Министър на железниците, пощите и телеграфите на България

Министърът на железниците, пощите и телеграфите на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) и ръководи и координира железниците, пощите и телеграфите на страната. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.

Министри

Списъкът на министрите на железниците, пощите и телеграфите е подреден по ред на правителство.

Министър на железниците, пощите и телеграфите (1911 – 1934)

правителство	име	дати	партия
32	Антон Франгя	1 януари 1912 – 1 юни 1913	Прогресивнолиберална партия
33	Димитър Христов	1 юни 1913 – 4 юли 1913	Прогресивнолиберална партия
34	Богдан Морфов	4 юли 1913 – 23 септември 1913	безпартиен
34	Никола Апостолов	23 септември 1913 – 23 декември 1914	Народнолиберална партия
35	Никола Апостолов	23 декември 1914 – 14 март 1917	Народнолиберална партия
35	Величко Кознички	14 март 1917 – 21 юни 1918	Народнолиберална партия
36	Владимир Моллов	21 юни 1918 – 17 октомври 1918	Демократическа партия
37	Никола Мушанов	17 октомври 1918 – 28 ноември 1918	Демократическа партия
38	Цанко Церковски	28 ноември 1918 – 7 май 1919	БЗНС
39	Цанко Церковски	7 май 1919 – 6 октомври 1919	БЗНС
40	Марко Турлаков	6 октомври 1919 – 22 май 1920	БЗНС
40	Недялко Атанасов	22 май 1920 – 24 юни 1921	БЗНС
40	Александър Ботев	24 юни 1921 – 9 септември 1921	БЗНС
40	Александър Димитров	9 септември 1921 – 22 октомври 1921	БЗНС
40	Александър Радолов	22 октомври 1921 – 9 ноември 1921	БЗНС
40	Христо Манолов	9 ноември 1921 – 9 февруари 1923	БЗНС
41	Цанко Церковски	9 февруари 1923 – 14 март 1923	БЗНС
41	Недялко Атанасов	14 март 1923 – 9 юни 1923	БЗНС
42	Димо Казасов	9 юни 1923 – 22 септември 1923	БРСДП (ш.с.)
43	Димо Казасов	22 септември 1923 – 20 февруари 1924	БРСДП (ш.с.)
43	Янаки Моллов	20 февруари 1924 – 3 ноември 1924	Демократически сговор
43	Рашко Маджаров	3 ноември 1924 – 4 януари 1926	Демократически сговор
44	Кимон Георгиев	4 януари 1926 – 3 март 1928	Демократически сговор
44	Никола Найденов	3 март 1928 – 12 септември 1928	Демократически сговор
45	Рашко Маджаров	12 септември 1928 – 15 май 1930	Демократически сговор
46	Петко Стайнов	15 май 1930 – 29 юни 1931	Демократически сговор
47	Стоян Костурков	29 юни 1931 – 12 октомври 1931	Радикална партия
48	Стоян Костурков	12 октомври 1931 – 7 септември 1932	Радикална партия
49	Стоян Костурков	7 септември 1932 – 31 декември 1932	Радикална партия
50	Стоян Костурков	31 декември 1932 – 5 май 1934	Радикална партия
50	Никола Мушанов	5 май 1934 – 19 май 1934	Демократическа партия

• Между 19 май 1934 и 21 април 1935 г. функциите на МЖПТ преминават към Министерството на съобщенията (МС).

Министър на железниците, пощите и телеграфите (1935 – 1947)

правителство	име	дати	партия
53	Тодор Кожухаров	21 април 1935 – 23 ноември 1935	безпартиен
54	Константин Стоянов	23 ноември 1935 – 4 юли 1936	безпартиен
55	Тодор Кожухаров	4 юли 1936 – 23 октомври 1936	безпартиен
55	Михаил Йовов	23 октомври 1936 – 14 ноември 1938	безпартиен
56	Владимир Аврамов	14 ноември 1938 – 23 октомври 1939	безпартиен
57	Петър Габровски	23 октомври 1939 – 15 февруари 1940	безпартиен
58	Иван Горанов	15 февруари 1940 – 11 април 1942	безпартиен
59	Васил Радославов	11 април 1942 – 14 септември 1943	безпартиен
60	Христо Петров	14 септември 1943 – 1 юни 1944	безпартиен
61	Борис Колчев	1 юни 1944 – 2 септември 1944	безпартиен
62	Вергил Димов (временно управляващ)	2 септември 1944 – 9 септември 1944	БЗНС „Врабча 1“
63	Ангел Държански	9 септември 1944 – 17 август 1945	БЗНС
63	Стефан Тончев	17 август 1945 – 31 март 1946	БЗНС
64	Стефан Тончев	31 март 1946 – 22 ноември 1946	БЗНС
65	Стефан Тончев	22 ноември 1946 – 11 декември 1947	БЗНС

Вижте също

• Министерство на железниците, пощите и телеграфите на България

Литература

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
• Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.