Хоро

Македонско оро. Скопие, 2007 г.

Хорото (от термина на гръцки: χορός, хорос - танц; на северномакедонска литературна норма: оро, на сръбски: коло, на хърватски: kolo), е колективен народен танц.

Характерен е за българския фолклор, както и за други балкански народи. Танцьорите се подреждат и танцуват в кръг, линия или други формации.

Ритъмът на хората варира от бавен до бърз, като превес има неравноделният такт.

Български хора

В българското землище има почти 100 вида хора.

Добруджанска фолклорна област

• Варненско хоро
• Заруй боб (хоро)
• Лясата (хоро)
• Повлекана (хоро)
• Ръка (хоро)
• Сборенка (хоро)
• Опас

Северняшка фолклорна област

• Ганкино хоро
• Грънчарско хоро
• Дайчово хоро
• Дунавско хоро
• Еленино хоро
• Пайдушко хоро
• Ситно влашко (хоро)
• Шира (хоро)

Шопска фолклорна област

• Граовско хоро
• За пояс
• Йовино хоро
• Петрунино хоро
• Селско шопско хоро
• Четворно хоро
• Шопска ръченица
• Копаница (хоро) или Ганкино хоро
• Самоковско хоро

Тракийска фолклорна област

• Бучимиш (хоро)
• Пазарджишка копаница
• Право хоро
• Тракийска ръченица
• Трите пъти (хоро)

Странджанска фолклорна област

Родопска фолклорна област

• Сворнато хоро

Македонска фолклорна област

• Арап (хоро)
• Гинка (хоро)
• Джангурица (хоро)
• Испайче (хоро)
• Кривото (хоро)
• Малешевско хоро
• Пущено хоро – още Буфско
• Старо банско хоро
• Тежкото
• Ширто (хоро)

Цяла България

• Ръченица (хоро)

Външни препратки

• HORO.BG. Играта краси човека – сайт за българското хоро (видеоклипове, самоучители и др.)