Йордан Соколов
| Йордан Соколов | |
|---|---|
| Министър на вътрешните работи | |
| Мандат | 8 ноември 1991 – 30 декември 1992 |
| Назначен от | 36 Народно събрание |
| Президент | |
| 1992 – 1997 | Желю Желев |
| Министър-председател | |
| 1991 – 1992 | Филип Димитров |
| Предшественик | Христо Данов |
| Наследник | Виктор Михайлов |
| Председател на Народното събрание | |
| Мандат | 7 май 1997 – 5 юли 2001 |
| Назначен от | 38 Народно събрание |
| Президент | |
| 1997 – 2002 | Петър Стоянов |
| Министър-председател | |
| 1997 – 2001 | Иван Костов |
| Предшественик | Благовест Сендов |
| Наследник | Огнян Герджиков |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал |
София, България |
| Националност | българин |
| Религия | Православие |
| Полит. партия |
СДС (1990 – 2004) ДСБ (2004 – 2011) |
| Университет | Софийски университет |
Йордан Георгиев Соколов е български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание. Председател на 38-ото народно събрание.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София, България. Баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на Народната партия и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]
От 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата. Става член на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България и председател на неговата Комисия по законодателство. Съавтор е на монографиите „Адвокатска защита“ и „Адвокатска защита в гражданския процес“ и автор на редица статии на правна тематика. В продължение на 10 години е лектор на курсове за младши адвокати. Награждаван е с Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия. Член на Съвета по законодателство към Държавния съвет на НРБ.
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Нов етап в кариерата му започва след промяната от 1989 г. През пролетта на 1990 година инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация (организация-съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания на СДС за Седмо Велико народно събрание. През 1990 г. е избран за член на Централната избирателна комисия от квотата на СДС. През същата година става и юридически съветник на президента Желю Желев. С изявени консервативни възгледи за политиката, през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя стачката на 39-те. В правителството на Филип Димитров той е назначен за министър на Вътрешните работи. От този момент нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите Иван Костов и Светослав Лучников става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. „Кинжали“). След свалянето на правителството е една от кандидатурите на СДС за следващ министър-председател.
На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994 – 1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-о Народно събрание (1997 – 2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Едновременно с това е председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията. Заедно с Екатерина Михайлова е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. Заместник-председател на СДС (2000 – 2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.
През 2001 г. отново е избран за депутат (2001 – 2005) и за заместник-председател на комисиите за борба с корупцията и за вътрешна сигурност и обществен ред и член на правната комисия. Йордан Соколов се нарежда сред тези лидери на СДС, които най-силно застъпват тезата за оставане в опозиция на правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна България, в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж. През 2005 г. се отказва от участие в парламентарни избори и се завръща към адвокатската професия, а през 2011 г. се оттегля от поста и напуска партията като протест срещу общи парламентарни действия с БСП.
Йордан Соколов е женен. Съпругата му проф. Ева Соколова има 2 дъщери от първия си брак – Цветана и Катерина.
Ордени и декорации[редактиране | редактиране на кода]
- „Орден на слона“ (Дания)
- „Орден на Серафима“ (Швеция)
- Велик кръст на „Ордена на Светата гробница“ (Йерусалимска патриаршия)
- През 2012 г. е удостоен с орден Св. св. Кирил и Методий първа степен.[1]
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Указ № 391 от 9 ноември 2012 г. Обн. ДВ. бр. 92 от 23 ноември 2012 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Йордан Соколов- Биография в omda.bg
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||
