Черепишки манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черепишки манастир
„Успение Богородично“
Cherepishki monastery.JPG
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Черепиш
Вероизповедание Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия Врачанска
Изграждане XIV век
Състояние действащ храм, паметник на културата
Черепишки манастир
„Успение Богородично“
в Общомедия

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ е български православен манастир във Врачанска епархия на Българската православна църква.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пикник при Черепишкия манастир, юли 1903 г.
Манастирът в диплите на Врачанския Балкан
Входът на Черепишки манастир
Църквата

Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Най-старото свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик) писан в периода 1390 – 1398 година. Типикът се съхранява в историко-архелогическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските поробители, но хората веднага са ги възстановили. За историята на „Успение Богородично“ в следващите два века не се знае нищо.[1] Възстановен е през 1660 г.

Възникването на манастира е свързано с историята на средновековния Коритен град, съществувал в близката местност Ритлите.

През вековете на владичеството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата „Свети Георги“, която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. За да се стигне до храма, се минава през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис – „любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов“. Именно в този манастир Вазов пише „Една българка“.

Алеко Константинов пише за манастира:

А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери… (от пътеписа „В българска Швейцария“).

Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия „Най-красивото място“.

Сегашните постройки на манастира са от XIX век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан Карчов. Стенописите са дело на Йонко Попвитанов.[2] В 1908 година дебърският майстор Велко Илиев дорисува живописта в новопостроената част на църквата на Черепишкия манастир – в купола и в удължената на запад част. Надписът гласи „Новия живописъ е изписанъ въ 1908 год. въ времето на игумена Іеромонах х Митодія“. Велко се е подписал на олтарната икона на Исус Христос „Даромъ изписалъ В. Илиев Зографъ 1908 год.“[3][4]

В манастира известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Василиев, A. Черепишки манастир „Успение Пресветия Богородици“. С., 1944, 47 с.
  • Мутафчиев, П. Из нашите старопланински манастири. – В: Същият. Избрани произведения. Т. II. С., 1973, 362 – 366.
  • Сотиров, Ив. Чипровска златарска школа. Средата на XVI – началото на XVIII ек. С., Агато, 2001 (Съкровища на България, 2), с. 206 – 207, No 3, табл. II,3 – 4 – обковка на Евангелие (1612) – майстори Никола и Пала за манастира.
  • Семеен архив на Хаджитошеви. Т. II (1827 – 1878). Съст. В. Тарашоева, К. Мирчева, В. Харизанов, Н. Дойнов. Под ред. на Кр. Шарова и К. Мирчева. Враца, 2002, № 73, 121, 137, 164, 194, 216, 240, 265, 302, 303, 399, 405, 412, 415, 416, 418, 423, 424, 425, 432, 461, 462, 493, Прил. I 23, 26.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодорова, Калина и Павлова, Силвия. Свети места Църквите и манастирите във Врачанския край. Рал Колобър, Враца, 2009, с.17
  2. Черепишкият манастир „Успение Богородично“. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 октомври 2021.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 205.
  4. Черепишкият манастир „Успение Богородично“. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 октомври 2021.
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония