Йордан Соколов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Соколов
Министър на вътрешните работи
Мандат 8 ноември 1991 – 30 декември 1992
Назначен от 36 Народно събрание
Президент
1992 – 1997 Желю Желев
Министър-председател
1991 – 1992 Филип Димитров
Предшественик Христо Данов
Наследник Виктор Михайлов
51-ви председател на Народното събрание
Мандат 7 май 1997 – 5 юли 2001
Назначен от 38 Народно събрание
Президент
1997 – 2002 Петър Стоянов
Министър-председател
1997 – 2001 Иван Костов
Предшественик Благовест Сендов
Наследник Огнян Герджиков
Обща информация
Роден
Починал
София, България
Националност българин
Религия Православие
Полит. партия СДС (1990 – 2004)
ДСБ (2004 – 2011)
Образование Софийски университет

Йордан Георгиев Соколов е български юрист, политик и държавник, министър на вътрешните работи, народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание. Председател е на 38-ото народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Соколов е роден на 18 януари 1933 г. в София, България. Баща му Георги Соколов е един от най-авторитетните юристи на България, функционер на Народната партия и апелативен съдия преди 1944 г. Йордан Соколов спазва семейната традиция и завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1956 до 1958 г. е секретар в Държавния арбитраж, а от 1958 г. – адвокат и член на Адвокатския съвет за седем мандата. Става член на Изпълнителния комитет на Съюза на юристите в България и председател на неговата Комисия по законодателство. Съавтор е на монографиите „Адвокатска защита“ и „Адвокатска защита в гражданския процес“ и автор на редица статии на правна тематика. В продължение на 10 години е лектор на курсове за младши адвокати. Награждаван е с Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия. Член на Съвета по законодателство към Държавния съвет на НРБ.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Нов етап в кариерата му започва след промяната от 1989 г. През пролетта на 1990 година инициира създаването на Адвокатски клуб за демокрация, който става член на Федерацията на клубовете за демокрация (организация съучредител на СДС). Участва като експерт в предизборната кампания на СДС за Седмо Велико народно събрание. През 1990 г. е избран за член на Централната избирателна комисия от квотата на СДС. През същата година става и юридически съветник на президента Желю Желев. С изявени консервативни възгледи за политиката през 1991 г. Йордан Соколов подкрепя стачката на 39-те. В правителството на Филип Димитров той е назначен за министър на Вътрешните работи. Оттогава нататък името му се свързва с концентрацията на много информация и задкулисна власт и той се превръща в една от най-силните фигури в българската политика. Заедно с министрите Иван Костов и Светослав Лучников става част от най-близкото обкръжение на премиера (т.нар. „Кинжали“). След свалянето на правителството е една от кандидатурите на СДС за следващ министър-председател.

На парламентарните избори през 1994 г. Йордан Соколов е избран за народен представител и става председател на Парламентарната група на СДС (1994 – 1997). През 1996 г. името му се спряга като възможна дясна кандидатура за президент, но той се оттегля в полза на Петър Стоянов. През 1997 г. отново е избран за депутат и за председател на 38-ото Народно събрание (1997 – 2001). Става първият след промените парламентарен шеф, който изкарва пълен четиригодишен мандат. Едновременно с това е председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и на Комисията по въпросите на евроинтеграцията. Заедно с Екатерина Михайлова е сред най-твърдите поддръжници на Иван Костов и неговата политика. Заместник-председател е на СДС (2000 – 2002). През 2000 г. е провъзгласен от Йерусалимския патриарх Диодор за Рицар на Светата гробница.

През 2001 г. отново е избран за депутат (2001 – 2005) и за заместник-председател на комисиите за борба с корупцията и за вътрешна сигурност и обществен ред и член на правната комисия. Йордан Соколов се нарежда сред тези лидери на СДС, които най-силно застъпват тезата за оставане в опозиция на правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2004 г. той е от депутатите (начело с Иван Костов), основали новата партия Демократи за силна България, в която е избран за председател на Вътрешнопартийния арбитраж. През 2005 г. се отказва от участие в парламентарни избори и се завръща към адвокатската професия, а през 2011 г. се оттегля от поста и напуска партията като протест срещу общи парламентарни действия с БСП.

Йордан Соколов е женен. Съпругата му проф. Ева Соколова има 2 дъщери от първия си брак – Цветана и Катерина.

Ордени и декорации[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 391 от 9 ноември 2012 г. Обн. ДВ. бр. 92 от 23 ноември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]