Правителство на Васил Радославов 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Васил Радославов
България 34-то правителство на България
Период
Сформирано 4 юли 1913
Разпуснато 20 декември 1913
Личности и партии
Председател Васил Радославов
Коалиция ЛП (р.), НЛП, МЛП
Държавен глава Фердинанд I
Първоначален състав
Министри 9
~ мъже 9
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Данев 4
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Радославов 3

Второто правителство на Васил Радославов е тридесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 10 от 4 юли 1913 г.[1] на цар Фердинанд Сакскобургготски[2]. Управлява страната до 20 декември 1913 г., след което е наследено от третото правителство на Васил Радославов.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът на д-р Радославов води преговорите по сключването на Букурешкия мирен договор и го подписва на 28 юли 1913 г. Клаузите му се превръщат в „Първа национална катастрофа“ на България. Румъния заграбва Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска, а Гърция – Егейска Македония. Над 1 милион българи остават под сръбска и гръцка власт. Броят на бежанците надхвърля 250 хиляди души. Нанесен е непоправим удар върху българските културни институции, присъствие и влияние в Македония и Одринско[3].

На 16 септември 1913 г. е сключен мирен договор и с Турция. Одринска Тракия преминава отново в границите на Османската империя. България се задължава да обезщети бившите си съюзници със 780 милиона златни франка. Към територията на Царство България са присъединени части от Беломорието (между реките Марица и Места) и Пиринска Македония. Въпреки военния разгром фабричната индустрия и земеделието на България не са силно засегнати. Излазът на Егейско море дава възможност за бързо стопанско развитие и търговия[3].

Разпускане на кабинета[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след края на Междусъюзническата война политическата обстановка в страната рязко се изостря. Мнозинство в парламента имат привържениците на съглашенофилските партии. Те влизат в открит конфликт с либералното правителство. В проведените през ноември 1913 г. парламентарни избори радословистите отново не успяват да си осигурят мнозинство. Цар Фердинанд, недоволен от изборните резултати, разпуска Шестнадесетото Обикновено народно събрание и насрочва нови парламентарни избори през февруари 1914 г. В края на декември царя възлага отново на д-р Радославов да образува кабинет, в който да влязат представители на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия[3].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Васил Радославов, е образуван от представители на Либералната партия (радослависти), Народнолибералната партия и Младолибералната партия.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 9 министри[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Васил Радославов Либерална партия (радослависти)  
външни работи и изповедания Никола Генадиев Народнолиберална партия  
вътрешни работи и народно здраве Васил Радославов Либерална партия (радослависти)  
финанси Димитър Тончев Младолиберална партия  
народно просвещение Петър Пешев (упр.) Либерална партия (радослависти)  
война Георги Вазов военен  
търговия, промишленост и труда Жечо Бакалов Младолиберална партия  
обществени сгради, пътища и благоустройство Петър Динчев Народнолиберална партия  
железници, пощи и телеграфи Богдан Морфов безпартиен  
правосъдие Петър Пешев Либерална партия (радослависти)  
земеделие и държавни имоти Никола Генадиев (упр.) Народнолиберална партия  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 22 юли 1913[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
война Климент Бояджиев военен  

от 23 септември 1913[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
народно просвещение Петър Пешев Либерална партия (радослависти)  
правосъдие Христо Попов Либерална партия (радослависти)  
земеделие и държавни имоти Петър Динчев Народнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и благоустройство Добри Петков Народнолиберална партия  
железници, пощи и телеграфи Никола Апостолов Народнолиберална партия  

от 17 декември 1913[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външни работи и изповедания Васил Радославов (упр.) Либерална партия (радослависти)  

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 10 от 4 юли 1913 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 148 от 5 юли 1913 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 27 февруари 2015 г.)
  3. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 113-116.