Атанас Семерджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Семерджиев
Мандат
1 август 1990 – 22 януари 1992
Назначен от 7 В. Народно събрание
Президент
 - 1990-1992 Желю Желев
Министър-председател
 - 1994-1992 Ренета Инджова
Наследник Блага Димитрова
Роден
Починал
8 май 2015 (на 90 г.)
?
Полит. партия БКП (1943–1990)
БСП (1990–1992)
Професия генерал-полковникполитик
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Портал  Портална икона   Политика

Атанас Георгиев Семерджиев (Цветан) е български политик, генерал-полковник и държавен деец. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1942–1944), командир на Партизанска бригада „Чепинец“, участник във войната срещу Нацистка Германия. Офицер и генерал-полковник.

Дългогодишен началник на Генералния щаб на БНА (1962–1989), първи заместник-министър на народната отбрана (1966–1989), член на ЦК на БКП (1962–1990) и на ВС на БСП (1990-1992). Министър на вътрешните работи (1989–1990), първи и последен вицепрезидент на Републиката (1990–1992) избиран от Народното събрание. Народен представител в 7 ВНС и 5-9 НС. Автор на мемоарни книги и военно-теоретични трудове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград. Произхожда от бедно чиновническо семейство. Баща му е служащ, член на БРП (к.) след 9 септември 1944 г., а майка му е домакиния също членка на БРП (к.). Учи в Пазарджишката гимназия, където е активен член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1939 г. Има незавършено общо - средно реално образование[1].

Участва в Съпротивителното движение по време на Отечествената война (1941–1945) срещу Нацистка Германия и в първата й фаза е помощник-командир на дружина в 27-ми пехотен полк (от септември до декември 1944 г.).[2]. Задържан е от полицията през октомври 1941 г. с група другари, но не е правил показания. Излиза в нелегалност от 16 декември 1941 г. и от април 1942 г. е партизанин в Родопския партизански отряд „Антон Иванов“. От 1943 г. е член на БРП (т.с.) и командир на чета „Братя Кръстини“, която прераства в партизанска бригада „Чепинец“[1].

Военна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. довършва образованието си, завършва военно-съкратен курс на НВУ „В. Левски“ (1946). Получава гимназиална диплома в Пазарджик и отново постъпва на служба в Българската армия. От 1 януари до 1 октомври 1946 г. е член на ОК на БРП (к.) и член на ОК на РМС. До 1 януари 1948 г. работи като помощник началник на секция в Разузнавателния отдел при Генералния щаб[1].

От 1 януари 1948 до 6 декември 1950 г. завършва в СССР престижната руска Военна академия „М. Фрунзе“, а през 1958–1960 г. - генералщабната академия „Климент Ворошилов“. Между 6 декември 1950 и 6 ноември 1952 г. е началник на 6 отдл в Разузнавателното управление и заместник-началник на Оперативно управление по оперативна потдоготвка и контрол (1953). След 1962 г. е началник на генералния щаб в продължение на 27 г[1].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преди ноемврийския пленум от 10 ноември 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

От 5 ноември 1962 г. генерал-лейтенат[1] Семерджиев е кандидат-член на ЦК на БКП[3] и първи заместник-министър на народната отбрана.[2] След 19 ноември 1966 г. е пълноправен член на комитета на партията[4].

След преврата (1989)[редактиране | редактиране на кода]

На 27 декември 1989 г. Атанас Семерджиев е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов (1986–1990). От 29 януари 1990 г., със строго секретна от особена важност докладна записка, ген. Атанас Семерджиев разпорежда прочистване на досиетата на агентурния апарат на Държавна сигурност (ДС).[5] Няколко години по-късно срещу генерал Семерджиев е заведено дело във връзка с тази негова заповед, издадена в качеството му на министър на вътрешните работи на България[1].

Атанас Семерджиев заема отново поста министър на вътрешните работи и при следващото правителство - първото правителство на Андрей Луканов (8 февруари 1990 – 2 август 1990). След преименуването на БКП остава член на Висшия съвет на БСП.

Вицепрезидент (вицепредседател) на Републиката[редактиране | редактиране на кода]

През август 1990 г. след оставката на Петър Младенов, в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев - лидерът на опозиционния Съюз на демократичните сили. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник.[2]

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С Решение №7 от 19 юли 2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Атанас Георгиев Семерджиев в качеството му на съдържател на явка под името „Славейчето“ [6][7]. Името му фигурира също и в Решение №14 от 04 септември 2007 г. на същата комисия [8].

Съдебно дело[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 година срещу генерал Семерджиев започва дело по обвинения, че в качеството си на вътрешен министър е наредил унищожаване на досиетата на комунистическата Държавна сигурност.[9] Десет години по-късно Семерджиев е осъден на 4 и половина години затвор, но през 2003-та година присъдата е отменена, а през 2006 г. делото окончателно е прекратено.[10]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Семерджиев има един брат и две сестри. Брат му и сестра му Славка са членове на БКП. Другата му сестра е членка на ДКМС. Жена му произхожда от чиновническо семейство. Баща ѝ е учител, а майка ѝ е аптекарка — членка на БКП. Самата тя като ученичка в 4 и 5 клас е членка на „Бранник“, но фашистки прояви няма. Членка е на ОФ и по народност е еврейка. Вуйчо ѝ, брат на майка ѝ, през 1927–1928 година е работник в Швейцария[1].

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „Народна република България“ I-ва, II-ра и III-та степен и два ордена „Георги Димитров“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съветската военна наука за същността, източниците и ролята на моралния фактор в съвременната война“. 1953.
  • „Кои са източниците на моралната сила на нашата страна“. 1957.
  • „Бойци на трудовий народ“. 1960.
  • „За да има живот“. Спомени. 1964.
  • „Армия на социалистическата революция в България“. 1969.
  • „Щит на мира и социализма“. 1970.
  • „И никой не се завърна“. Спомени. 1971.
  • „Защита на родината и социализма“. 1972.
  • „Организация на Варшавския договор“. 1975. (съавтор)
  • „И всички се бяха обрекли“. Спомени. 1985.
  • „Лято '90“. Пожарът. 1996.
  • „Преживяното не подлежи на обжалване“. изд. Христо Ботев, 1999. ISBN 954-445-617-1.
  • „Тревожна памет“. изд. Иврай, 2005. ISBN 954-912-107-0.
  • „Заложници на времето“. изд. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-814-5.
  • „Пожарът '90: Ненаказаното престъпление“. изд. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-819-0.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 4769, Протокол № 121 от 27 април 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: участието на България в строителството на хидроенергиен комплекс при Железни врата; строителството на пътя Ниш – Драгоман; оказване на помощ на Куба; награждаване на първенци в социалистическото съревнование по случай 1 май; присвояване званието „Генерал-лейтенант“ на Атанас Семерджиев – началник на Генералния щаб на Българската народна армия (БНА), и на Николай Чернев – началник на Главно политическо управление на БНА; утвърждаване на проектодирективи за ІV петгодишен план; утвърждаване на Указ и Постановление за гражданската отбрана на страната; утвърждаване на нови положения и състава на Главния военен съвет и Колегиума на Министерство на народната отбрана; площадки за строителство на предприятия за фуражни дрожди в районите на градовете Видин и Преслав; строителството на завод за фазерни плочи на гара Сливница; отправяне на покана за почивка в България към Евгени Шир – зам.-председател на Министерския съвет на Полската народна република; утвърждаване на протоколи на Контролната комисия на ЦК на БКП, с. 4 т. 5 и с. 31-36.
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 2, Стенографски протокол и решение на пленум на ЦК на БКП от 22 февруари 1965 г. по състоянието на Международното комунистическо движение през 1964 г.и отношението на БКП за съвещанието в Москва, с. 58-68
  4. Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 49, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 12 декември 1966 г., относно: проектоплана и проектобюджета на страната за 1967 г.; участието на делегацията на ЦК на БКП на IX конгрес на Унгарската социалистическа партия; разговори с Йосип Броз Тито, с. 84-86.
  5. Докладната записка за прочистване на досиетата, утвърдена от ген. Семерджиев. Документ на comdos
  6. Решение №7 от 19.07.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  7. Първанов е вземал пари от Държавна сигурност, вербуван е през 1989 г., в. „Дневник“, юли 2007 г.
  8. Решение №14 от 04.09.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 15 юли 2011.
  9. Унищожени досиета на Държавна сигурност от комунистическия режим през 1990 г.. Справка на дирекция „Информация и архив“ в МВР от 1994 г. относно унищожените по заповед на мин. Семерджиев дела.
  10. bTV новините.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.