Краево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Краево
Kraevo, Botevgrad Municipality 03.jpg
Общи данни
Население 128 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,226 km²
Надм. височина 723 m
Пощ. код 2149
Тел. код 07132
МПС код СО
ЕКАТТЕ 39267
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ботевград
Иван Гавалюгов
(МИР)
Краево в Общомедия

Краево е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Краево се намира в планински район, на източния склон на Ржана планина, на 19 km от общинския център. Съседни села – Рашково и Радотина, и двете на 3 km разстояние. Разположено е между планинските склонове след сливането на Крива река и река Конщица в река Рударка.[1]

Селото е разделено на махали: Маринков рът, Минзивара, Хърта, Кривуля, Славо поле, Осикова поляна. Всички те са свързани с асфалтов път в добро състояние от републиканската мрежа. Наблизо се намира хижа Лескова.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Краево
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2016
Население 563 561 508 346 282 194 163 143 133 118
Източници: Национален статистически институт[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

На югозапад от селото се издига връх Градец, върху който са открити следи от предримската епоха до късната античност. До втората половина на XX век в района личат следи от галерии, от които в древността са добивани руди. Писмени източници споменават за съществуването на важен път от античната и средновековната епохи, който преминава през района на селището.[1]

Според предания селото носи името на един от синовете на местен феодал, който притежава владения в огромен район и преди смъртта си ги разделя на тримата си сина Радота, Рашота и Крайо. Етимолозите откриват славянски произход на имената им. Запазени писмени сведения за селището има след падането на България под османско владичество в данъчни регистри от средата на XV век. В тях то е споменато под името Крайово. Селото се числи към вилает Враца като е отбелязано в тимарските регистри с 4 домакинства и приход 559 акчета.[1]

След Освобождението е открито училище, което се помещава първоначално в частна къща, а по-късно в общинска сграда. Броят на жителите в края на XIX век възлиза на 370 души. Развива се производството и продажбата на дървен материал. Част от местното население работи по жп линията Варна – София. В средата на 1920-те години в Краево има две дъскорезници на вода и железарска работилница, която изработва кантари, тенекеджийски изделия и др.[1]

На 19 октомври 1927 г. по инициатива на учители и по-будни младежи в селото е основано читалище и наименовано „Христо Ботев“. Към него е открита библиотека с дарени близо 300 тома книги. Три десетилетия то се помещава в сградата на училището. От началото на 1930-те години има сведения за наличие на медни, железни и оловни руди в землището на селото, които не се експлоатират. Увеличаването близо два пъти броя на населението и замогването му създават възможност за откриване на нови работни места. За нуждите на селото и района са построени и работят 13 воденици, манифактурна работилница и колониал. Отворени са нови дюкяни и занаятчийски работилници. Далекосъобщителните връзки се осъществяват чрез функциониращ телефонен пост. Социално-икономическото замогване създава условия за строителна дейност. Издигнати са общински дом и църква. В новопостроената училищна сграда населението развива културно-просветна работа.[1]

През август 1945 г. е създадено женско дружество „Майчина грижа“. В 1955 г. краевци поемат инициатива за построяване на читалищна сграда. Населението масово се отзовава с безплатен труд и доставка на строителни материали. Съществена промяна в бита на краевци предизвиква електрификацията на селото, извършена през втората половина на 1940-те години. Стопанският облик на Краево през този период се характеризира с развитието на земеделието и скотовъдството. Сред отглежданите домашни животни са говеда, крави, свине, кози и приоритетно овци. Отредените посевни площи, възлизащи на повече от 1500 декара са засадени със зърнено-фуражни и зърнено-хлебни култури.[1]

Наред с увеличаването на селскостопанската продукция основни задачи са хигиенизирането и благоустрояването на селото. Започналият процес на промяна в аграрния характер на общината с промишлено-аграрен ускорява възникналата миграция. В Краево от близо 1000 жители през 1938 г. в селото остават 522 през 1957 г.[1]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Цар Борис“ е разположена на центъра на селото.
  • В близост до селото се намират останките на средновековната крепост „Градище“.
  • На местността Маринков рът се намира паметник на загиналите през войните от селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година се чества Св. Богородица на 15 август. Съборът на село Краево е на 7 октомври.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ценова, Емилия. Община Ботевград. ИК „Ариадна 93“. ISBN 954-909-86-3-X. с. 27 – 28.
  2. НСИ
     Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград    
Карта на обектите в община Ботевград