Скравена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Скравена
Skravena-obsht.izgled.jpg
Общи данни
Население 1 650 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 35,526 декара km²
Надм. височина 315 m
Пощ. код 2150
Тел. код 07137
МПС код СО
ЕКАТТЕ 66860
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Ботевград
Иван Гавалюгов
(ГДБОП)
Кметство
   - кмет
Скравена
Методи Драганов
(Обединени за бъдещето на Ботевградска община)
Скравена в Общомедия

Скравена е село в Западна България. То се намира в Община Ботевград, Софийска област на 6 km северно от Ботевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Скравена е разположено в северната част на Ботевградската котловина, на двата бряга на река Бебреш. По-голямата част от него е на десния бряг на реката и се нарича „селото“, а по-малката част е на левия бряг и носи името „Паланката“. Освен това, през селото протичат и реките Церовица и Калница.[1]

Надморската височина на Скравена е 320 – 330 m с малък наклон на север. През селото минава шосето Ботевград – Мездра – Враца. Скравена се намира на 6 km от Ботевград и от пътя София – Плевен – Русе и съответно – Варна.

На северозапад от селото се намира хълмът Медвен издигащ се на 450 m. Наречен е така заради изобилния пчелен мед който са събирали пчелите в миналото, тъй като на хълма е растяло медоносно дърво. Днес това дърво не се среща на хълма.​[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Козма и Дамян“

В резултат на многобройните археологически разкопки в землището на селото са открити десетки археологически материали от времето на траките. През землището преминава стар римски път от Етрополе за Мездра и Видин.[1]

На 1 km от днешното село в северна посока, непосредствено в подножието на планината се намира селището Грамада. То съществува по времето на траките, а най-големият си разцвет достига през Втората българска държава. То е важно административно и икономическо средище в района. Това потвърждават и останките от крепостта Градището, която е унищожена от османците в края на XIV век. Голяма част от населението, за да се спаси се скрива в околностите, а друга част се отправят на северозапад и основават селище със същото име.[1]

Село Скравена се споменава за пръв път в турски административен документ за събиране на данъци от 1576 г. През 1622 г. софийският епископ Петър Солинат пише до Източната конгрегация в Рим за съпротивата на скравенци срещу непосилните тегоби, принудили селяните да се укриват в други селища и из планината по време на събиране на данъци. В 1762 г. скравенката Стана подарява Евангелие на Етрополския манастир. Селото е отбелязано и в кондиките на Гложенския манастир от 1792 г. и 1794 г. През 1808 г. тримата жители на селището Соколара, Солара и Йотовчанина защитават местното население от османски банди и от събиране на данъци. В 1820 г. е открито килийно училище, което до 1872 г. се помещава в частни къщи. През 1856 г. е построена църквата „Св. Козма и Дамян“. В селото е създаден и разгръща дейност революционен комитет.[1]

На 3 юни 1876 г. скравенци успяват да спасят от по-нататъшно поругаване донесените от турците 12 глави на убитите в местността Рашов дол Ботеви четници. Жителите на селото ги откупват, погребват и съхраняват. В националноосвободителната борба участват двама души в четата на Христо Ботев, трима – в Опълчението и много в следващите войни. На 10 и 18 ноември 1877 г. край селото се води неравен бой между руските и турските войски, който дава отражение върху по-нататъшния ход на войната в района.[1]

Населението на Скравена след Освобождението е българско като през отделните периоди се променя незначително: 1878 г. – 2220 души, 1934 г. – 2956 души, 1992 г. – 2098 души.[1]

От 1878 г. в продължение на 85 години Скравена е самостоятелна община, а по-късно е в състава на Ботевградската. От 1920 г. функционира кооперация „Труд“. Частният сектор навлиза в сферата на търговията, услугите, млекопреработването, месопреработването, дървопреработването и др. В средата на 1960-те години Скравена бързо променя облика си. То е благоустроено и модернизирано. Основен поминък са земеделието и животновъдството. Създадени са сдруженията „Баткун“ и „Скравена“ и кооперация „Грамаде“. Селото е водоснабдено и частично канализирано.[1]

Лагерът в Скравена[редактиране | редактиране на кода]

След 1989 г. името на Скравена нашумява във връзка с появилите се сведения за комунистическите лагери в България. На 27 май 1990 г. в. Демокрация публикува материал по темата, озаглавен „Скравена – ТВО за врагове номер 1. Те също строиха социализъм“. Тук през 1961 – 1962 г. съществува женският концлагер, тогава наричан ТВО (трудово възпитателно общежитие), в който са преместени лагеристките от Ловеч. Възниква през септември 1961 г. Техен паметник и до днес липсва. Тук е била актрисата от Пловдивския драматичен театър Надя Дункин, оцеляла от лагера. Дункин става жертва на убийство през 1994 г. като бъдещ свидетел по делото за лагерите.(източник?)

Всъщност темата за „концлагер“ в Скравена е медийно преекспонирана. През есента на 1961 г. в селото са докарани затворнички, които в продължение на 5 месеца са били в селото в една от къщите, след това са преместени .

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на падналите в борбата срещу фашизма и капитализма

Манастири[редактиране | редактиране на кода]

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година на 2 юни тържествено се чества паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Честванията в Скравена започват веднага след Освобождението на гроба на Ботевите четници в двора на църквата „Св. Св. Чудотворци Козма и Дамян“. През годините те никога не са прекъсвани, а от средата на 1930-те години като елемент в честванията е включена тържествената заря.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Залив Скравена на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Скравена.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ценова, Емилия. Община Ботевград. Ботевград, Ариадна 93, 2005. с. 39 – 40.
  2. Георгиев, Лазар. Из миналото на село Скравена. София, 1971.
  3. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Skravena Cove.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград    
Карта на обектите в община Ботевград