Васил Радославов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Радославов.

Васил Радославов
български политик
BASA-313K-1-2536-7-Vasil Radoslavov.jpg
Роден
Починал
Погребан София

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Религия Православие
Образование Хайделбергски университет
Априловска гимназия
Политика
Професия Адвокат
Партия Либерална партия (1879 – 1887)
Либерална партия (радослависти) (1887 – 1920)
Народен представител
II ОНС   IV ОНС   III ВНС   VIII ОНС   X ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVIII ОНС   
Министър на правосъдието
29 юни 1884 – 15 юли 1886
9 август 1886 – 12 август 1886
19 май 1894 – 17 септември 1894
Министър-председател
16 август 1886 – 28 юни 1887
4 юли 1913 – 21 юни 1918
Министър на финансите
30 ноември 1886 – 10 юли 1887
Министър на вътрешните работи
28 юни 1887 – 20 август 1887
27 ноември 1900 – 20 февруари 1901
4 юли 1913 – 21 септември 1915
7 септември 1916 – 21 юни 1918
Министър на народното просвещение
19 май 1894 – 9 декември 1894
Министър на външните работи
17 декември 1913 – 21 юни 1918
Семейство
Баща Христо Попович
Съпруга Евантия Провадалиева
Подпис BASA-173K-6-3118-45-Signature of Vasil Radoslavov (cropped).jpg
Васил Радославов в Общомедия

Васил Христов Радославов е български политик, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата музей на д-р Васил Радославов във Вароша, Ловеч

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска картичка с Радославов, 1912 г.
Бродерия върху коприна с образа на Радославов

От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1894).

След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

„Присъда на Държавния съд по обвинението на бившите министри от кабинета на Т. Иванчов и д-р В. Радославов“, издание на Георги Ив. Капчев, 1903

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913 г.) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 20 декември 1913 г. и отново от 23 декември 1913 г. до 1918 г., и управлява страната по време на Първата световна война.

Съдебно преследване[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

Скоро след сключването на Солунското примирие д-р Васил Радославов заминава за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. Амнистиран е през лятото на 1929 г.

Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември същата година.[1]

Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия ни държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Иван Евстратиев Гешов и.д. Министър на финансите (30 ноември 1886 – 10 юли 1887) Константин Стоилов