Васил Радославов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Васил Радославов.

Васил Радославов
Васил Радославов
Мандат
16 август 1886 – 28 юни 1887
Предшественик Петко Каравелов
Наследник Константин Стоилов
Втори мандат
4 юли 1913 – 21 юни 1918
Назначен от Фердинанд I
Предшественик Стоян Данев
Наследник Александър Малинов
Роден
Починал
Погребан в София
Националност Флаг на България България
Съпруг(а) Евантия Провадалиева
Полит. партия Либерална партия
Занятие юристполитик
Подпис BASA-173K-6-3118-45-Signature of Vasil Radoslavov (cropped).jpg
II ОНС   IV ОНС   III ВНС   VIII ОНС   X ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVIII ОНС   
Портал  Портална икона   Политика

Васил Христов Радославов е български политик, народен представител. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 г. Два пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата световна война (1913 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата-музей на д-р Васил Радославов във Вароша, Ловеч

Васил Радославов е роден на 15 юли 1854 г. в Ловеч в семейството на Христо Попович, килиен учител в Ловеч. Брат е на Михаил Радославов и Юрдана Радославова. Учи в родния си град Ловеч и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно в Писек (1872) и Прага (1874), Чехия. Работи като учител в Тетевен (1868), Габрово (1871) и Ловеч (1875 – 1878). От септември 1877 до юли 1878 е секретар на Ловчанския градски съвет.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска картичка с Радославов, 1912 г.
Бродерия върху коприна с образа на Радославов.

От есента на 1878 г. следва право във Виена и завършва в Хайделберг, Германия в 1882 г. След завръщането си в България е адвокат и се занимава с политическа дейност. Деен член на Либералната партия. През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886) и на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.

През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през юли 1886 г. След преврата от 9 август 1886 г. и абдикацията на княз Александър I Батенберг, Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След избора на княз Фердинанд I крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия (радослависти), е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1894).

След падането на правителството на Стамболов през 1894 г. Либералната партия (радослависти) участва за кратко в правителството на Константин Стоилов, но скоро отново преминава в опозиция.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков и правителството на Тодор Иванчов (1899 – 1900). Радославов ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.

„Присъда на Държавния съд по обвинението на бившите министри от кабинета на Т. Иванчов и д-р В. Радославов“, издание на Георги Ив. Капчев, 1903

След поражението на България в Междусъюзническата война (1913) Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. То остава на власт до 1918 г. и управлява страната по време на Първата световна война.

Съдебно преследване[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния тежък за страната край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.

Скоро след сключването на Солунското примирие д-р Васил Радославов заминава за Германия на 5 октомври 1918. Нему се пада единствен да изпрати в изгнание първите ни двама владетели Александър І (26 август 1886 г.) и Фердинанд І (3 октомври 1918 г.). През 1923 г. задочно е осъден от Третия държавен съд на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. Амнистиран е през лятото на 1929 г.

Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. Погребан е с почести в София на 3 ноември с.г.[1]

Васил Радославов е женен за Евантия Провадалиева.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Д-р Васил Радославов е един от едва шестимата българи, удостоени с най-високия ни държавен орден „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ – през февруари 1918 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Иван Евстратиев Гешов и.д. Министър на финансите (30 ноември 1886 – 10 юли 1887) Константин Стоилов