Димитър Попов (министър-председател)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Попов.
| Димитър Попов | |
|---|---|
| български юрист и политик | |
| Роден | |
| Починал |
?, България |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Политика | |
| Партия | независим |
| 41-ви министър-председател на България | |
| 22 декември 1990 – 8 ноември 1991 | |
Димитър Илиев Попов е български юрист и политик.
Той е министър-председател на Република България в 81-вото правителство, управлявало страната от 22 декември 1990 до 8 ноември 1991 г., наричано „правителство на националното съгласие“, тъй като е подкрепено от повечето политически партии и участват експерти от БСП, СДС, БЗНС. На 1 февруари 1991 година правителството освобождава широк кръг от държавно регулирани дотогава цени, което води до рязкото им повишаване за сметка на преодоляването на стоковите дефицити. След края на правителствено заседание, в отговор на журналистически въпроси, Димитър Попов казва следното във връзка със спекулата: „За бога, братя, не купувайте това, което ви харесва, но е много скъпо, защото след 30 – 40 дни цените ще паднат, а вие ще сте похарчили парите си и няма да можете да купите най-необходимото ви.“[1]
Правителството на Димитър Попов обявява новата конституция на България на 14 юни 1991 година.
На 8 ноември 1991 година, Димитър Попов предава премиерския пост на лидера на СДС Филип Димитров.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Кула, област Видин. Като юноша, Попов е член на организация „Бранник“, създадена през 1940 година, за да възпитава българската младеж в националистически и промонархически дух.[1]
Завършва „Право“ в Софийския университет през 1950 година. За кратко работи като миньор (1953 – 1955), след което е юрисконсулт в София в Съюза на българските автомобилисти (СБА).[1] От 1972 до 1990 г. е съдия в Софийски градски съд, а от 1 март 1990 до 1 юли 1992 г. е негов председател.[2]
През 1985 г., тогава съдия в СГС, Димитър Илиев Попов осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова, което той твърдял, че е извършил в нетрезво състояние. След като е арестуван, Дечев признава и за още 2 престъпления, които според негови близки са скалъпени – че нападнал постовия пред Столичната пожарна и му отнел автомата, след което нападнал и милиционер в ж.к. „Хаджи Димитър“. При нападението войникът пада и си чупи черепа, но след като излиза от кома, разпознава Дечев. Върховният съд потвърждава присъдата и тя е изпълнена, след като и Държавният съвет отказва да помилва осъдения. Години по-късно тази история е припомнена от журналистката Маргарита Михнева, която разследвала целия случай и отива при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не си спомня за случая.[3] Запитан от журналист на вестник „24 часа“ за спомените му от това дело, Димитър Попов казва „Такъв беше законът, по него трябваше да съдим...“.[1]
През 1992 г. Попов неуспешно се кандидатира за президент от Българската национална демократическа партия.
Димитър Попов умира на 5 декември 2015 г. на 88 години[4] и е вторият най-дълго живял министър-председател на България след Стоян Данев.
На 4 януари 1991 година Попов подписва споразумение между политическите сили, представени във Великото Народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество.
Визита в Давос[редактиране | редактиране на кода]
През януари 1991 година, Попов с няколко министри отива в Давос където се среща с външния министър на Германия Ханс Дитрих Геншер. Във връзка с обявения вече мораториум върху българските плащания по външния дълг, Геншер казва на Попов: „Знаем, че сега нямате пари и не можете да си върнете заемите, но пред вас има 93 банки, какво да очакват?“[1] Двамата решават да бъде създадена финансова къща с български съветници в Лихтенщайн, които да следят проблема а мораториумът да бъде отменен и да започнат преговори с кредиторите.[1]
Среща със Симеон Сакскобургготски[редактиране | редактиране на кода]
След Давос, Попов отива във Вадуц, където е и Симеон Сакскобургготски като гост на братовчед си Ханс Адам Втори, крал на Лихтенщайн. Когато обаче дават програмата, става ясно, че в нея като водач на българската група е посочен Н.В. Симеон Втори, цар на България, придружен от първия си министър Димитър Попов. Българската делегация веднага си тръгва.
След време, Димитър Попов признава, че във Вадуц е направен елегантен опит за държавен преврат, който не успява.[1]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Автомобилни злополуки. Причини и последици“ (1967)
- „Автомобилен транспорт“ (1968; в съавторство)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Пенчо Ковачев. Димитър Попов, първият премиер некомунист след 1946 г., почина от паркинсон (обзор). //
- ↑ Софийски градски съд. История.
- ↑ Пенова, Йоана. Разстрел заради ваза от гроба на Людмила Живкова. // 168chasa.bg. 9 декември 2010. Посетен на 16 септември 2015.
- ↑ Почина бившият премиер Димитър Попов – в 24chasa.bg, 05.12.2015
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
| |||||||||||||||
Портал „
Портал „
Портал „
Портал „