Зверино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зверино
Zverino-main-street-railway.jpg
Общи данни
Население 1507 души[1] (15 март 2022 г.)
43 души/km²
Землище 35,065 km²
Надм. височина 329 m
Пощ. код 3170
Тел. код +359 9122
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 30510
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Мездра
Иван Цанов
(АБВ, ЗНС, Воля)
Кметство
   кмет
Стоян Пертов
Зверино в Общомедия

Зверино̀ е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Зверино се намира на около 14 km южно от областния център Враца и около 14 km запад-югозападно от общинския център Мездра. Разположено е в северната част на Искърския пролом в Стара планина, от двете страни на река Искър при вливането в нея на левия ѝ приток река Златица[2].[3] Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо сиви и кафяви горски.[3] Надморската височина до сградата на кметството при моста над Искър е около 277 m и нараства на юг и север от реката.

През Зверино минава второкласният републикански път II-16, който на изток води през село Лютиброд до село Ребърково, връзка там с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79) и по него – към Враца, а на запад – през населените места в Искърския пролом до връзка с първокласния републикански път I-8 (ГКПП КалотинаСофияГКПП Капитан Андреево - Капъкуле). Общински път води на югоизток от Зверино до село Игнатица и продължава с неподдържан (към 2012 г.) участък до връзка при село Рашково с третокласния републикански път III-161.

Зверино е гара на минаващата през селото железопътна линия София – Горна ОряховицаВарна.

Зверино има три квартала – старото село Зверино (Селото), квартала около железопътната гара Зверино (Гарата) и по-късно образувания квартал, наречен Оданат.[4]

Квартал Селото, с махали Слого, Сивец и Кимеро, е разположен в северозападната част на Зверино, откъм левия бряг на река Искър, около река Златица и малък поток. В него се намират училището, читалището, църквата „Свети великомъченик Димитрий“, магазини, заведения и други.

Квартал Гарата е разположен в североизточната част на Зверино, също откъм левия бряг на река Искър. Състои се от махалите Камик, Уске и основно къщи около жп гарата и главния път. Там се намира и автогара, от която има връзки за съседните села. Има заводи, голяма оранжерия, бензиностанция, заведения, хотели, ресторанти, магазини, две хижи и телевизионна кула.

Застроеният по-късно квартал Оданат[5] е разположен в южната част на Зверино, откъм десния бряг на Искър (отвъд реката), на река Джерневница (Джърньовница). В него се намират складове, промишлени цехове, поща, хотелски комплекс, стадион на местния футболен клуб „ФК Скала“ Зверино, главен площад с пазар през сряда, както и магазини, заведения и кметството на селото. В Оданат има и газостанция. Завършеният през 1956 г. мост на река Искър улеснява заселването на квартала, където до 1944 г. е имало само няколко къщи на колибари[4].

Землището на село Зверино граничи със землищата на: село Челопек на север; село Лютиброд на изток; село Игнатица на изток и югоизток; село Оселна на юг; село Злидол на югозапад; село Елисейна на запад; село Очиндол на северозапад.

Населението на село Зверино, наброявало 1220 души при преброяването към 1934 г., нараства до 2306 – към 1992 г. и плавно намалява до 1444 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2020 г.[6]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1728 лица, за 1674 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за „турска“, „други“ и „не се самоопределят“ не са посочени данни и за 51 не е даден отговор.[7]

История[редактиране | редактиране на кода]

ЖП линията през Искърското дефиле буквално разполовява село Зверино

Сведения за селото има в турски регистър от 1430 г., споменава се под името „Изверине“.[3][4]

Училището в село Зверино е създадено през 1879 г. като Начално училище „Цар Борис“.[8] През 1931 г. е открита прогимназия, а през 1929 г. двете училища се обединяват. От 1992 г. училището е Средно общообразователно училище „Свети Климент Охридски“.[9]

Църквата „Свети великомъченик Димитрий“ в Зверино е построена близо до левия бряг на река Искър – върху основите на по-стара църква, от XIV век, с труд и дарения на населението. Осветена е през 1907 г. от врачанския митрополит Константин.[10]

Кредитна кооперация „Напредък“ – село Зверино е учредена на 8 април 1912 г. с 36 членове. Кредитира членовете при закупуване на земеделски инвентар; извършва търговия с бакалски и манифактурни стоки. През 1945 г. към коперацията се образува каменоломен отдел, мандра. През 1952 г. кооперациите в селата Зверино, Игнатица и Оселна се обединяват и новата кооперация се наименова „Балкан“.[11] За периода 1968 – 1977 г. предметът на дейност на кооперацията „Балкан“ е търговия на дребно, обществено хранене, промишленост, изкупуване на селскостопанска продукция. Потребителната кооперация ръководи 16 хранителни и нехранителни магазина, 8 заведения за обществено хранене, сладкарници, фурни за производство на хлебни изделия, месодобивни, транспортни предприятия.[12]

Читалище „Факел“ в Зверино е създадено през 1926 г. През 1958 г. започва – с активно участие на местното население, строежът на читалищна сграда, приключил през 1962 г. с откриването ѝ. Читалището е място за разнообразна художествена самодейност. Книжният му фонд наброява към края на 1990 г. 18900 тома.[13]

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Христо Ботев“ – село Зверино е основано на 20 юли 1958 г. В състава му влизат селата Зверино, Игнатица и Оселна. Основна дейност на ТКЗС – Зверино е производството на пшеница, царевица, овес, ечемик, картофи, тютюн, зеленчукопроизводство и животновъдство. Поради трудните теренни условия е невъзможно внедряване на механизация, поради което производството е нерентабилно, а заплащането на кооператорите – ниско. През юли 1964 г. се полага началото на промишлена дейност в ТКЗС с пускане в експлоатация на текстилни дараци[14] за услуги на населението. До 1968 г. промишлената дейност се разширява и се обособяват три цеха – текстилен с пет участъка: тъкачен – за производство на жакардова тъкан, плетиво, губери и родопски одеяла, предачница и бояджийна; метален цех с три участъка: леярен, каси и оградна мрежа; шивашки цех за производство на работни облекла и за услуги на населението. През 1968 г. е построена оранжерия за производство на ранни зеленчуци на площ 3 ha, разширена през 1971 г. с още 3 ha. От 1 януари 1969 г. стопанството в Зверино е трансформирано в Държавно земеделско стопанство (ДЗС) „Христо Ботев“ в системата на Аграрно-промишлен комплекс (АПК) Мездра. От 1 януари 1970 г. към ДЗС – Зверино преминава и ТПК „Прогрес“ – село Зверино[15]. От 1 януари 1977 г. стопанството се отделя като самостоятелно под наименование Клоново стопанство „Христо Ботев“ – Зверино.[16]

Заводът за контактни елементи (ЗКЕ) в Зверино започва производствената си дейност от 1 август 1967 г. като цех на Завода за телефонна и телеграфна техника – София, а от 1 юли 1969 г. е обособен като самостоятелно предприятие към ДСО "Респром"[17] – София. След първоначално разширяване обхвата на дейността през следващите години, по-късно дейността се свива, закриват се производства и цехове. За периода 1990 – 1992 г. персоналът на завода намалява от 850 на 170 души. Във връзка с промените, довели ДСО "Респром" до пререгистриране през 1997 г. като „Инкомс-телеком холдинг“ АД и откриване през 1998 г. на процедура за приватизацията му, бившият ЗКЕ в село Зверино – след съответни промени, е вписан като Търговско дружество (ТД) „ИНКОМС – Контактни елементи“ АД в регистъра на търговските дружества и техните клонове при Врачанския окръжен съд.[18]

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Населението отглежда предимно овце, кози и по-малко говеда. Обработваемата земя е малко, почвата е бедна. За нуждите на всяко домакинство се отглеждат царевица, лук, картофи, боб, пипер и домати. Служебно хората са ангажирани в няколко фирми и предприятия в селото, но по-голямата част е ангажирана в градовете София, Мездра и Враца.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Факел“

Село Зверино към 2022 г. е център на кметство Зверино.[19][20]

В село Зверино към 2022 г. има:

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост до селото се намират Черепишкият манастир, известните отвесни скали Ритлите, паметникът на Дядо Йоцо и манастирът Седемте престола. Недалеч се намира и пещерата Леденика във Врачанската планина, а също така и проходът Вратцата.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Населението е гостоприемно и отворено към празниците. Още от посрещането на Новата година, през Васильовден, Ивановден и Йордановден, Цветница, Лазаровден, Великден, и така до края на годината. Всички празници се почитат, уважават и празнуват.
  • На 4 юни завършват Ботевите празници в с. Зверино с празнично тържество и заря. Чества се преминаването на последните Ботеви четници през река Искър.
  • 7 ноември – събор на с. Зверино, на който всяко семейство опъва богата трапеза и кани гости.


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Река Златица има началото си в подножията на връх Бук (1393,6 m) във Врачанска планина.
  3. а б в Енциклопедия "България", том 2, стр. 701, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  4. а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-60.
  5. Според местния говор, името на квартала означава „оттатък, отвъд“.
  6. Справка за населението на с. Зверино, общ. Мездра, обл. Враца
  7. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Зверино
  8. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 494К „Народно основно училище „Цар Борис“ – с. Зверино, Врачанско (1879 – 1944)“; История на фондообразувателя
  9. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 672 „Народно основно училище „Димитър Благоев“ – с. Зверино, Врачанско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  10. „Цяло Зверино помагало в строежа църквата“. Българско национално радио. Публикувано на 07.09.2021. Автор: Петко Котларски
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 545К „Кредитна кооперация „Напредък“ – с. Зверино, Врачанско (1912 – 1944)“; История на фондообразувателя
  12. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 310 „Потребителна кооперация „Балкан“ – с. Зверино, Врачанско (1944 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  13. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 927 „Образцово народно читалище „Факел“ – с. Зверино, Врачанско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  14. Речник на българския език ДАРА̀К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Текстилна машина с подобни на таралеж валяци за влачене на памук, вълна, къси ленени влакна и други.
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 378 „Трудово-производителна кооперация „Прогрес“ – с. Зверино, Врачанско (1949 – 1971)“; История на фондообразувателя
  16. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 720 „Държавно земеделско стопанство „Христо Ботев“ – с. Зверино, Врачанско (1958 – 1979)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  17. Информационна система на държавните архиви; ЦДА – 12, фонд 685 Държавно стопанско обединение (ДСО) „Респром“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  18. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 1066 „Завод за контактни елементи – с. Зверино, Врачанско (1967 – 2001)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  19. Справка за събитията за кметство Зверино
  20. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Зверино
  21. Детайлна информация за читалище „Факел – 1926“, село Зверино, община Мездра, област Враца
  22. Информационна карта за 2020 г., читалище „Факел – 1926“, село Зверино, община Мездра, област Враца
  23. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, средно училище „Свети Климент Охридски“, село Зверино, община Мездра, област Враца
  24. Към 1 април 2022 г. в регистрите на храмовете на Българска православна църква няма регистриран храм в село Зверино.
  25. Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3170 Зверино

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]