Лютиброд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лютиброд
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
Общи данни
Население 360 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,458 km²
Надм. височина 329 m
Пощ. код 3159
Тел. код 091201
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 44745
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Мездра
Генади Събков
(БСП)
Лютиброд в Общомедия


Лю̀тиброд е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лютиброд се намира в района на Врачанската планина, в края на Искърския пролом, на десния и левия бряг на река Искър.

История[редактиране | редактиране на кода]

Комин с кръст от желязо на старата къща на Трифон Милов в Лютиброд. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.
Оброчище на мегданчето в Лютиброд, скицирано през юни 1916 г. от Иван Енчев – Видю, който пише „Върху постамент от варовит туф, забит в земята, е сложен с широкото надолу мраморен, във византийски стил капител. Върху едната страна на капитела са изваяни гръцки орнаменти - меандри, и между тях кръст. На тази група от камъни, напомняща олтарен престол, е облегнат висок кръст, издялан грубо с брадва от дъбово дърво, кован с гвоздеи, който по всяка вероятност е бил по-рано забит в земята. Това се вижда от дебелия полуизгнил край на долното му крило. Мегданчето, гдето е направено оброчището, се намира сред селото на най-високото място, на един от баирите, върху който е заселено. Недалеч от оброчището стърчи камбанария, построена от дъбови греди. В с. Лютиброд църква няма; черкуват се из околните села, отгдето на известни празници дохождат свещеници и служат на оброчището. Тук селяните се сбират да се молят за дъжд, колят курбан и пр.“

В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. В местността Коритен са намерени останки на четири църкви от различни периоди - храм-базилика от 5 век, частично запазена църква от Х-XI век и още две от късното средновековие. През 1915 година полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.[1] В документи от 1479 година е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век с. Коритен изчезва.[2]

До 1878 година Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.

Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 година унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.[3]


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството и пощенската станция. Отдясно е здравният пункт.
Народно читалище „Колката“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча с цитат от Ф.Каниц „А тук природата е най-романтична!“

Средновековна църква “Свети Георги” Средновековната църква край село Люти брод се отнася към периода ХП-ХI\/в. Носела е името “Свети Георги Победоносец”. През 1927 г. в бр. 69 на ДВ е обявена за народна старина, а през 1965 г. в бр.90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14.12.1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15м.), с три полукръгли абсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана.Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се че гробовете са на ктитори близки до феодалния владетел на Средновековната крепост Коритен град от която е част и тази каменна църква.

Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика(IV)в.Коритенград Антична и средновековна крепост "Ритлите"/”Коритен град” се намира на 0.57 км. северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен "Ритлите" и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образования. Достъпът до този "град" е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмният наклон между "Ритлите". В най- северната и най- висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80м. Стената се проследява на приблизително 10 м. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV в. Източната и западната стена на крепостта са самите Ритли. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината - между 200 и 400 метра. От южната стена личат само основи.Между самите "Ритли" могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни.Североизточно от крепостта „Ритлите” се намира античния и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 40 дка.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367
  2. Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39
  3. „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]