Ржана планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ржана
Rzana Mountain 1.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
43° с. ш. 23.55° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Козница
Надм. височина 1636,3 m

Ржана планина е планина в северния клон на Мургашкия дял на Западна Стара планина, област Враца и Софийска област, между Искърския пролом и Ботевградската котловина. По източното ѝ подножие преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западна Стара планина

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Ржана планина има овална форма с диаметър около 15 – 16 км. На север Искърският пролом я отделя от Врачанска планина, а на запад и югозапад долината на река Габровница (десен приток на Искър) – от Голема планина. На изток долината на Малката река (десен приток на Искър) и седловина висока 567 м я отделя и същевеременно свързва с планинския рид Гола глава на Предбалкана. На югоизток склоновете ѝ плавно се понижват към Ботевградската котловина.

Билото е широко и заравнено с надморска височина 1200 – 1400 м, над което стърчат отделни заоблени върхове. Най-висока точка е връх Козница (1636,3 м), разположен в южната ѝ част, на около 2 км северно от село Осеновлаг.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Име Кота (м)
Козница 1636,3
Голямата могила 1546,2
Манчовска могила 1391
Брезовишка чукла 1377,9
Кота 1292
Кота 1248

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Планината е моделирана върху източната част на Берковската антиклинала и е изградена предимно от гранити. Кристалинни палеозойски скали заемат ограничени площи по южните ѝ склонове.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си реките Ръжанска река, Габровница, Боговица, Рударска река, Джерньовица, Габреница.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви и сиви горски.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е обрасло с храсти, боровинки, смрика и тревна растителност с богат състав. Склоновете ѝ са покрити с плътни гори от бук, а в ниските планински пояси преобладава габърът. Ограничено разпространение имат и дъбовите гори. Подножията са заети от обработваеми земи.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Предмет на опазване са следните представители на фауната в Ржана планина, попадащи на територията на защитена зона BG0001042 „Искърски пролом – Ржана“:

Бозайницималък подковонос (Rhinolophus hipposideros); видра (Lutra lutra); голям нощник (Myotis myotis); голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); дългопръст нощник (Myotis capaccinii); дългоух нощник (Myotis bechsteini); европейски вълк (Canis lupus); остроух нощник (Myotis blythii); подковонос на мехели (Rhinolophus mehelyi); пъстър пор (Vormela peregusna); средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); трицветен нощник (Myotis emarginatus); широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); южен подковонос (Rhinolophus euryale).

Земноводни и влечугижълтокоремна бумка (Bombina variegata); обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); голям гребенест тритон (Triturus karelinii).

Риби – черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis); обикновен щипок (Cobitis taenia); европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); балкански щипок (Sabanejewia aurata).

Безгръбначниручеен рак (Austropotamobius torrentium); бисерна мида (Unio crassus); калиморфа (Callimorpha quadripunctaria); Gortyna borelii lunata; лицена (Lycaena dispar); обикновен сечко (Cerambyx cerdo); бръмбар рогач (Lucanus cervus); буков сечко (Morimus funereus); алпийска розалиа (Rosalia alpina); Pilemia tigrina.

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Ржана планина попада част от защитена зона „Искърски пролом – Ржана“. Тя е обявена с цел опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна по Директивата за местообитанията. Създадена е на 2 март 2007 г. с обща площ 22693,26 хектара.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността на планината са разположени селата Еленов дол, Игнатица, Краево, Радотина и Рашково, а по периферията ѝ: Зверино, Злидол, Лютиброд, Оселна и Ребърково (по долината на река Искър); Габровница и Осеновлаг (по долината на река Габровница); Лютидол (по долината на Малката река) и Новачене и Гурково (на югоизток към Ботевградската котловина.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

В северното подножие на Ржана планина, на десния бряг на Искърски пролом е сгушен Черепишки манастир, а в югозападното ѝ подножие, в долината на река Габровница – манастирът „Седемте престола“ („Света Богородица“).

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

През планината и по нейните подножия преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград          Портал „България“         Портал „България          Портал „География“         Портал „География