Иво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Иво е мъжко име в европейските езици.

Според проучване на проф. Николай Ковачев името се среща 2227 пъти (0,16 %) сред момчетата в България, родени в периода 1901 – 1970 г.[1]

Славянски езици[редактиране | редактиране на кода]

В славянските езици (български, сръбски и др.) основната му употреба е като умалително име на Иван (от Йоан – благодат Божия), подобно на Ивица[2]. Разпространено е сред българите, доколкото Иван е сред най-често срещаните мъжки имена. Виден носител на името извън България е Нобеловият лауреат сърбохърватският писател Иво Андрич (1892 – 1974).

В българския език Иво също така се използва като умалителна форма на името Ивайло – с неуточнена етимология, но свързвано днес главно с българския цар Ивайло от XIII век.

Има имен ден на Ивановден7 януари по БПЦ.

Други езици[редактиране | редактиране на кода]

В западноевропейските езици най-ранната употреба на името Иво (с вариант Ив на френски) е установена в Развитото Средновековие сред норманите във Франция и Англия, като светеца Ив/Иво Шартърски (на френски: Yves de Chartres, на латински: Ivo Carnutensis; 1040 – 1115). Произходът на думата може да е келтски (Ivo) или германски (Iwa)[2]. Разпространението на името се свързва с култа към св. Иво Бретански/Кермартински (1253 – 1303), считан за покровител на Бретан.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай П. Ковачев. „Честотно-тълковен речник на личните имена у българите“, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1987 г. Анотация: включени над 5600 имена (от 20 000 проучени) на 2719 839 деца (1388 522 момчета и 1331 317 момичета), родени в 99 околийски града в България през периода 1901 – 1970 г., стр. 101
  2. а б Campbell, Mike. Ivo (Behind the Name: The Etymology and History of First Names)