Димитър Попов (министър-председател)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.

---

Димитър Попов
български юрист и политик
Роден	26 юни 1927 г. Кула, България
Починал	5 декември 2015 г. България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България
Образование	Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
41-ви министър-председател на България

Гробът на Димитър Попов в Централните софийски гробища.

Димитър Илиев Попов е български юрист и политик.

Той е министър-председател на Република България в 81-вото правителство, управлявало страната от 22 декември 1990 до 8 ноември 1991 г., наричано „правителство на националното съгласие“, тъй като е подкрепено от повечето политически партии и участват експерти от БСП, СДС, БЗНС. На 1 февруари 1991 година правителството освобождава широк кръг от държавно регулирани дотогава цени, което води до рязкото им повишаване за сметка на преодоляването на стоковите дефицити. След края на правителствено заседание, в отговор на журналистически въпроси, Димитър Попов казва следното във връзка със спекулата: „За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30 – 40 дни цените ще падна, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви.“

Правителството на Димитър Попов обявява новата конституция на България на 14 юни 1991 година.

На 8 ноември 1991 година, Димитър Попов предава премиерския пост на лидера на СДС Филип Димитров.

Биография

Роден е в Кула, област Видин. Като юноша, Попов е член на организация „Бранник“, създадена през 1940 година, за да възпитава българската младец в националистически и промонархически дух.

Завършва „Право“ в Софийския университет през 1950 година. За кратко работи като миньор (1953 – 1955), след което е юрисконсулт в София в Съюза на българските автомобилисти (СБА). От 1972 до 1990 г. е съдия в Софийски градски съд, а от 1 март 1990 до 1 юли 1992 г. е негов председател.

През 1985 г., тогава съдия в СГС, Димитър Илиев Попов осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова, което той твърдял, че е извършил в нетрезво състояние. След като е арестуван, Дечев признава и за още 2 престъпления, които според негови близки са скалъпени – че нападнал постовия пред Столичната пожарна и му отнел автомата, след което нападнал и милиционер в ж.к. „Хаджи Димитър“. При нападението войникът пада и си чупи черепа, но след като излиза от кома, разпознава Дечев. Върховният съд потвърждава присъдата и тя е изпълнена, след като и Държавният съвет отказва да помилва осъдения. Години по-късно тази история е припомнена от журналистката Маргарита Михнева, която разследвала целия случай и отива при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не си спомня за случая. Запитан от журналист на вестник „24 часа“ за спомените му от това дело, Димитър Попов казва „Такъв беше законът, по него трябваше да съдим...“.

През 1992 г. Попов неуспешно се кандидатира за президент от Българската национална демократическа партия.

Димитър Попов умира на 5 декември 2015 г. на 88 години и е вторият най-дълго живял министър-председател на България след Стоян Данев.

Споразумение на политическите сили

Подписаното след избора на правителството на Попов Споразумение между политическите сили, представени във Великото Народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество от 4 януари 1991 година гласи:

"Политическите сили, представени във Великото Народно събрание, оценяват създадената в страната политическа ситуация като изключително сложна и напрегната. Преодоляването на създалата се обстановка е възможно чрез споразумение между политическите сили въз основа на взаимното зачитане на правата и законните интереси на всяка от тях и пълното уважение и спазване на законите на страната.

С това споразумение политическите сили декларират решимостта си да гарантират по-нататъшния мирен преход към демократично общество в Република България. Те потвърждават, че в своята дейност ще се ръководят безусловно от следните основни принципи:

утвърждаване на политическия плурализъм като основа на демократичното общество;

участие на политическите сили в упражняването на държавната власт в съответствие с волята на избирателите, изразена чрез всеобщи избори и други законни средства, която е единственият източник на държавната власт;

осигуряване и защита на правата и свободите на всички български граждани, независимо от раса, пол, религия, политически убеждения или принадлежност към езикова, религиозна или етническа група на основата на пълно равенство пред закона и без каквато и да било дискриминация;

създаване на гаранции срещу каквито и да са форми и прояви на дискриминация, преследване, извънправови и насилствени действия заради политическа дейност, принадлежност или убеждения.

В съответствие с изложеното и като съзнават своята морална, политическа и правна отговорност за гарантиране на необратимостта на демократичните промени при пълно спазване на конституцията и законите на страната, политическите сили декларират и се задължават пред българския народ и международната общественост да направят всичко зависещо от тях, за да бъде осъществено следното:

ЗА ПАРЛАМЕНТА

ВНС е единственият общонационален представителен орган, избран въз основа на свободно изразената воля на българския народ.

Всички противоречия, възникнали в хода на мирния преход към демократично общество, да се решават по законен ред чрез институциите на парламентарната демокрация. Всички незаконни опити за натиск върху държавните органи се преследват и наказват според законите на страната. Държавните органи действуват в строго съответствие с определените им от конституцията и законите компетенции.

Да се подобри дейността на ВНС по изпълнението на неговата законодателна програма, която да заеме основно място в неговата работа. Другите въпроси, свързани с изпълнително-разпореди-телната дейност, да се поставят само в изключителни случаи, в съответствие с неговите контролни правомощия.

Законодателната дейност на ВНС да се съсредоточи върху подготовката и приемането на следните приоритетни закони:

Конституцията, законите за селскостопанските земи, за местното самоуправление; за адми-нистративно-териториалното деление; за избиране на местни органи на властта (Избирателен закон) и за приватизация.

Законодателната програма да включи общо следните законопроекти:

I. ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА

За приемане от ВНС и за подготовка за внасяне на пленарно заседание.

1. Законопроект за амнистията.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.

3. Законопроект за изменение на Закона за пенсиите.

4. Законопроект за селскостопанските земи.

5. Законопроект за местното самоуправление; за административно-териториалното деление; за избиране на местни органи на властта (Избирателен закон).

6. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народното здраве.

7. Решение за ръководството и дейността на Българската телевизия и Българското радио.

II. ЯНУАРИ 1991 ГОДИНА

За приемане от ВНС и за подготовка за внасяне на пленарно заседание.

1. Законопроект за продажба, приватизация и преобразуване на държавни и общински предприятия.

2. Законопроект за държавния бюджет.

3. Законопроект за националната сигурност и законопроект за полицията.

4. Законопроект за националната банка. .

5. Законопроект за банките и кредитното дело.

6. Законопроект за данъците.

7. Законопроект за защита на конкуренцията и демонополизацията.

8. Законопроект за чуждестранните инвестиции.

9. Законопроект за Сметната палата.

До 20 януари да бъдат представени отделни проекти за новата конституция на страната.

III. ФЕВРУАРИ 1991 ГОДИНА

1. Представяне на проекта за Конституция на Република България.

2. Законопроект за пенсиите и социалното осигуряване.

3. Търговски закон.

4. Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

5. Законопроект за държавните служители.

6. Законопроект за опазване на околната среда.

IV. МАРТ 1991 ГОДИНА

1. Приемане на Конституцията.

2. Приемане на Избирателен закон.

За срочното и ефективно осъществяване на тази програма политическите сили, подписали това споразумение, се задължават да оказват пълна и активна подкрепа на дейността на парламента. По законопроектите, включени в програмата, те ще се стремят към парламентарно съгласие.

В съответствие с приоритетната законодателна програма изборите за местни органи на властта да се проведат в периода февруари-март 1991 г., а за парламент-не по-късно от май 1991 година.

С цел да се подпомогне изпълнението на приоритетния законодателен график да се създаде съвещателна група по дневния ред и други текущи въпроси, свързани с работата на парламента, включваща представители на парламентарните групи във ВНС. До седем дни групата да предложи необходимите мерки за финансово, техническо, консултантско и материално обезпечаване на работата на парламента.

За подобряване на ефективността на работата на парламента да се осъществят и необходимите организационни мерки съгласно приложението към това споразумение.

ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО

формира се национално правителство на мирния преход към демокрация. Негова главна задача е да действува за утвърждаване на нормативните и институционални основи на пазарната икономика и на демократичното държавно устройство и за преодоляване на тоталитарната система.

Мандатът на правителството е до конституирането на нов парламент след провеждането на парламентарни избори.

Политическите сили, подписали това споразумение, се задължават да оказват пълна и активна подкрепа и съдействие на дейността на правителството в парламента и извън него, ако то изпълнява стриктно законите и възложените му задачи, и да се противопоставят на всякакви опити за ограничаване на неговия мандат с незаконни извънпарламентарни средства. Главните насоки на работа на правителството са:

а) да подготвя и внася законопроекти и предложения за институционни промени в съответствие със съгласувания законодателен график на ВНС;

б) да осигурява обществения ред и спокойствие в страната;

в) да подготви изборите за местни и централни органи на държавната власт;

г) да осъществява мерки за осигуряване основните потребности на населението и поддържане на функционирането на жизненоважни сектори на икономиката през зимния сезон 1990 – 1991 г.;

д) да предприеме първи стъпки към външно и вътрешно уравновесяване на икономиката чрез преориентация на приоритетите на икономическата политика, съкращаване на дефицита в текущия платежен баланс за 1991 г., намаляване неравновесието на паричния и стоковия пазар, задържане и контрол на инфлационните процеси и ограничаване спада на производството;

е) без отлагане и паралелно със стабилизационните мерки да пристъпи към комплексна реформа на икономическата система, включваща промяна на икономическите отношения, подготовка и внасяне във ВНС на необходимите стопански закони и изграждане на институциите на социалната пазарна икономика;

ж) да провежда политика за защита на социално слабите групи от населението, мерки срещу безработицата, както и активно участие в диалога със синдикатите и Националния съюз на стопанските ръководители;

з) да гарантира осъществяването без' каквато и да е дискриминация и при пълно равенство пред закона на правата и свободите на всеки български гражданин, независимо от неговите политически убеждения или принадлежност, или от принадлежността му към езикова, религиозна или етническа група.

Правителството се оглавява от неутрална личност, непринадлежаща към никоя политическа сила, но изрично подкрепена от политическите сили, представени в парламента. Съставът на правителството се определя въз основа на съгласие между политическите сили в хода на консултации, проведени с кандидата за министър-председател.

Кандидатури за членове на правителството се представят от основните политически сили. Министерските постове в областта на икономиката и финастите, отбраната, вътрешните работи, външните работи, правосъдието, външноикономическите връзки и вътрешната търговия се заемат на паритетна основа между БСП и опозицията.

ЗА ВРЕМЕННИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ КОМИТЕТИ И ВРЕМЕННИТЕ УПРАВИ Политическите сили заявяват, че всички техни представители, назначени във временните ръководства на областите, общините и кметствата, следва незабавно да поемат изпълнението на възложените им функции. На тези органи са възложени важни задачи, свързани с решаването на проблемите на населението и подготовката на предстоящите избори.

ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИЛИ

Политическите сили потвърждават решимостта си да подчинят цялостната си дейност в парламента и извън него преди всичко на утвърждаването на нормите на гражданското общество, безусловно гарантиращи човешките права и свободи на всеки гражданин на Република България.

ГАРАНЦИИ СРЕЩУ ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА ЛИЦА И ОРГАНИЗАЦИИ

Политическите сили се задължават с приоритет да бъде приет закон за изменения в Наказателния кодекс, който осигурява защита срещу преследване на лица, включително техни близки заради политическа принадлежност или убеждения. Да се създадат всички необходими правни гаранции за преследване и наказване на всякакви форми на дискриминация и преследване на граждани заради социален произход, политическа принадлежност и идейни убеждения (лично и на техни близки) при упражняването на техните икономически, социални, културни, граждански и политически права, включително при заемането на държавни длъжности. Единствен критерий и основание за заемане на такива длъжности да бъдат деловите качества и професионалната квалификация. Този критерий да залегне и в новото законодателство за държавния служител.

Политическите сили се задължават в своята дейност в парламента да не допускат приемането на дискриминационно законодателство, което поставя извън закона политически партии и обществени организации, осъществяващи своята дейност в съответствие с Конституцията и закона. Те заявяват, че се отказват и се противопоставят на всякакви форми на подстрекаване, пропаганда, призиви и каквито и да са други действия, насочени към забрана или поставяне извън закона на политическа партия, действуваща съгласно Конституцията и законите на страната.

ЗА ОТГОВОРНОСТТА

БСП като приемник на БКП поема политическата отговорност за управлението на страната през последните десетилетия.

Въпросът за личната отговорност се решава само в съответствие със законите на страната по определения правов ред от компетентните правораздавателни органи при гарантиране на тяхната пълна независимост. Във връзка с това политическите сили се обръщат към прокуратурата да ускори предприеманите от нея мерки в строго съответствие със законите.

Политическите сили съдействуват на парламентарните комисии за установяване на причините за икономическата и политическата криза, за приемане на процедури, осигуряващи задължителното предоставяне на всички материали и сведения и за явяването на лица, необходими за дейността на парламентарните комисии, които да приключат своята дейност до края на март. Информацията за лица, допуснали нарушения на законите, се предоставя от анкетните комисии на компетентните органи на правораздаването за проверка и за търсене на съответната наказателна, административна, имуществена и друга отговорност.

ЗА ИМУЩЕСТВАТА

Всички партии, коалиции, обществено-политически (включително младежки) и синдикални организации, техни фирми, да дадат подробен отчет за имуществото си и за начина на придобиването му към 31 декември 1989 г. и 31 декември 1990 г., както и за приходите (в пари, включително и във валута, и в натура) и за разходите през 1990 г. Имуществото, придобито на основата на държавни субсидии, безвъзмездно или чрез принудително отчуждаване в полза на партии, коалиции, синдикати и организации (с изключение на субсидиите за изборите от юни 1990 г.) да бъде върнато на държавата освен имуществото, необходимо за осигуряване на минималните потребности за дейността им, договорено между тях, съгласно приложените списъци, които се представят в двуседмичен срок. Това споразумение за имуществата да се внесе за утвърждаване от ВНС и да влезе в сила от датата на решението на парламента. Недвижимите имущества невключени в това споразумение, се връщат на държавата в двумесечен срок след влизане в сила на посоченото споразумение. Всички сделки с недвижимо имущество на партии, коалиции, обществено-политически и синдикални организации, както и на техни фирми, извършени след 10 ноември 1989 г., да се декларират пред Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на партиите при ВНС.

Партиите и други обществено-политически организации, синдикатите, чиито имущества са били незаконно и принудително отнети, да представят своите искания за възстановяване на материалните щети пред Законодателната комисия, Комисията за контрол върху приходите, разходите и имуществата на партиите при ВНС и пред съответните съдебни инстанции.

Синдикатите да предоставят пълна информация за начина на придобиване на своето имущество. Синдикатите и съответните държавни органи да представят информация за участието на държавния бюджет и на синдикалните бюджети във финансиране изграждането и стопанисването на имущество, съсобственост на синдикатите или използвано от тях.

Решенията на комисията за имуществата при ВНС да се вземат предвид при узаконяване на собствеността и правото на стопанисване на имуществото, използвано от синдикатите в случаите, когато представените данни не са достатъчни за изясняване източника на средства за придобиването му и на субекта на собствеността.

Предлага се на прокуратурата да провери източниците на средства за учредяване на фирми в страната и при възможност – в чужбина, създадени с участие на бивши и настоящи членове на висши държавни, партийни, стопански и синдикални органи.

ЗА АРХИВНИТЕ ФОНДОВЕ

Законът за Държавния архивен фонд и Правилника за неговото прилагане да се допълнят и изменят, като се разшири техният обсег. Да се включат пунктове относно съхранението и използването на архивните документи на политическите партии в следните насоки:

-документи, съдържащи информация за дейността на държавни органи и организации за периода до 10 ноември 1989 г, да се предоставят без ограничения на потребителите в съответствие със Закона за Държавния архивен фонд и Правилника за неговото прилагане;

с разрешение на съответния партиен орган да се предоставят за ползване документи, съдържащи информация по чисто партийни въпроси, като партийно членство (документални масиви от личните партийни дела, дела на наказани членове, кадрови партийни дела, актове на контролно-ревизионните комисии), изграждането на партийните органи и организации, връзките с чужди партии и др., да се предоставят за ползване с разрешение на съответния партиен орган;

документите със смесено съдържание да бъдат прегледани от съответната експертна комисия, която да изработи становище за режима на тяхното съхранение и ползване.

Да бъде създадена експертна комисия от представители на ГУА и съответните партийни и ведомствени архиви, която да извърши в едномесечен срок необходимата документална експертиза за изпълнение на горните решения.

ЗА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД

Политическите сили поемат ангажимент да установят доброволно мораториум върху масови политически прояви на открито за периода на първия месец от дейността на правителството и призовават другите политически и обществени организации да направят същото.

Те намират за недопустимо въвличането на деца и непълнолетни в организирана политическа дейност, стачки и други прояви, които нарушават закона.

В съответствие с установения в Закона за политическите партии ред е необходимо да се предприемат мерки за пресичане на всякаква политическа дейност по местораота, в т.ч. осъществявана и от синдикални организации. Синдикалните и други обществени организации, които осъществяват политическа дейност, следва да се регистрират като политически партии (или да се преустанови тяхната дейност).

Да се преустановят и санкционират опитите за натиск в дейността на административните и стопанските ръководители от страна на политически организации. Същевременно политическите сили призовават да не се допуска произвол (незаконни уволнения, преследвания и други подобни) спрямо участници в синдикални и други масови прояви.

Необходимо е в бъдеще всички прояви на нарушение на закона да се санкционират от компетентните органи, като окупация на обществени сгради, блокиране на транспортни възли, незаконни стачки и т.н.

Политическите сили декларират, че ще подкрепят действията на компетентните органи в изпълнение на закона, необходими за осигуряването на обществения и правов ред, здравето, правата и свободите на гражданите.

Да се изключат и санкционират всички опити на политическите партии, организации и движения да оказват въздействие и въвличат в политически действия служещите във Въоръжените сили, в органите на МВР, съда и прокуратурата. Да не се допуска организирана политическа дейност в посочените държавни органи от страна на техни служители под формата на различни неполитичес-ки организации.

Разпространението на каквато и да е информация, свързана със сигурността на страната – особено произхождаща от МВР – извън установените законни форми е недопустимо и извършителите следва да бъдат подвеждани под съдебна отговорност.

Комисията за национална сигурност при ВНС да разгледа статута и дейността на националните органи за сигурност и да подготви предложения за цепесъобразни промени, които да бъдат отразени в новото законодателство за националната сигурност.

ЗА СОЦИАЛНИТЕ КОНФЛИКТИ

Политическите сили и синдикатите потвърждават необходимостта от осъществяване на радикална стопанска реформа.

Политическите сили поемат задължение да не организират, подкрепят и да не призовават към публични прояви (митинги, събрания, манифестации, стачки и пр.) в нарушение на закона, или насочени срещу правата и свободите на други граждани, както и прояви, създаващи опасност от парализиране на основни сектори от икономиката на страната. Политическите сили се задължават с намиращите се на тяхно разположение.средства да се противопоставят на опитите за предприемане на такива действия.

Синдикатите поемат ангажимент да се въздържат от провеждане на ефективни стачки за периода до приемането на новата конституция в отрасли и обекти, от които зависи нормалното функциониране на националната икономика. Решение на синдикалните проблеми да се търси въз основа на социалното партньорство в рамките на тристранната система за уреждане на трудовите спорове.

ЗА ПОЛИТИКАТА ПО НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС

Политическите сили считат, че извършващите се процеси на демократизация и хуманизация на обществото ни и интеграцията на нациите в Европа налагат:

а) да се пристъпи към изработването на концепция по националния въпрос и съответствуващата ѝ суверенна, разумна, трайна, последователна и прагматична държавна политика, непроменяща се от смяната на правителството;

б) изправяне на допуснатите грешки от непоследователната и погрешно провеждана политика по националния въпрос през изтеклите десетилетия;

в) постигане на политически консенсус между политическите сили при законодателно решаване на аспекти от политиката по националния въпрос, чужд на всякакъв вид партизанщина и тесно-партийна конюнктура;

г) признаване на политически, етнически и верски плурализъм за гражданите, гарантиран от демократична правова уредба:

д) изпълнение на поетите от България задължения по международните договори и договорености за правата на човека, когато не противоречат на интересите на националната сигурност, обществения ред, морала и здравето на гражданите,

е) гарантиране на националната сигурност, териториалната цялост и суверенност на България като еднонационална и унитарна държава;

ж) забрана за пропаганда и политическа дейност, насочени към автономия на религиозна или етническа основа или друга форма на териториална обособеност, както и раздухваща националистически, шовинистически и екстремистки страсти;

з) при прилагане на законодателството и административните разпореждания да се има предвид т. 10 от декларацията на Народното събрание по националния въпрос от 16 януари 1990 година;

и) забранява се какъвто и да било натиск върху гражданите при тяхното самоопределение към каквато и да била етническа или религиозна общност. Парламентарната комисия по правата на човека и националния въпрос в едномесечен срок да се произнесе по случаите, когато религиозната принадлежност е използвана за оказване на такъв натиск;

к) последователни действия за икономически, социален и духовен просперитет на стратегически важни за националното единство райони до постигане на пълно равенство на правата и възможностите на всички граждани.

ЗА ТЕЛЕВИЗИЯ И РАДИО

Попитическите сили се споразумяват в срок до 21 декември 1990 г. Парламентарната комисия за телевизия и радио да представи на пленарно заседание на ВНС проект за временен статут за работата на Българската телевизия и Българското радио;

в срок до 10 януари 1991 г. комисията да обсъди и предложи на ВНС приемливи кандидатури за председателя на Българската телевизия и Българското радио;

в срок до 10 февруари 1991 г. комисията да обсъди и представи във ВНС законопроект за Българската телевизия и Българското радио.

Политическите сили се споразумяват да прекратят всякаква политическа дейност в Българската телевизия и Българското радио в съответствие с решенията на националната Кръгла маса и Закона за политическите партии в България.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Времето на работа на пленума да бъде предварително разпределено съгласно дневния ред.

Дневният ред за заседанията на пленума на ВНС да се уточнява предварително, като не се допускат процедурни въпроси по неговата промяна.

Строго да се спазва парламентарната дисциплина при разглеждането на законопроектите на пленарните заседания, като се изказват определени лица, предложени от парламентарните групи.

Парламентарните комисии да разработят график за своята работа.

Да се формират работни групи по законопроектите, посочени в законодателния график, работата на които да бъде обезпечена финансово, технически и организационно.

София, декември 1990 г.

Ръководители на политическите сили, представени във Великото Народно събрание, подписали споразумението:

ЛЮБОМИР ИВАНОВ – за Зелената партия;

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ – за Българската социалистическа партия;

АХМЕД ДОГАН – за Движението за права и свободи;

ВИКТОР ВЪЛКОВ – за Българския земеделски народен съюз;

ГИНЬО ГАНЕВ – за Отечествения съюз;

ДИМИТЪР АРНАУДОВ – за Отечествената партия на труда;

ЕЛКА КОНСТАНТИНОВА – за Радикалдемократическата партия;

МИЛАН ДРЕНЧЕВ – за БЗНС „Никола Петков";

ПЕТКО СИМЕОНОВ – за Федерацията на клубовете за гласност и демокрация;

ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ – за Българската социалдемократическа партия;

ПЕТЪР СЛАБАКОВ – за независимото сдружение „Екогласност";

СТЕФАН САВОВ – за Демократическата партия;

СТОЯН ГАНЕВ – за Обединения демократичен център;

ФИЛИП ДИМИТРОВ – за Съюза на демократичните сили;

ЯНКО ЯНКОВ – за Социалдемократическата партия – немарксисти.

Към споразумението се присъедини: СВЕТОСЛАВ СТАВРЕВ – за Конфедерацията на независимите синдикати в България."

Визита в Давос

През януари 1991 година, Попов с няколко министри отива в Давос където се среща с външния министър на Германия Ханс Дитрих Геншер. Във връзка с обявения вече мораториум върху българските плащания по външния дълг, Геншер казва на Попов: „Знаем, че сега нямате пари и не можете да си върнете заемите, но пред вас има 93 банки, какво да очакват?“ Двамата решават да бъде създадена финансова къща с български съветници в Лихтенщайн, които да следят проблема а мораториумът да бъде отменен и да започнат преговори с кредиторите.

Среща със Симеон Сакскобургготски

След Давос, Попов отива във Вадуц, където е и Симеон Сакскобургготски като гост на братовчед си Ханс Адам Втори, крал на Лихтенщайн. Когато обаче дават програмата, става ясно, че в нея като водач на българската група е посочен Н.В. Симеон Втори, цар на България, придружен от първия си министър Димитър Попов. Българската делегация веднага си тръгва.

След време, Димитър Попов признава, че във Вадуц е направен елегантен опит за държавен преврат, който не успява.

Библиография

• „Автомобилни злополуки. Причини и последици“ (1967)
• „Автомобилен транспорт“ (1968; в съавторство)

Източници

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.