Портал:Ботевград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лого на WikiBotevgrad
Герб на Ботевград


Ботевград е вторият по големина град в Софийска област и административен център на община Ботевград. Разположен е в Западна България в Ботевградската котловина между Предбалкана на север и Стара планина на юг. Градът носи името на националния герой на българския народ, поета революционер Христо Ботев. До 1934 г. носи името Орхание, а до 1866 г. – Самунджиево. От 2018 г. Ботевград е първият уикиград в България. До много от забележителностите в община Ботевград са поставени табели с QR кодове към Уикипедия.още»

п  б  р
Избрана статия
Природна забележителност „Мухалница“

Мухалница е защитена местност, намираща се на 1 километър южно от Ботевград. Създадена е през 1992 г. с цел опазване на уникална по своите мащаби миграция на планинска жаба (Rana temporaria). Нейната площ е 1,9 хектара.

На 14 февруари 1968 г. Владимир Бешков открива няколкостотин планински жаби в едно малко блато близо до Ботевград – нещо съвсем нехарактерно за този вид на такава незначителна надморска височина (360 м). На 1 и 4 март 1971 г. той маркира няколкостотин индивида и ги пуска обратно в блатото. На 4 юни 1971 г. намира една от маркираните жаби по склоновете на Било планина, на 4925 м. по права линия от блатото и на 875 м н.в. След няколкогодишна пауза, Бешков подновява изследванията си през 1979 г., когато между 31 януари и 3 март в блатото са маркирани 457 жаби. През февруари и март 1980 г. на 5,5 и на 6 км над блатото, високо в Било планина, са маркирани планински жаби по време на придвижванията им надолу по реките. На 11 март 1980 г. две от тях са намерени в блатото „Мухалница“ (едната 4, другата 11 дни след маркирането). Бешков публикува резултатите от изследванията си в серия научни и научно-популярни статии, които служат като основа за обявяването на блатото и територията между него и Стара (Зелинска) река за защитена местност през 1992 г.

Вижте статията Мухалница

п  б  р
Избрана мултимедия
Видео, заснето с дрон над средновековната крепост „Урвич“ край село Боженица.
Боженишки Урвич е средновековно каменно укрепление, днес археологически паметник със статут на обект от национално значение. Тайните на тази стара крепост започват да оживяват през 1918, когато в корените на паднало след буря вековно дърво е открит средновековен скален надпис на Севаст Огнян. Крепостта е изградена на северния склон на Лакавишкия рид на 750 m надморска височина, на 3 km южно от село Боженица и на 20 km от Ботевград. До подножието на крепостта води асфалтиран път към общинската почивна база „Урвич“. Оттам по маркирана пътека за около 20 минути изкачване пеш се стига до крепостта.
п  б  р
Избрана личност
Орелеф на Стамен Панчев

Стамен Панчев е български поет и учител, загинал в Балканската война.

Роден е на 1 декември 1879 г. в Орхание. Завършва Факултета по философия и педагогика в Софийския университет през 1902 г. Свири на цигулка, ръководи няколко хора и създава любителски оркестри в родния си град.

Мобилизиран е в Българската армия по време на Балканската война. По това време твори най-прочувствените си стихотворения „Зимна вечер“, Войнишки сън“, „Бойното поле“ и най-завладяващата си творба – „Сине мой“. На 17 март 1913 г. при охрана на брега на Мраморно море при Ялос получава тежки рани от обстрелващ ги английски военен кораб. Умира на 23 март 1913 г.

Вижте статията Стамен Панчев

п  б  р
Избрано събитие
Местността „Пантата“, където е извършен обира.

Арабаконашкият обир е ограбването на турската пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от Орханийско и Тетевенско („царската хазна“), извършено на 22 септември 1872 г. в местността „Пантата“ на Арабаконашкия проход.

Арабаконашкият обир е организиран от Частните революционни комитетити на Вътрешната революционна организация в Орхание (днес Ботевград), Тетевен, Правец и Етрополе. Инициативата за обира принадлежи на Димитър Общи, тетевенския чорбаджия и член на частния комитет Станьо Врабевски и Петко Милев (Страшникът). Целта е набавяне на парични средства.

В ръцете на съзаклятниците попадат 125 000 гроша, с които се предвижда да бъде закупено оръжие за организацията. Предводител е помощникът на Васил Левски и организационен отговорник на частните комитети в района между Тетевен и София – Димитър Общи. Четата, извършила обира, е съставена от Димитър Общи, Тодор Бръмбарът, Вълчо Станчев, Марин Станчев, Лечо Железарят, Петко Генков, Марин Павлов, Павел Лалов, Найден Крушоделецът, Стоян Пандурът, Лало Генчев, Вуко Цолев, Кольо Цвятков и Атанас Гложанеца (жители на Тетевен, с. Правец и с. Гложене).

Вижте статията Арабаконашки обир

 
Обекти и личности от община Ботевград
Списък на забележителните места в община Ботевград.

Селища

Археологически обекти

Библиотеки, музеи и читалища

Институции и организации

Паметници

Природни обекти

Спортни обекти

Транспортни обекти

Учебни заведения

Църкви и манастири

Списък на личностите свързани с община Ботевград подредени по азбучен ред.

Печатни издания

Издавани вестници:

Издавани списания:

Други

Карта на обектите в община Ботевград