Върбешница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Върбешница
След като спре снега.jpg
Общи данни
Население 484 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,005 km²
Надм. височина 361 m
Пощ. код 3147
Тел. код 0910
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 12704
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мездра
Иван Цанов
(АБВ, ЗНС, Воля)

Върбѐшница е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.Кмет Магдалена Динкова

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се между град Мездра и град Враца

Каменоделство[редактиране | редактиране на кода]

Начало на каменоделството[редактиране | редактиране на кода]

За строежа на тунели, мостове и подпорни стени, необходими при прокарването на железопътната линия през Искърския пролом, българското правителство сключва договор с италиански майстори каменоделци. След завършване на работата четирима от тях остават в град Мездра. През 1893 г. те били наети от Тодор Балабанов за строеж на спиртна фабрика.

Италианците Франческо Красини и Поли Луизи (от с. Сант' Амброджино край Верона), Антонио Чедулини (от Клаузето) и Франческо Санкета (от с. Виченца в Алпите) разработили първата каменна кариера в местността Дедов дол край с. Върбешница. Няколко години след тях в селото се заселват и двама българи каменоделци – бежанци от Корчанско (днес в Албания) – Спиро Лазаров Спиров и Лазар Спиров. В следващите години много върбешчани започват да се занимават с каменоделство и през 1910 г. в селото вече има записани 72-ма души практикуващи този занаят.

Видни каменоделци[редактиране | редактиране на кода]

Сред първите по-известни майстори са:

  • Вуто Николчов (починал през 1927 г.) - изработил паметници на загиналите във войните в селата Горно Пещене, Девене, Ослен Криводол, Лесура и Галатин.
  • Георги Антонов Чедолини – предприемач, работил по сградите на БНБ и МВР в София, гарата в Шумен, училища и др.
  • Мито Антонов Чедолини – работи с брат си Георги, председател на каменоделското сдружение.
  • Петър Донов Петров – предприемач, разработил находище на кариера от бял камък/варовик/ в собствен терен и гора, действаща и до момента над селото.Негово дело са подпрозоръчни камъни в къщите и чешмените корита в цялата околност, изработени склулптури и капители на Софийския университет "Климент Охридски", както и масивните камъни, с които беше построен Мавзолея в София през 1944 г.

За най-добър е признат башмайсторът Найден Тодоров (1895 - 1993). Започнал е работа на 13 години при италианските майстори. Благодарение на таланта си. за няколко години станал майстор със собствена кариера. Изработва декоративни фигури за митрополията в гр. Враца, каменния лъв за паметника на Загиналите във войните пред гарата във Враца, прави модел за капителите на читалище „Развитие“ във Враца, фигура на каменно куче в Борисовата градина в София. Изработва каменен щанд в селото и много други.

Върбешката музика[редактиране | редактиране на кода]

Дълги години гордост на село Върбешница е бил духовият оркестър, наричан „музиката“. Тя е създадена към 1922 година и първоначално е била в състав: Васил Минчов - кларинет, Аврам Ненчов - флигорна, Стоян Гоцов - флигорна, Гоцо Христов Илиевски - басфлигорна, Доно Христов - бас флигорна и Вуто Иванов Лъжовски - тъпан. Вуто Лъжовски е имал разкъсана горна устна от раняване на фронта и групата също е наричана „щърбановата“. По-късно към състава се присъединяват Иван Илиев Коновски – кларинет и братята Гено и Мито Илиеви Коновски – басфлигорни.

Прелом в работата на върбешката музика настъпва, когато през 1932 година пристига Митко Мицев - завършил Педагогическото училище в Берковица, изучавал солфеж, цигулка и флейта.Той е назначен за учител в с. Върбешница. През 1938 година ръководството на читалището сключва договор за образуваща се местна духова музика с ръководител Митко Мицев. Съгласно него читалището се задължава да осигури една стая за репетиции и съхраняване на инструменти. Години наред музиката свири след всяко представление на читалищната театрална трупа. Славата на върбешката музика се носи из цялата околия. Когато хора от други села питат – какво става във Върбешница, им отговарят, че музиката свири и народът се весели.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото има каменни кариери и язовир.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на селото е Св. архангел Михаил. Празнува се на 22 ноември (по стар стил).

Всяка година в края на август се празнува деня на каменоделеца.

В последните няколко години селото взима участие в станалия традиционен турнир по футбол на малки вратички в гр. Мездра

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Върбешница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]