Ржана планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ржана
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.986° с. ш. 23.543° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Козница
Надм. височина 1636,3 m

Ржана планина е планина в северния клон на Мургашкия дял на Западна Стара планина, област Враца и Софийска област, между Искърския пролом и Ботевградската котловина. По източното ѝ подножие преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западна Стара планина

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Ржана планина има овална форма с диаметър около 15 – 16 км. На север Искърският пролом я отделя от Врачанска планина, а на запад и югозапад долината на река Габровница (десен приток на Искър) – от Голема планина. На изток долината на Малката река (десен приток на Искър) и седловина висока 567 м я отделя и същевеременно свързва с планинския рид Гола глава на Предбалкана. На югоизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина.

Билото е широко и заравнено с надморска височина 1200 – 1400 м, над което стърчат отделни заоблени върхове. Най-висока точка е връх Козница (1636,3 м), разположен в южната ѝ част, на около 2 км северно от село Осеновлаг.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Име Кота (m)
Козница 1636,3
Манчовска могила 1391
Брезовишка чукла 1377,9
Кота 1292
Кота 1248

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Планината е моделирана върху източната част на Берковската антиклинала и е изградена предимно от гранити. Кристалинни палеозойски скали заемат ограничени площи по южните ѝ склонове.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си реките Ръжанска река, Габровница, Боговица, Рударска река, Джерньовица, Габреница.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви и сиви горски.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е обрасло с храсти, боровинки, смрика и тревна растителност с богат състав. Склоновете ѝ са покрити с плътни гори от бук, а в ниските планински пояси преобладава габърът. Ограничено разпространение имат и дъбовите гори. Подножията са заети от обработваеми земи.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на планината са разположени селата Еленов дол, Игнатица, Краево, Радотина и Рашково, а по периферията ѝ: Зверино, Злидол, Лютиброд, Оселна и Ребърково (по долината на река Искър); Габровница и Осеновлаг (по долината на река Габровница); Лютидол (по долината на Малката река) и Новачене и Гурково (на югоизток към Ботевградската котловина.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В северното подножие на Ржана планина, на десния бряг на Искърски пролом е сгушен Черепишки манастир, а в югозападното ѝ подножие, в долината на река Габровница – манастирът „Седемте престола“ („Света Богородица“).

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

През планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]