Вергил Димов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вергил Димов
български политик

Роден
Починал
1 декември 1979 г. (78 г.)
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Подпис Signature of Vergil Dimov.svg

Вергил Димов Вергилов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Един от водачите на БЗНС Врабча 1, той участва в правителствата на Народния блок през 1932 – 1934 година и в кабинета на Константин Муравиев през септември 1944 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вергил Димов е роден на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1901 година в село Аязлар (днес Светлен), Поповско, в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Изключен от гимназията в Шумен, той завършва гимназия в Попово, след което постъпва в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1920 година членува в БЗНС, а от 1923 до 1924 година е секретар на Земеделския младежки съюз и редактор на вестник „Младежко земеделско знаме“. През 1924 година заминава за Югославия, а след това – за Чехословакия, където през 1926 година завършва Висшата кооперативна школа в Прага.[1]

След амнистията от 1926 година Вергил Димов се връща в България. През 1929 година завършва право в Софийския университет, след което работи като адвокат. Той става един от лидерите на БЗНС Врабча 1, като от 1931 до 1932 година е секретар на съюза.

На 16 март 1932 г. полага клетва като народен представител в 23 Обикновено Народно събрание.[2] На 13 май 1932 г. Вергил Димов държи запомняща се реч в 23-то Обикновено народно събрание по повод разискванията за законопроект за бюджет на държавата за 1932 – 33 г. [3]

От 2 ноември 1932 г. (Указ №7 от 7 септември 1932 г.)[4] до Деветнадесетомайския преврат през 1934 година Вергил Димов е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството във второто и третото правителство на Никола Мушанов.[1]

На 3 ноември 1932 г. (един ден след назначаването на Вергил Димов за министър) д-р Г. М. Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10 юни 1932 г.)[5] се дистанцира от БЗНС „Врабча 1“, като подава заявление, че обособява в парламента група на БЗНС /Александър Стамболийски/, а на 15 ноември 1932 г. провокира с въпроси в парламента министъра с 5 работни дни стаж Вергил Димов, в чиято защита, противопоставяйки се на д-р Г.М.Димитров, се включва активистът на БЗНС „Врабча 1“ - околийски управител на Оряховска околия и народен представител за БЗНС "Врбача 1" от Оряховска околия Димитър Иванов Влахов. [6]

Министър Вергил Димов към д-р Г.М.Димитров: "Вие повдигате тук въпроса за емиграцията. Той е един исторически факт, който ще разреши времето и по който историята ще си каже думата."(стр.27) "И Стефан Цанов беше емигрант, и Никола Захариев беше емигрант, 1200 души емигранти - цялата емиграция - единодушно, на 25 март 1925 г. изключиха Коста Тодоров за предателство от редовете на емиграцията. Това е факт." (стр.28). "Има голяма разлика между политиката на Стамболийски за приятелство, лоялност и сближение със съседните народи и политиката за интегрална Югославия. Недейте идентифицира политиката на Стамболийски с политиката на Коста Тодоров. Осквернявате паметта на Александър Стамболийски" (стр.30).[7]

След разпускането на партиите през 1934 година Вергил Димов продължава да участва в дейността на опозицията, обявяваща се за възстановяване на Търновската конституция. Противник на прокомунистическия Отечествен фронт, през август 1944 година той подписва Манифеста на 13-те, с който се настоява за излизане на България от Втората световна война. На 2 септември същата година става министър на вътрешните работи и народното здраве в просъществувалия една седмица кабинет на Константин Муравиев.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Вергил Димов е осъден от т. нар. Народен съд на доживотен затвор.[8] Той е помилван, но остава под домашен арест в навечерието на изборите през есента на 1945 година.[9] По-късно отново е затворен. След декларации за лоялност към режима, през есента на 1954 година е помилван отново, след което в статия в официоза „Работническо дело“ публично се разкайва за опозиционната си дейност.[10] От 1957 година е член на Върховния съюзен съвет на казионния (т.е. прокомунистически) БЗНС.[1]

Вергил Димов умира на 1 декември 1979 година в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Родни песни. 1921.
  • Смисъл и задачи на градските дружби при БЗНС. 1928.
  • На земеделските тържества в Златна Прага. 1928.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 58-мо заседание, 16 март 1932 г.
  3. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 86-то заседание, 13 май 1932 г.
  4. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, второ заседание, 2 ноември 1932 г.
  5. Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание,  10 юни 1932
  6. Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15 ноември 1932 г., стр. 27
  7. Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15 ноември 1932 г., ст.28
  8. Присъдата е отменена с Решение №172 от 1996 година на Върховния съд.
  9. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  10. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 190.