Кула (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.

Кула
Kula kastra martis.jpg
Общи данни
Население 3 134 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 3 226 (НСИ)
Землище 63,738 km²
Надм. височина 286 m
Пощ. код 3800
Тел. код 0938
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 40525
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Кула
Владимир Владимиров
(ГЕРБ)
Кула в Общомедия
Крепостта Кастра Мартис
Училището в града

Ку̀ла е град, разположен в Северозападна България, административен център на община Кула, област Видин. Градът е трети по големина в областта след Видин и Белоградчик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кула се намира на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която се намира контролно-пропускателният пункт Връшка чука.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историческите сведения сочат, че тук, съвсем близо до началото на Стара планина, човекът е потърсил място за пребиваване и убежище още в праисторическо време.

По време на османското владичество градът се е казвал Адлие. В края на XVIII и началото на XIX век тук се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[1]

В 1858 година дебърски майстори построяват храма „Св. св Петър и Павел“.[2] Стенописите са от 1902 година - дело на Данаил Несторов, дар според надписа при изображението на Свети Николай от семейство Дичови.[3]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Демократическата партия.[4]

По време на колективизацията в града е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин. През 1950-1951 година 8 семейства (31 души) от града са принудително изселени от комунистическия режим.[5]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Хората са православни християни.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Голям брой от населението на Кула работи в завода „Кула ринг“ – предприятие за преработка на каучук и пластмаси, произвеждащо гумени транспортни ленти и профили.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на града, в непосредствена близост до останките от крепостта Кастра Мартис, е разположен музей, в който са съхранени оръдия на труда, битови предмети от късноримската епоха, намерени край крепостта, както и умален макет на самата крепост. Към днешна дата (20.01.2014 г.) музеят не работи. Основната и по-ценна част от музейната експозиция е била открадната, а всичко останало е занесено във Видинския музей и не е експонирано, а заключено и скрито в чували.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • От 1920-те всяко лято през август се провежда Кулският панаир.
  • В града се провежда състезание по Мотокрос, което всяка година събира много публика.
  • 19 август – Ден на града. Обявен с решение на Общинския съвет през 1919 г.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Кула
Други

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Ползвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България    
  1. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  2. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 45.
  3. Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения. // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
  4. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  5. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 205.