв вид облицовъчни материали от камък (Врачански мрамор, гранит и др).
  • Фирми за обработка на скални материали, производство на паметници, камини, чешми и др.
  • Автобусни превози „Цветина“, автокъща „Торонто“
  • 5 бензиностанции, 4 автомивки
  • верига магазини „Финес“, Детска борса за всичко, свързано с детето, верига магазини „Ариел“
  • "СЕБН" – производство на кабелни комплекти за автомобилостроенето

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Дом на железничаря
  • Читалище „Просвета“, основано през 1925 г.
  • Художествена галерия, открита на 30 декември 1971 г.
  • Поречието на река Искър предлага изключително красиви места за къмпингуване и риболов.
Театър
  • Самодеен театър към Дома на железничаря с ръководител Юли Пухалски
Музеи

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ден на Мездра – 6 май (Гергьовден)
  • Празници на културата „Мездра – май“, традицията за чието провеждане датира от 1974 г.
  • Ежегодно през май се провеждат вечери на рок-музиката с местни банди.
  • Мездра е сред малкото градове, запазили киносалона си, където се показват най-новите филми.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Просвета“
  • Клуб на свободните писатели (основатели: Владимир Джаферски, Иван Христов-Рубелс[1])
  • Вестник „Литературен фар“

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Централният площад
Родени в Мездра
Починали в Мездра

Други[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Мездра на остров Сноу в Антарктика е наименуван в чест на града.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]