Димитровград

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитровград.

Герб на Димитровград
Димитровград
Площад „Поезия“
Площад „Поезия“
България
42.0611° с. ш. 25.5933° и. д.
Димитровград
Област Хасково
42.0611° с. ш. 25.5933° и. д.
Димитровград
Димитровград
42.0611° с. ш. 25.5933° и. д.
Димитровград
Общи данни
Население 39 303 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 35 504 (НСИ)
Землище 62,436 km²
Надм. височина 127 m
Пощ. код 6400
Тел. код 0391
МПС код Х
ЕКАТТЕ 21052
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Димитровград
Иво Димов
(ГЕРБ)
Димитровград в Общомедия

Димѝтровград е град в Южна България, област Хасково, в близост (на 16 км) до град Хасково. Той е административен център на Община Димитровград, регионален търговски, промишлен и транспортен център.

Разположен е в Тракийската низина по поречието на река Марица. По последни данни на НСИ от 31.12.2015 жителите му са 35 504. По население е вторият в областта (след областния център) и третият най-голям необластен град в страната (след Асеновград и Казанлък).

География[редактиране | редактиране на кода]

Отстои на 220 км от столицата София и на 16 км от областния град Хасково. Най-близкото българско пристанище е Бургас – на 215 км., а гръцкото пристанище Дедеагач (Александруполис) на Бяло море е на около 190 км. през Маказа. Най-близката безмитна зона се намира в Пловдив – на 78 км, а най-близкият граничен пункт е Капитан Андреево – на 100 км.

През Димитровград минават европейски транспортни коридори 8, 9 и 10[1].

Димитровград е една от най-големите и важни разпределителни гари в южна България. През общината минават железопътните линии София – Свиленград и Русе – Подкова. В града е разположен транспортен терминал, работещ по направление Европа – Близкия изток.

Сградата на Съдебната палата
Булевард „Димитър Благоев“

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите“. Те са последвани от десетки хиляди други младежи.

Основан е на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БРП (к) Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Мариино и Черноконево. За изграждането му е сформирано младежко бригадирско движение, в което младежи от различни краища на страната работят безплатно.

Бившето село Раковски възниква в началото на XIX век на мястото на 2 турски чифлика. През 1873 г. край селото се изгражда гара на железопътната линия на барон Хирш и това ускорява развитието му.

Градът е построен от 50 000 бригадири, които пристигат от 963 български градове и села. Част от тях стават жители на новия град. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“. Бригадирите построяват десетки жилища, химически заводи, фабриката „Вулкан“, азотно-торовия завод, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цялата страна: пътя през прохода Хаинбоаз, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „Александър Стамболийски“, „Георги Димитров“ и др.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Димитровград е застроен в типично сталински стил, популярно известен като „съветски ампир“ или „сталински барок“. Фасадите от най-ранния социалистически барок често са монументални, с цокли в стил рустика, малки декоративни балкони и тежки полуколони. В града се срещат и сгради, издигнати в по-късния стил на архитектурния модернизъм от 70-те и 80-те години на ХХ в.

Усилено се работи по идеята (и проекта) Димитровград да бъде обявен за паметник на културата от национално значение. Целта на проекта е градоустройствените, архитектурни и паркови ансамбли от 1950-1970-те год. да придобият статут на национални културни ценности. Именно заради уникалната си архитектура, градът е поканен да участва в европейския проект за тоталитарен туризъм, чийто маршрут включва 15 града.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според оценки на НСИ към 31 декември 2016 г. населението на Димитровград е 35 074 души, от които 16 909 мъже (48.20 %) и 18 165 жени (51.80 %).[2] През първите 10 г. след създаването му населението на града е около 34 000 души. Оттогава започва да расте, най-вече заради имигрантите от селските райони, като достига своя връх през периода 1985 – 1992 г. с над 50 000 жители. След този период населението започва да намалява.

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Преброявания на населението

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 -
1946 -
1956 34 162
1965 41 816
1975 45 595
1985 53 804
1992 50 677
2001 45 918
2011 39 631

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 38 738 100.00
Българи 32 895 84.91
Турци 696 1.79
Цигани 2 011 5.19
Други 154 0.39
Не се самоопределят 125 0.32
Не отговорили 2 857 7.37

Религия[редактиране | редактиране на кода]

В града има 4 църкви – „Свети Димитър“, „Света Екатерина“, „Свети Атанасий“ в квартал Мариино и „Свети Георги“ в квартал Черноконево. Много известен е параклисът в близкото село Добрич, където има аязмо с лечебна вода.

Църквата „Свети Атанасий“ е изградена със средства на жителите на кв. Мариино, като за довършването ѝ решаващо значение е имала финансовата подкрепа на българския гражданин, емигрирал в Съединените щати, д-р Христо Атанасов. Осветена е от митрополит Арсений и отваря официално врати на 22 май 2003 г.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем кмет на Димитровград е Иво Димов, издигнат от ПП „ГЕРБ“. В общинския съвет на Димитровград 17 души са представители на ПП ГЕРБ, 4 – на ПП БСП, 10 – на КОАЛИЦИЯ ДА ЗА ДИМИТРОВГРАД. Двама общински съветници са независими.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Районът на Димитровград е с една от най-плодородните земи в страната. При създаването на града обаче там се развива химическа (химкомбинат, днес фирма „Неохим“) и циментова промишленост, която силно замърсява атмосферата и почвата. Благодарение на тази индустрия Димитровград едва не става окръжен център по времето на комунизма. Стожер на местната икономика днес е неделният пазар.

Приоритетен дял в структурата на местната икономика заема промишлеността.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Театър „Апостол Карамитев“

Кино[редактиране | редактиране на кода]

2 са кината – „Медея“ и новооткритото платно за прожекции в мултиплекса на „Пайнер“. Първото не работи, а второто има прожекции 3 – 4 дни в седмицата.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Входът на Историческия музей

Намира се на ул. „Св. Климент Охридски“ №7, тел: 0391/6 67 87 (уредници), отворен за посещение от 9 до 12 ч. и от 14 до 17 ч.; почивни дни – събота и неделя. За посещение в музея не се заплаща входна такса. Екскурзоводските беседи също са безплатни. Има печат на БТС.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Обсерватория[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в парк „Никола Й. Вапацаров“ в Димитровград. Създаден през 1962 г., планетариумът е първият в България. Звездната му зала е оборудвана с два 2 телескопа, има капацитетът от 60 места.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Градът е известен:

  • с музикална компания „Пайнер“,
  • джаз трио Димитровград със солистка Мария Арнаудова; формацията е създадена през 1987 от Найден Клинчев (контрабас) и Митя Йорданов (пиано); членове: Митя Йорданов – аранжор, пиано, Петър Ганев – барабани, Димитър Русев – китара,
  • както и с певиците Ваня Костова и Гергана.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

В града има 2 стадиона – „Миньор“ и „Раковски“. Представителният отбор по футбол играе своите мачове на стадион „Миньор“, a юношите и детските формации – на „Раковски“. Стадион „Миньор“ има 3 тренировъчни игрища в приемливо състояние. Тенис клубът е разположен близо до стадион „Раковски“ и разполага с 5 игрища, покрити с шамот. Басейн „Химик“ e единственият в града и се намира точно зад стадион „Раковски“.

Във всички училища има спортни площадки, като най-хубавата е в ОУ „Алеко Константинов“.

Във града също има и спортни отбори по борба, футбол, бадминтон, волейбол, баскетбол, кик-бокс, карате, джудо и много други. Най-развити са клуба по борба с треньор Салим Наим и клуба по бадминтон с треньори Димо Динков и Митко Станилов.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Училища:

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Най-красивата природна забележителност в Димитровград е паркът „Пеньо Пенев“, възстановен през 2004 г. В парка има около 15 езера, но в момента са пълни с вода около 4 – 5. В някои от тях могат да се видят водни лилии.

В града има още 2 големи парка – „Никола Вапцаров“ (в кв. „Христо Ботев“) и „Марица“ край р. Марица.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Еко туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Димитровград е сред най-озеленените градове в България. В покрайнините му са разположени 3 големи парка, а градинките и залесените площи са характерни за цялостния градски стил.

В парковете „Пеньо Пенев“ и „Никола Вапцаров“ може да се видят постиженията в озеленителната архитектура на България през 1950-те год.: десетки видове дървета, храсти и цветя, множеството скулптури и скални късове с гравирани стихове в тях, белокаменни алеи с варовикови бордюри, живописни пасарелки и мозаечни стълбища, беседки и детските площадки, водни каскади, фонтани и др.

Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Тя включва водоеми и прилежащи площи, с храстовидна и дървесна растителност, където са съхранени неоценими по богатство растителни и животински видове. Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001 г.

Балнеоложки туризъм[редактиране | редактиране на кода]

На няколко километра от Димитровград, в покрайнините на град Меричлери, се намират минерални извори, които са с доказани лечебни свойства. Температура на водата в тях е 35.4 градуса

Светилището на нимфите[редактиране | редактиране на кода]

На 20 мин път от Димитровград, в покрайнините на село Каснаково, се намира Светилището на Нимфите – много добре запазен езически храм, построен от римския пълководец Тит Флавий, в чест на богинята на любовта Афродита, в края на 3 век н.е. Предание от дълбока древност гласи, че там вечер танцуват нимфите – безкрайно красиви женски създания в белоснежни воали, под които прозират стройните им тела. Легендата гласи, че ако жените пият от изворчето вода, те зачеват по-лесно и раждат красиви мъжки рожби – деца на непокорна Тракия.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Ден на химика – 10 май
  • 1-ви Април – „Ден на хумора и шегата“. Ежегоден национален фестивал, организиран от НЧ „Васил Левски 2003“ гр. Димитровград
  • Празник на Димитровград – 2 септември
  • Есенни дни на културата
  • Младежки джаз фестивал
  • „Мис Димитровград“ – конкурс за красота

Официалният празник на Димитровград е 2 септември. Около тази дата, в рамките на 1 седмица, се провежда прочутият в областта Димитровградски панаир. Колоритното зрелище, заемащо значителна площ в красивия парк „Марица“, предлага най-различни забавления за малки и големи. Тук има традиционно виенски колела, блъскащи колички, захарен памук и многото „капанчета“, предлагащи бира и скара. Всяка вечер на голямата сцена, пред родна публика и гости, концерти и представления изнасят различни музикални и танцови групи, както и отделни изпълнители.

Изключение прави обаче Празникът на химика, когато традиционно се организира празнична програма от „Неохим“ АД. Комерсиални попфолк концерти обаче се провеждат всяка седмица в мултиплекса на звукозаписната къща „Пайнер“.

През 2 г. в Димитровград се провеждат поетични празници, посветени на поета Пеньо Пенев, свързал името си със строителството на града. На 7 май – рождения ден на поета, се връчва националната литературна награда, носеща неговото име.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Димитровград
Починали в Димитровград
Живели в Димитровград

Литература[редактиране | редактиране на кода]

„Тук няма град – тук всичко е мечти…“ (Божидар Божилов)

„Нежни куршуми“ – криминална новела (Николай Николов)

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Филми, снимани в града
Телевизия

В Димитровград ефирно се приемат следните телевизионни програми:

ТВ канал Телевизия Предавател Мощност
7 БНТ 1 Сградата на общ. Димитровград 30 W
29 Нова Телевизия Сградата на общ. Димитровград 100 W
39 BTV Сградата на общ. Димитровград 100 W

Кабелни оператори за територията на Димитровградска община са: Blizoo, Тракия кабел и ESCOM.

Радио

В Димитровград ефирно се приемат следните радиопрограми:

(УКВ) Честота (MHz) Радиостанция Предавател Мощност
87.60 Радио Метроном Хасково, Сградата на СБА 100 W
87.80 БНР Хоризонт Сливен, РРТС Карандила 1 kW
88.10 БНР Хоризонт Пловдив, РРТС Здравец 550 W
88.30 БНР Радио Стара Загора Стара Загора, РРТС Хрищени 1 kW
88.80 Радио 1 Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
89.10 Радио FM+ Пловдив, над с.Белащица 500 W
89.50 Енджой Хасково, РРТС Хасково 125 W
89.70 Bulgaria ON AIR Стара Загора, РРТС Хрищени 118 W
89.90 Радио Фокус Пловдив, над с.Белащица 500 W
90.30 Радио FM+ Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
90.80 Радио Energy Стара Загора, РРТС Хрищени 125 W
91.40 Радио Веселина Хасково, Водонапорна кула 80 W
91.70 БНР Христо Ботев Пловдив, РРТС Здравец 1 kW
92.20 БНР Христо Ботев РРТС връх Ботев 10 kW
93.20 Дарик Радио Кърджали, РРТС Стръмни рид 1 kW
93.60 БГ Радио Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
94.00 БНР Радио Пловдив Пловдив, РРТС Здравец 3 kW
94.90 БНР Христо Ботев Свиленград, РРТС Шейновец 3 kW
95.30 Bulgaria ON AIR Хасково, ул. Пловдивска 39 100 W
95.50 Радио 1 Пловдив, над с.Белащица 500 W
95.80 Радио Веселина Стара Загора, РРТС Хрищени 500 W
96.00 БНР Христо Ботев Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
96.60 Дарик Радио (Хасково) Хасково, РРС Аида 500 W
96.80 Радио City Стара Загора, РРТС Хрищени 224 W
97.00 Радио Витоша Пловдив, над с.Белащица 480 W
97.20 БНР Радио Стара Загора Сливен, РРТС Карандила 1 kW
97.40 Радио Вероника Стара Загора, РРТС Хрищени 125 W
97.60 Радио FM+ Свиленград, РРТС Шейновец 113 W
98.30 БНР Христо Ботев Стара Загора, РРТС Хрищени 1 kW
98.70 БНР Христо Ботев Сливен, РРТС Карандила 1 kW
99.20 БНР Христо Ботев Кърджали, РРТС Стръмни рид 1 kW
99.70 БНР Хоризонт Свиленград, РРТС Шейновец 3 kW
100.10 Z-Rock Стара Загора, РРТС Хрищени 250 W
100.40 Радио Фокус Хасково, ул. Пловдивска 39 150 W
100.90 БНР Хоризонт РРТС връх Ботев 10 kW
101.20 Дарик Радио (Сливен) Сливен, РРТС Карандила 1 kW
101.60 БНР Хоризонт Пампорово, РРТС Снежанка 5 kW
102.10 Z-Rock Хасково, РРТС Хасково 233 W
102.70 Bulgaria ON AIR Пловдив, над с.Белащица 570 W
103.10 БНР Радио Пловдив Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
103.30 Радио Fresh! Пловдив, над с.Белащица 500 W
103.40 Радио 1 Рок Стара Загора, РРТС Хрищени 224 W
103.70 Z-Rock Пловдив, над с.Белащица 465 W
104.00 Дарик Радио (Хасково) Свиленград, РРТС Шейновец 1 kW
104.30 Радио 1 Рок Пловдив, над с.Белащица 500 W
104.60 Радио Фреш Стара Загора, РРТС Хрищени 118 W
105.00 БНР Хоризонт Кърджали, РРТС Стръмни рид 10 kW
105.40 Дарик Радио (Пловдив) Пловдив, РРТС Здравец 1.5 kW
106.20 Радио N-Joy Стара Загора, РРТС Хрищени 186 W
106.50 Радио Веселина Пловдив, над с.Белащица 480 W
106.80 Дарик Радио (Ст.Загора) Стара Загора, РРТС Хрищени 500 W
107.00 Дарик Радио (Пловдив) Пампорово, РРТС Снежанка 1 kW
107.80 БНР Радио Стара Загора Свиленград, РРТС Шейновец 1 kW

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Димитровградската кухня е много разнообразна. Тук е събрана есенцията от цяла България, защото той е сред най-младите градове, изграден от пришълци от много селища и краища. Идвали са хора от цялата страна, които са работели, участвали са в строежа му, а голяма част от тях са останали да живеят в него. По този начин са се запазили някои от най-добрите български рецепти.

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Димитровград е побратимен с:[12][13]

Приятелски отношения

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Jordanov, I. Byzantine Seals from the Kale Fortress near Present-day Dimitrovgrad. – In: Hypermachos. Festschrift für Werner Seibt zum 65. Geburtstag. Wien, 2008, 89 – 105.
  • Желева-Мартинс, Д. Димитровград – градоустройство, парково изкуство, архитектура, ценностна интерпретация. – Паметници, реставрация, музеи, 2010, юни-декември,
  • Желева-Мартинс, Д. Димитровград – идеи и интерпретации. – Архитектура, 2010, № 5, 33 – 36.
  • Желева-Мартинс, Д. Културната памет за Димитровград като предмет на интерактивно образование. – В: Култура в образованието и образование в културата. Многообразие в единството. Т. 2. С., СУБ, 2010, 112 – 119.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]