Тодор Кожухаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Кожухаров
български политик
Роден: 23 юли 1891 г.
Починал: 1 февруари 1945 г. (53 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   

Тодор Павлов Кожухаров е български журналист и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Кожухаров е роден на 23 юли 1891 година в Станимака (днес Асеновград). През 1912 година завършва Военно училище в София. Участва в Балканските и Първата световна войни като офицер. През 1921 година завършва Софийския университет със специалност право.

Кожухаров е сред активните участници в Народния сговор и след убийствата на Александър Греков и Никола Милев става директор на вестник „Слово“, който оглавява в продължение на две десетилетия.[1]

През 1935 година е назначен за министър на съобщенията и министър на железниците, пощите и телеграфите. Обявява се против въоръжената борба на ОФ и застава в защита на българските евреи.

Смъртна присъда и убийство[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Кожухаров е осъден на смърт от Народния съд, както и на 5 милиона лева глоба и конфискация на имуществото.[2] Убит е с удар от револвер докато той и останалите осъдени на смърт от Народния съд биват ескортирани за изпълнение на смъртните им присъди.[3]

През 1996 година е реабилитиран от Върховния съд.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 220.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 187, ISBN 954-528-790-X
  3. [Царица Йоанна: Поисках да ги видя един по един преди екзекуцията Царица Йоанна. „Спомени“ (Испания, 1966 г.).

3. "Балкански скици",Варна, 2012 г. избрани произведения от Т.Кожухаров