Ивановден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ивановден
Ивановден
Тип Народен
Значение празнуват в чест кумството и побратимството
Дата 7 януари
Ивановден в Общомедия

Ивановден е религиозен и народен празник, празнуван в чест на Свети Йоан Кръстител. Отбелязва се неподвижно на 7 януари по православния църковен календар.

Имен ден[редактиране | редактиране на кода]

Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от повече от 300 хиляди души.[1] По старому е празнуван на 20 януари.

Именици[редактиране | редактиране на кода]

Имен ден празнуват: Иван, Иво, Йоан, Иванка, Ивана, Иванина, Ивон, Йоана, Калоян, Калояна, Ивиана, Ванина, Ваньо, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йото, Йонко, Йонка, Жан, Жана, Ивайла, Ивет, Ивета, Ивелин, Ивелина, Ивайло, Жанет, Ина, Инка, Ива, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янета, Яниса, Янин, Янина, Янита, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо.

Обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Според народното вярване Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. В югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до 1 година. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Св. Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и арапи мъже. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

Кукерски ритуали/Лиду булки[редактиране | редактиране на кода]

Много важен аспект от традициите Ивановденските обичаи и ритуали е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които преминавайки от дом на дом, по-специално в северна България, но като цяло в цялата страна, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. Има радост и сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на Българската земя към ново начало. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район, но като цяло целта им е да прогонят злите сили (били те и застояло тримесечно зимно настроение) и да да донесат здраве и берекет за предстоящата година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]