Лютиброд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лютиброд
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
Село Лютиброд и Искър, погледнати от Ритлите
Общи данни
Население294 души[1] (15 септември 2022 г.)
11,6 души/km²
Землище25,46 km²
Надм. височина215 m
Пощ. код3159
Тел. код091201
МПС кодВР
ЕКАТТЕ44745
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВраца
Община
   кмет
Мездра
Иван Цанов
(АБВ, ЗНС, Воля)
Лютиброд в Общомедия

Лю̀тиброд е село в Северозападна България, община Мездра, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лютиброд се намира на около 13 km юг-югоизточно от областния център Враца и около 8 km запад-югозападно от общинския център Мездра. Разположено е в западната част на Стара планина, в северната част на Искърския пролом, от двете страни на река Искър - откъм левия бряг в източните подножия на Врачанска планина, а откъм десния бряг в североизточните подножия и склонове на Ржана планина. Районът е карстов. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо алувиално-ливадни и сиви горски.[2] Надморската височина край Искър при пътния мост в селото е около 238 m и намалява на изток до около 234 m; на север от реката нараства до около 305 m, а на юг - до около 370 m.

През южната част на Лютиброд минава второкласният републикански път II-16, който на изток води до село Ребърково, прави връзка там с първокласния републикански път I-1 (част от Европейски път Е79), а на запад води през село Зверино и населени места нататък в Искърския пролом до връзка с първокласния републикански път I-8 (ГКПП КалотинаСофияГКПП Капитан Андреево - Капъкуле). Общински път на север свързва Лютиброд със село Челопек.

Лютиброд е железопътна спирка на минаващата през селото железопътна линия София – Горна ОряховицаВарна.

Землището на село Лютиброд граничи със землищата на: село Челопек на северозапад и север; село Моравица на север и североизток; село Ребърково на изток; село Лютидол на югоизток; село Рашково на юг; село Игнатица на югозапад; село Зверино на запад.

Населението на село Лютиброд, наброявало 1336 души при преброяването към 1934 г. и 1324 към 1956 г., намалява до 563 към 1992 г. и 269 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 355 лица, за 334 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 3 – към ромска и за останалите не е даден отговор.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Комин с кръст от желязо на старата къща на Трифон Милов в Лютиброд. Скициран от Иван Енчев – Видю в 1916 г.
Оброчище на мегданчето в Лютиброд, скицирано през юни 1916 г. от Иван Енчев – Видю, който пише „Върху постамент от варовит туф, забит в земята, е сложен с широкото надолу мраморен, във византийски стил, капител. Върху едната страна на капитела са изваяни гръцки орнаменти – меандри, и между тях кръст. На тази група от камъни, напомняща олтарен престол, е облегнат висок кръст, издялан грубо с брадва от дъбово дърво, кован с гвоздеи, който по всяка вероятност е бил по-рано забит в земята. Това се вижда от дебелия полуизгнил край на долното му крило. Мегданчето, гдето е направено оброчището, се намира сред селото на най-високото място, на един от баирите, върху който е заселено. Недалеч от оброчището стърчи камбанария, построена от дъбови греди. В с. Лютиброд църква няма; черкуват се из околните села, отгдето на известни празници дохождат свещеници и служат на оброчището. Тук селяните се сбират да се молят за дъжд, колят курбан и пр.“

В землището на селото се е намирало изчезналото днес село Коритен, наричано и Коритенград. Някои автори идентифицират селището със споменатата от Прокопий Кесарийски крепост Балба.[5] В местността Коритен са намерени останки на пет църкви от различни периоди – две късноантични, частично запазена църква от ХXI век и още две от късното средновековие.[6]

Едната късноантична църква е еднокорабна сграда от IV век с дължина 11,4 m, чиито останки са унищожени при строителни работи през 1970-те години. Другата е трикорабна, разположена на 10 m северно от първата постройка и функционира през V-VII век. Тя е строена върху по ранен езически храм, като в строежа ѝ са използвани елементи от него.[5]

През 1915 г. полукуполът над централната апсида на старата църква все още е бил запазен, но по-късно е разрушен.[7] В документи от 1479 г. е отбелязано, че село Коритена има 8 домакинства. След XV век село Коритен изчезва.[6]

До 1878 г. Лютиброд е носило и турското наименование Гечидкьой (Бродно село) или Гечид кьосе. Името Лютиброд се обяснява с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода и оттам: лют, опасен брод.

Начало на проучванията на историята на Лютиброд поставя през 1871 г. унгарският пътешественик и изследовател на българската история, култура и природа Феликс Каниц.[8]

При преброяването към 1934 г. селото е записано с името Лют-брод (Гечид-кьосе). Според същия запис, в землището на село Лют-брод се намират: Черепишкият манастир „Успение Пресветой Богородици“, гара Черепиш и железопътна спирка Лютиброд.[9]


Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството и пощенската станция. Отдясно е здравният пункт.
Народно читалище „Колката“

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча с цитат от Ф.Каниц „А тук природата е най-романтична!“

Средновековна църква „Свети Георги“[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната църква край село Лютиброд се отнася към периода ХII-ХIV век. Носела е името „Свети Георги Победоносец“. През 1927 г. в брой 69 на Държавен вестник (ДВ) е обявена за народна старина, през 1965 г. в брой 90 на ДВ е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение и със списък от 14 декември 1971 г. е декларирана като художествен паметник на културата. Църквата е с правоъгълен план (11,30х9,15 m), с три полукръгли апсиди, без притвор. Вътрешността на църквата е била разчленена на три, с две двойки четвъртити стълбове. Вътре църквата е била богато изписана. Във вътрешността на църквата са открити пет средновековни гроба с накити. Предполага се, че гробовете са на ктитори, близки до феодалния владетел на средновековната крепост Коритен град, от която е част и тази каменна църква.

Праисторическо, антично и средновековно селище с Ранно християнска базилика (IV век) Коритенград[редактиране | редактиране на кода]

Антична и средновековна крепост „Ритлите“/”Коритен град” се намира на 0,57 km северозападно по права линия от центъра на село Лютиброд. Между отвесно изправените скали на природния феномен „Ритлите“ и днес все още стоят основите на античните и средновековни жилища. На това място е бил разположен цял град, който е използвал за своя защита непристъпните скални образувания. Достъпът до този „град“ е много труден, тъй като за да се стигне до него е необходимо да се премине по стръмния наклон между „Ритлите“. В най-северната и най-висока част на Ритлите личат останки от крепостен зид, граден с ломени камъни, споени с бял хоросан, с дебелина около 2,80 m. Стената се проследява на приблизително 10 m. Вътре се очертават основи на сгради. По терена има фрагменти предимно от средновековни керамични съдове, характерни за периода ХІІ- ХІV век. Източната и западната стена на крепостта са самите „Ритли“. Дебелината им варира от три до седем метра, а дължината – между 200 и 400 m. От южната стена личат само основи. Между самите „Ритли“ могат да се видят останки от сгради, също градени от ломени камъни. Североизточно от крепостта „Ритлите“ се намира античният и средновековен Коритен град, който е заемал площ от около 4 ha.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • На левия бряг на Искър, на около 120 m западно от пътния мост, се намира скалният феномен Ритлите.
  • На около 1,5 km югозападно от Лютиброд, край десния бряг на Искър, се намира Черепишкият манастир.
  • На около километър западно от селото, северно от Искър, се намира историческият Рашов дол, където е лобното място на десет Ботеви четници с водач Георги Апостолов.
  • В близост до Ритлите се намират останки от средновековното селище Коритенград.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия "България", том 3, стр. 852, Издателство на БАН, София, 1982 г.
  3. Справка за населението на с. Лютиброд, общ. Мездра, обл. Враца
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Лютиброд, община Мездра
  5. а б Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 134-135.
  6. а б Мичев, Михаил. Изчезнали селища в предбалканската зона на Врачанско и Ботевградско, Известия на българското историческо дружество, кн. XXXVI, С. 1984, с. 35-39
  7. Мутафчиев, Петър. Из нашите старопланински манастири, в: Избрани произведения, т.II С. 1973, с. 367
  8. „Люти брод и Черепиш“ (туристически пътеводител), инж. Иван Михайлов, ЕТ „Адулар“, Бургас, 2006
  9. Списък на населените места в Царството. Преброяване на 31 декември 1934. София, Държавна печатница, 1939. Стр. 10 (29); околия Враца, община Мездра, село Лют-брод (Гечид-кьосе1), бележка 1 под линия
  10. Справка за събитията за кметство Лютиброд
  11. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Лютиброд
  12. Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3159 Лютиброд (Люти брод)
  13. Детайлна информация за читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца
  14. Информационна карта за 2016 г., читалище „Колката“, село Лютиброд, община Мездра, област Враца

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]