Атанас Семерджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Семерджиев
Мандат
1 август 1990 – 22 януари 1992
Назначен от 7 В. Народно събрание
Президент
 - 1990-1992 Желю Желев
Министър-председател
 - 1994-1992 Ренета Инджова
Наследник Блага Димитрова
Роден
Починал
8 май 2015 (на 90 г.)
?
Полит. партия БКП (1943–1990)
БСП (1990–1992)
Професия генерал-полковникполитик
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   
Портал  Портална икона   Политика

Атанас Георгиев Семерджиев (Цветан) е български политик, генерал-полковник и държавен деец. Участник в Партизанското движение в България по време на Втората световна война (1942–1944), командир на Партизанска бригада „Чепинец“, участник във войната срещу Нацистка Германия. Офицер и генерал-полковник.

Дългогодишен началник на Генералния щаб на БНА (1962–1989), първи заместник-министър на народната отбрана (1966–1989), член на ЦК на БКП (1962–1990) и на ВС на БСП (1990-1992). Министър на вътрешните работи (1989–1990), първи и последен вицепрезидент на Републиката (1990–1992) избиран от Народното събрание. Народен представител в 7 ВНС и 5-9 НС. Автор на мемоарни книги и военно-теоретични трудове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Семерджиев е роден на 21 май 1924 г. в с. Лъджене, днес квартал на Велинград. Произхожда от бедно чиновническо семейство. Баща му е служащ, член на БРП (к.) след 9 септември 1944 г., а майка му е домакиния също членка на БРП (к.). Учи в Пазарджишката гимназия, където е активен член на Работническия младежки съюз (РМС) от 1939 г. Има незавършено общо - средно реално образование[1].

Задържан е от полицията през октомври 1941 г. с група другари, но не е правил показания. Излиза в нелегалност от 16 декември 1941 г. и от април 1942 г. е партизанин в Родопския партизански отряд „Антон Иванов“. От 1943 г. е член на БРП (т.с.) и командир на чета „Братя Кръстини“, която прераства в партизанска бригада „Чепинец“[1].

Военна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1944 г. участва във Втората световна война срещу Нацистка Германия, като помощник-командир на дружина в 27-ми пехотен полк (от септември до декември 1944 г.).[2] След това довършва образованието си, завършва военно-съкратен курс на НВУ „В. Левски“ (1946). Получава гимназиална диплома в Пазарджик и отново постъпва на служба в Българската армия. От 1 януари до 1 октомври 1946 г. е член на ОК на БРП (к.) и член на ОК на РМС. До 1 януари 1948 г. работи като помощник началник на секция в Разузнавателния отдел при Генералния щаб[1].

От 1 януари 1948 до 6 декември 1950 г. завършва в СССР престижната руска Военна академия „М. Фрунзе“, а през 1958–1960 г. - генералщабната академия „Климент Ворошилов“. Между 6 декември 1950 и 6 ноември 1952 г. е началник на 6 отдел в Разузнавателното управление и заместник-началник на Оперативно управление по оперативна подготовка и контрол (1953). След 1962 г. е началник на генералния щаб в продължение на 27 г[1].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Преди ноемврийския пленум от 10 ноември 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

От 5 ноември 1962 г. генерал-лейтенат[1] Семерджиев е кандидат-член на ЦК на БКП[3] и първи заместник-министър на народната отбрана.[2] След 19 ноември 1966 г. е пълноправен член на комитета на партията[4].

След промените от 1989 г.[редактиране | редактиране на кода]

След падането на комунистическите режими и смяната на политическата система през есента на 1989 г., в страните от т.нар. Източен блок настъпват някои промени в номенклатурните структури, установени до тогава от съществуващата репресивна власт. В България тези събития се свързват с датата 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е освободен от длъжността генерален секретар в партията (фактически държавен глава на страната).

На 27 декември 1989 г. ген. Атанас Семерджиев е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Георги Атанасов (юни 1986 – февруари 1990). От 29 януари 1990 г., със строго секретна от особена важност докладна записка, ген. Атанас Семерджиев разпорежда прочистване на досиетата на агентурния апарат на Държавна сигурност (ДС).[5] Няколко години по-късно срещу генерал Семерджиев е заведено дело във връзка с тази негова заповед, издадена в качеството му на министър на вътрешните работи на България[1].

Атанас Семерджиев заема отново поста министър на вътрешните работи и при следващото правителство - първото правителство на Андрей Луканов (8 февруари 1990 – 2 август 1990). След преименуването на БКП остава член на Висшия съвет на БСП.

Вицепрезидент (вицепредседател) на Републиката[редактиране | редактиране на кода]

През август 1990 г. след оставката на Петър Младенов, в резултат на компромисно политическо споразумение между управляващата БСП и опозицията, Атанас Семерджиев е избран за вицепрезидент, като президент става Желю Желев - лидерът на опозиционния Съюз на демократичните сили. Уволнява се от Българската армия със звание генерал-полковник.[2]

Агентурна дейност[редактиране | редактиране на кода]

С Решение №7 от 19 юли 2007 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА се оповестява агентурната дейност на Атанас Георгиев Семерджиев в качеството му на съдържател на явка под името „Славейчето“ [6][7]. Името му фигурира също и в Решение №14 от 04 септември 2007 г. на същата комисия [8].

Съдебно дело[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 година срещу генерал Семерджиев започва дело по обвинения, че в качеството си на вътрешен министър е наредил унищожаване на досиетата на комунистическата Държавна сигурност.[9] Десет години по-късно Семерджиев е осъден на 4 и половина години затвор, но през 2003-та година присъдата е отменена, а през 2006 г. делото окончателно е прекратено.[10]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Семерджиев има един брат и две сестри. Брат му и сестра му Славка са членове на БКП. Другата му сестра е членка на ДКМС. Жена му произхожда от чиновническо семейство. Баща ѝ е учител, а майка ѝ е аптекарка — членка на БКП. Самата тя като ученичка в 4 и 5 клас е членка на „Бранник“, но фашистки прояви няма. Членка е на ОФ и по народност е еврейка. Вуйчо ѝ, брат на майка ѝ, през 1927–1928 година е работник в Швейцария[1].

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“, орден „Народна република България“ I-ва, II-ра и III-та степен и два ордена „Георги Димитров“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 4769, Протокол № 121 от 27 април 1962 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: участието на България в строителството на хидроенергиен комплекс при Железни врата; строителството на пътя Ниш – Драгоман; оказване на помощ на Куба; награждаване на първенци в социалистическото съревнование по случай 1 май; присвояване званието „Генерал-лейтенант“ на Атанас Семерджиев – началник на Генералния щаб на Българската народна армия (БНА), и на Николай Чернев – началник на Главно политическо управление на БНА; утвърждаване на проектодирективи за ІV петгодишен план; утвърждаване на Указ и Постановление за гражданската отбрана на страната; утвърждаване на нови положения и състава на Главния военен съвет и Колегиума на Министерство на народната отбрана; площадки за строителство на предприятия за фуражни дрожди в районите на градовете Видин и Преслав; строителството на завод за фазерни плочи на гара Сливница; отправяне на покана за почивка в България към Евгени Шир – зам.-председател на Министерския съвет на Полската народна република; утвърждаване на протоколи на Контролната комисия на ЦК на БКП, с. 4 т. 5 и с. 31-36.
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 2, Стенографски протокол и решение на пленум на ЦК на БКП от 22 февруари 1965 г. по състоянието на Международното комунистическо движение през 1964 г.и отношението на БКП за съвещанието в Москва, с. 58-68
  4. Ф. 1Б; оп. 34; а.е. 49, Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 12 декември 1966 г., относно: проектоплана и проектобюджета на страната за 1967 г.; участието на делегацията на ЦК на БКП на IX конгрес на Унгарската социалистическа партия; разговори с Йосип Броз Тито, с. 84-86.
  5. Докладната записка за прочистване на досиетата, утвърдена от ген. Семерджиев. Документ на comdos
  6. Решение №7 от 19.07.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 14 юли 2011.
  7. Първанов е вземал пари от Държавна сигурност, вербуван е през 1989 г., в. „Дневник“, юли 2007 г.
  8. Решение №14 от 04.09.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2007. Посетен на 15 юли 2011.
  9. Унищожени досиета на Държавна сигурност от комунистическия режим през 1990 г.. Справка на дирекция „Информация и архив“ в МВР от 1994 г. относно унищожените по заповед на мин. Семерджиев дела.
  10. bTV новините.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Съветската военна наука за същността, източниците и ролята на моралния фактор в съвременната война“. 1953.
  • „Кои са източниците на моралната сила на нашата страна“. 1957.
  • „Бойци на трудовий народ“. 1960.
  • „За да има живот“. Спомени. 1964.
  • „Армия на социалистическата революция в България“. 1969.
  • „Щит на мира и социализма“. 1970.
  • „И никой не се завърна“. Спомени. 1971.
  • „Защита на родината и социализма“. 1972.
  • „Организация на Варшавския договор“. 1975. (съавтор)
  • „И всички се бяха обрекли“. Спомени. 1985.
  • „Лято '90“. Пожарът. 1996.
  • „Преживяното не подлежи на обжалване“. изд. Христо Ботев, 1999. ISBN 954-445-617-1.
  • „Тревожна памет“. изд. Иврай, 2005. ISBN 954-912-107-0.
  • „Заложници на времето“. изд. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-814-5.
  • „Пожарът '90: Ненаказаното престъпление“. изд. Иврай, 2007. ISBN 978-954-938-819-0.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.