Вергил Димов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вергил Димов
български политик

Роден
Починал
1 декември 1979 г. (78 г.)
Народен представител в:
XXIII ОНС   
Подпис Signature of Vergil Dimov.svg

Вергил Димов Вергилов е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Един от водачите на БЗНС Врабча 1, той участва в правителствата на Народния блок през 1932 – 1934 година и в кабинета на Константин Муравиев през септември 1944 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вергил Димов е роден на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1901 година в село Аязлар (днес Светлен), Поповско, в семейство на бежанци от Беломорска Тракия. Изключен от гимназията в Шумен, той завършва гимназия в Попово, след което постъпва в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. От 1920 година членува в БЗНС, а от 1923 до 1924 година е секретар на Земеделския младежки съюз и редактор на вестник „Младежко земеделско знаме“. През 1924 година заминава за Югославия, а след това – за Чехословакия, където през 1926 година завършва Висшата кооперативна школа в Прага.[1]

След амнистията от 1926 година Вергил Димов се връща в България. През 1929 година завършва право в Софийския университет, след което работи като адвокат. Той става един от лидерите на БЗНС Врабча 1, като от 1931 до 1932 година е секретар на съюза.

На 16.03.1932 г. полага клетва като народен представител в 23 Обикновено Народно събрание.[2] На 13.05.1932 г. Вергил Димов държи запомняща се реч в 23-то Обикновено народно събрание по повод разискванията за законопроект за бюджет на държавата за 1932 – 33 г. [3]

От 02.11.1932 г. (Указ №7 от 07.09.1932 г.)[4] до Деветнадесетомайския преврат през 1934 година Вергил Димов е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството във второто и третото правителство на Никола Мушанов.[1]

На 03.11.1932 г. (един ден след назначаването на Вергил Димов за министър) д-р Г. М. Димитров (изключен от парламентарната група на земеделците на 10.06.1932 г.)[5] се дистанцира от БЗНС „Врабча 1“, като подава заявление, че обособява в парламента група на БЗНС /Александър Стамболийски/, а на 15.11.1932 г. провокира с въпроси в парламента министъра с 5 работни дни стаж Вергил Димов, в чиято защита, противопоставяйки се на д-р Г.М.Димитров, се включва активистът на БЗНС „Врабча 1“ - околийски управител на Оряховска околия и народен представител за БЗНС "Врбача 1" от Оряховска околия Димитър Иванов Влахов. [6]

Министър Вергил Димов към д-р Г.М.Димитров: "Вие повдигате тук въпроса за емиграцията. Той е един исторически факт, който ще разреши времето и по който историята ще си каже думата."(стр.27) "И Стефан Цанов беше емигрант, и Никола Захариев беше емигрант, 1200 души емигранти - цялата емиграция - единодушно, на 25 март 1925 г. изключиха Коста Тодоров за предателство от редовете на емиграцията. Това е факт." (стр.28). "Има голяма разлика между политиката на Стамболийски за приятелство, лоялност и сближение със съседните народи и политиката за интегрална Югославия. Недейте идентифицира политиката на Стамболийски с политиката на Коста Тодоров. Осквернявате паметта на Александър Стамболийски" (стр.30).[7]

След разпускането на партиите през 1934 година Вергил Димов продължава да участва в дейността на опозицията, обявяваща се за възстановяване на Търновската конституция. Противник на прокомунистическия Отечествен фронт, през август 1944 година той подписва Манифеста на 13-те, с който се настоява за излизане на България от Втората световна война. На 2 септември същата година става министър на вътрешните работи и народното здраве в просъществувалия една седмица кабинет на Константин Муравиев.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Вергил Димов е осъден от т. нар. Народен съд на доживотен затвор.[8] Той е помилван, но остава под домашен арест в навечерието на изборите през есента на 1945 година.[9] По-късно отново е затворен. След декларации за лоялност към режима, през есента на 1954 година е помилван отново, след което в статия в официоза „Работническо дело“ публично се разкайва за опозиционната си дейност.[10] От 1957 година е член на Върховния съюзен съвет на казионния (т.е. прокомунистически) БЗНС.[1]

Вергил Димов умира на 1 декември 1979 година в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Родни песни. 1921.
  • Смисъл и задачи на градските дружби при БЗНС. 1928.
  • На земеделските тържества в Златна Прага. 1928.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 58-мо заседание, 16.03.1932 г.
  3. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, 86-то заседание, 13.05.1932 г.
  4. Стенографски дневници на 23 Обикновено народно събрание, второ заседание, 02.11.1932 г.
  5. Стенограма от 23 ОНС, Първа редовна сесия, 108 заседание,  10.06.1932
  6. Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., стр. 27
  7. Стенограма от седмото пленарно заседание на 23-то Обикновено народно събрание,15.11.1932 г., ст.28
  8. Присъдата е отменена с Решение №172 от 1996 година на Върховния съд.
  9. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  10. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 190.