Краево
| Краево | |
 | |
  Краево  Краево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 118 души[1] (15 март 2024 г.) 7,79 души/km² |
| Землище | 15,226 km² |
| Надм. височина | 723 m |
| Пощ. код | 2149 |
| Тел. код | 07132 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 39267 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
| Община – кмет | Ботевград Иван Гавалюгов (МИР; 2015) |
| Краево в Общомедия | |
Краево е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Краево се намира в планински район, на източния склон на Ржана планина, на 20 km от общинския център Ботевград и на 87 km от столицата София. Съседни села – Рашково и Радотина, и двете на 3 km разстояние. Разположено е между планинските склонове след сливането на Крива река и река Конщица в река Рударка.[2]
Селото е разделено на махали: Маринков рът, Минзивара, Хърта, Кривуля, Славо поле, Осикова поляна. Всички те са свързани с асфалтов път в добро състояние от републиканската мрежа.
Население[редактиране | редактиране на кода]
| Краево | |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Година | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2016 | |||
| Население | 563 | 561 | 508 | 346 | 282 | 194 | 163 | 143 | 133 | 118 | |||
| Източници: Национален статистически институт[3] | |||||||||||||
История[редактиране | редактиране на кода]
На югозапад от селото се издига връх Градец, върху който са открити следи от предримската епоха до късната античност. До втората половина на XX век в района личат следи от галерии, от които в древността са добивани руди. Писмени източници споменават за съществуването на важен път от античната и средновековната епохи, който преминава през района на селището.[2]
Според предания селото носи името на един от синовете на местен феодал, който притежава владения в огромен район и преди смъртта си ги разделя на тримата си сина Радота, Рашота и Крайо. Етимолозите откриват славянски произход на имената им. Запазени писмени сведения за селището има след падането на България под османско владичество в данъчни регистри от средата на XV век. В тях то е споменато под името Крайово. Селото се числи към вилает Враца като е отбелязано в тимарските регистри с 4 домакинства и приход 559 акчета.[2]
След Освобождението е открито училище, което се помещава първоначално в частна къща, а по-късно в общинска сграда. Броят на жителите в края на XIX век възлиза на 370 души. Развива се производството и продажбата на дървен материал. Част от местното население работи по жп линията Варна – София. В средата на 1920-те години в Краево има две дъскорезници на вода и железарска работилница, която изработва кантари, тенекеджийски изделия и др.[2]
На 19 октомври 1927 г. по инициатива на учители и по-будни младежи в селото е основано читалище и наименовано „Христо Ботев“. Към него е открита библиотека с дарени близо 300 тома книги. Три десетилетия то се помещава в сградата на училището. От началото на 1930-те години има сведения за наличие на медни, железни и оловни руди в землището на селото, които не се експлоатират. Увеличаването близо два пъти броя на населението и замогването му създават възможност за откриване на нови работни места. За нуждите на селото и района са построени и работят 13 воденици, манифактурна работилница и колониал. Отворени са нови дюкяни и занаятчийски работилници. Далекосъобщителните връзки се осъществяват чрез функциониращ телефонен пост. Социално-икономическото замогване създава условия за строителна дейност. Издигнати са общински дом и църква. В новопостроената училищна сграда населението развива културно-просветна работа.[2]
През август 1945 г. е създадено женско дружество „Майчина грижа“. В 1955 г. краевци поемат инициатива за построяване на читалищна сграда. Населението масово се отзовава с безплатен труд и доставка на строителни материали. Съществена промяна в бита на краевци предизвиква електрификацията на селото, извършена през втората половина на 1940-те години. Стопанският облик на Краево през този период се характеризира с развитието на земеделието и скотовъдството. Сред отглежданите домашни животни са говеда, крави, свине, кози и приоритетно овци. Отредените посевни площи, възлизащи на повече от 1500 декара са засадени със зърнено-фуражни и зърнено-хлебни култури.[2]
Наред с увеличаването на селскостопанската продукция основни задачи са хигиенизирането и благоустрояването на селото. Започналият процес на промяна в аграрния характер на общината с промишлено-аграрен ускорява възникналата миграция. В Краево от близо 1000 жители през 1938 г. в селото остават 522 през 1957 г.[2]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Цар Борис“ е разположена на центъра на селото.
- В близост до селото се намират останките на средновековната крепост „Градище“.
- На местността Маринков рът се намира паметник на загиналите през войните от селото.
- На югозапад в планината се намира хижа Лескова.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Всяка година се чества Св. Богородица на 15 август. Съборът на село Краево е на 7 октомври.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
