Атанас Семерджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Семерджиев
Мандат
1 август 1990 г. – 22 януари 1992 г.
Назначен от 7 В. Народно събрание
Президент
 - 1990–1992 Желю Желев
Министър-председател
 - 1994–1992 Ренета Инджова
Наследник Блага Димитрова
Роден
21 май 1924 г.(1924-05-21)
Починал
8 май 2015 г. (на 90 г.)
Полит. партия БКП (1943–1990)
БСП (1990–1992)
Занятие генерал-полковникполитик
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Портал  Портална икона   Политика

Атанас Георгиев Семерджиев (Цветан) е български политик, генерал-полковник и държавен деец. Участник в Партизанското движение в България по време на Втората световна война (1942–1944), командир на Партизанска бригада „Чепинец“, участник във войната срещу Нацистка Германия. Офицер и генерал-полковник.

Най-дългогодишният началник на Генералния щаб на БНА (1962–1989), първи заместник-министър на народната отбрана (1966–1989), член на ЦК на БКП (1962–1990) и на ВС на БСП (1990-1992). Министър на вътрешните работи (1989–1990), първи и последен вицепрезидент на Републиката (1990–1992) избиран от Народното събрание. Народен представител в 7 ВНС и 5-9 НС. Автор на мемоарни книги и военно-теоретични трудове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград. Произхожда от бедно чиновническо семейство. Баща му е служащ, член на БРП (к.) след 9 септември 1944 г., а майка му е домакиния също членка на БРП (к.). Учи в Пазарджишката гимназия, където е активен член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1939 г. Има незавършено общо - средно реално образование[2].

Задържан е от полицията през октомври 1941 г. с група другари, но не е правил показания. Излиза в нелегалност от 16 декември 1941 г. и от април 1942 г. е партизанин в Родопския партизански отряд „Антон Иванов“. От 1943 г. е член на БРП (т.с.) и командир на чета „Братя Кръстини“, която прераства в партизанска бригада „Чепинец“[2].

Военна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1944 г. участва във Втората световна война срещу Нацистка Германия, като помощник-командир на дружина в 27-ми пехотен полк (от септември до декември 1944 г.).[3] След това довършва образованието си, завършва военно-съкратен курс на НВУ „В. Левски“ (1946). Получава гимназиална диплома в Пазарджик и отново постъпва на служба в Българската армия. От 1 януари до 1 октомври 1946 г. е член на ОК на БРП (к.) и член на ОК на РМС. До 1 януари 1948 г. работи като помощник началник на секция в Разузнавателния отдел при Генералния щаб[2].

От 1 януари 1948 до 6 декември 1950 г. завършва в СССР престижната руска Военна академия „М. Фрунзе“, а през 1958–1960 г. - генералщабната академия „Климент Ворошилов“. Между 6 декември 1950 и 6 ноември 1952 г. е началник на 6 отдел в Разузнавателното управление и заместник-началник на Оперативно управление по оперативна подготовка и контрол (1953). След 1962 г. е началник на генералния щаб в продължение на 27 г[2].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преди ноемврийския пленум от 10 ноември 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

От 5 ноември 1962 г. генерал-лейтенат[2] Семерджиев е кандидат-член на ЦК на БКП[4] и първи заместник-министър на народната отбрана.[3] След 19 ноември 1966 г. е пълноправен член на комитета на партията[5].

След промените от 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

След падането на комунистическите режими и смяната на политическата система през есента на 1989 г., в страните от т.нар. Източен блок настъпват някои промени в номенклатурните структури, установени до тогава от съществуващата репресивна власт. В България тези събития се свързват с датата 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е освободен от длъжността генерален секретар в партията (фактически държавен глава на страната).

На 27 декември 1989 г. ген. Атанас Семерджиев е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов (юни 1986 – февруари 1990). От 29 януари 1990 г., със строго секретна от особена важност докладна записка, ген. Атанас Семерджиев разпорежда прочистване на досиетата на агентурния апарат на Държавна сигурност (ДС).[6] Няколко години по-късно срещу генерал Семерджиев е заведено дело във връзка с тази негова заповед, издадена в качеството му на министър на вътрешните работи на България[2].

Атанас Семерджиев заема отново поста министър на вътрешните работи и при следващото правителство - първото правителство на Андрей Луканов (8 февруари 1990 – 2 август 1990). След преименуването на БКП остава член на Висшия съвет на БСП.

Вицепрезидент (вицепредседател) на Републиката[редактиране | редактиране на кода]

През август 1990 г. след оставката на Петър Младенов, в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев - лидерът на опозиционния Съюз на демократичните сили. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник.[3]

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С Решение №7 от 19 юли 2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Атанас Георгиев Семерджиев в качеството му на съдържател на явка под името „Славейчето“ [7][8]. Името му фигурира също и в Решение №14 от 04 септември 2007 г. на същата комисия [9].

Съдебно дело[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 година прокуратурата започва разследване за унищожаване на досиета на комунистическата Държавна сигурност срещу генерал Семерджиев и началника на Трети отдел (“Архиви”) на ДС генерал Нанка Серкеджиева. Започва дело по обвинения, че в качеството си на вътрешен министър Атанас Семерджиев е наредил унищожаване на 134 102 агентурни дела. Повод за това е строго секретна от особена важност докладна записка № ІV- 68 от заместник-министъра ген. л-т Ст. Савов, която е изготвена от отдел “Архиви” и утвърдена от генерал Семерджиев като министър на вътрешните работи. В нея се предлага поради усложнена политическа и оперативна обстановка, от делата на изключената агентура да се унищожат работните дела на чужди граждани, както и личните и работни дела на секретни сътрудници - български граждани. За унищожените дела да се изготвят формализирани картони-заместители без имена, а само с псевдоними и регистрационен номер, които да се микрофилмират.[10] Преструктурирането да създаде резервен фонд, в който да се запазят всички важни документи под ръководството на ген. Нанка Серкеджиева като шеф на отдел “Архиви”. Фондът е изнесен в секретен обект на МВР далеч от София.

Десет години по-късно, на 11 април 2002 г. Върховният касационен съд налага на генерал Семерджиев присъда лишаване от свобода за 4 години и 6 месеца, а на ген. Серкеджиева - 2 години, при общ режим на изтърпяване Двамата са признати за виновни за злоупотреба с власт и превишаване на служебните им правомощия, заради унищожаването на 144 235 досиета през 1990 година. Семерджиев е поставен под домашен арест, който продължава две години и половина, след което мярката е заменена с подписка и парична гаранция. Обжалват и Върховният съд установява, че произнесените присъди са плод политическа преднамереност и са юридически несъстоятелни. През 2003 година присъдата е отменена, делото е върнато на прокуратурата за доразследване и не е вкарано повече в съда. Новата мярка за неотклонение е снета през пролетта на 2005 г., а през 2006 г. делото окончателно е прекратено.[11]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Семерджиев има един брат и две сестри. Брат му и сестра му Славка са членове на БКП. Другата му сестра е членка на ДКМС. Жена му произхожда от чиновническо семейство и по народност е еврейка. Баща ѝ е учител, а майка ѝ е аптекарка — членка на БКП. Самата тя като ученичка в 4 и 5 клас е членка на „Бранник“, но фашистки прояви няма. Членка е на ОФ. Вуйчо ѝ, брат на майка ѝ, през 1927–1928 година е работник в Швейцария[2]. По-късно се развеждат. [12]

Атанас Семерджиев има двама сина - Цветан и Емил.[12] И двамата са научни работници в областта на комуникационната и информационна техника. Цветан Семерджиев [13] е професор, доктор на науките, преподавател във Военна академия - София. Автор е на книгите „Информационна война”, „Войната на мрежите”, „Информационна сигурност”, „Стратегическо ръководство и лидерство. Организации”, „Стратегическо ръководство и лидерство. Среда” [14], както и на множество статии в списание "Военен журнал", някои в съавторство със своя брат. Емил Семерджиев (1956 - 2001) [15] е доцент, доктор на науките. Автор е на книгата "Не дърпай вертолета за опашката" [16]. Почива от рак. След смъртта му Атанас Семерджиев помага на семейството му. Има внук и внучка от сина си Емил и внук от сина си Цветан.[12]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „Народна република България“ I-ва, II-ра и III-та степен и два ордена „Георги Димитров“.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

След пенсионирането си Атанас Семерджиев живее сам в четиристайния си апартамент в центъра на София. През 2001 г. екип на клиниката на д-р Чирков му присажда изкуствена аортна клапа на сърцето.[12] Доживява 90-годишния си юбилей, но го посреща в много тежко здравословно състояние, прикован на легло във военния санаториум в родния си Велинград. Преди това е настаняван в различни болнични заведения във Варна и Банкя. През последните няколко години от живота си не може да съществува без чужда помощ. Придвижва се трудно до леглото с проходилка, храни го помощник. За насъщните му нужди се грижи единствено придружител. [17] Почива на 8 май 2015 г. в София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съветската военна наука за същността, източниците и ролята на моралния фактор в съвременната война“. 1953.
  • „Кои са източниците на моралната сила на нашата страна“. 1957.
  • „Бойци на трудовий народ“. 1960.
  • „За да има живот“. Спомени. 1964.
  • „Армия на социалистическата революция в България“. 1969.
  • „Щит на мира и социализма“. 1970.
  • „И никой не се завърна“. Спомени. 1971.
  • „Защита на родината и социализма“. 1972.
  • „Организация на Варшавския договор“. 1975. (съавтор)
  • „И всички се бяха обрекли“. Спомени. 1985.
  • „Лято '90“. Пожарът. 1996.
  • „Преживяното не подлежи на обжалване“. изд. Христо Ботев, 1999. ISBN 954-445-617-1.
  • „Тревожна памет“. изд. Иврай, 2005. ISBN 954-912-107-0.
  • „Заложници на времето“. изд. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-814-5.
  • „Пожарът '90: Ненаказаното престъпление“. изд. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-819-0.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атанас Семерджиев
  2. а б в г д е ж Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 4769, Протокол № 121 от 27 април 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: участието на България в строителството на хидроенергиен комплекс при Железни врата; строителството на пътя Ниш – Драгоман; оказване на помощ на Куба; награждаване на първенци в социалистическото съревнование по случай 1 май; присвояване званието „Генерал-лейтенант“ на Атанас Семерджиев – началник на Генералния щаб на Българската народна армия (БНА), и на Николай Чернев – началник на Главно политическо управление на БНА; утвърждаване на проектодирективи за ІV петгодишен план; утвърждаване на Указ и Постановление за гражданската отбрана на страната; утвърждаване на нови положения и състава на Главния военен съвет и Колегиума на Министерство на народната отбрана; площадки за строителство на предприятия за фуражни дрожди в районите на градовете Видин и Преслав; строителството на завод за фазерни плочи на гара Сливница; отправяне на покана за почивка в България към Евгени Шир – зам.-председател на Министерския съвет на Полската народна република; утвърждаване на протоколи на Контролната комисия на ЦК на БКП, с. 4 т. 5 и с. 31-36.
  3. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  4. Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 2, Стенографски протокол и решение на пленум на ЦК на БКП от 22 февруари 1965 г. по състоянието на Международното комунистическо движение през 1964 г.и отношението на БКП за съвещанието в Москва, с. 58-68
  5. Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 49, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 12 декември 1966 г., относно: проектоплана и проектобюджета на страната за 1967 г.; участието на делегацията на ЦК на БКП на IX конгрес на Унгарската социалистическа партия; разговори с Йосип Броз Тито, с. 84-86.
  6. Докладната записка за прочистване на досиетата, утвърдена от ген. Семерджиев. Документ на comdos
  7. Решение №7 от 19.07.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  8. Първанов е вземал пари от Държавна сигурност, вербуван е през 1989 г., в. „Дневник“, юли 2007 г.
  9. Решение №14 от 04.09.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 15 юли 2011.
  10. Унищожени досиета на Държавна сигурност от комунистическия режим през 1990 г.. Справка на дирекция „Информация и архив“ в МВР от 1994 г. относно унищожените по заповед на мин. Семерджиев дела.
  11. bTV новините.
  12. а б в г Генерал Атанас Семерджиев: Синът ми умря от рак на 42 години, Блиц, 10 юни 2009, посетен на 02.11.2015.
  13. проф. д.т.н. Цветан Семерджиев
  14. Автор Цветан Семерджиев, Хеликон.
  15. Emil Semerdjiev
  16. Емил Ат. Семерджиев - Не дърпай вертолета за опашката, Хеликон.
  17. Лазар Марков - Ген. Атанас Семерджиев бере душа, изоставен от всички!, Блиц, 20 май 2014.