Иван Славчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Славчев
строителен инженер
Роден
Ковачевец, Царство България
Починал
9 юни 1995 г. (73 г.)
Националност Флаг на България България
Награди Димитровска награда
безпартиен

Иван Славчев е български строителен инженер и изобретател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Славчев е роден на 21 октомври 1921 г. в с. Ковачевец, Поповско. Завършва с отличие гимназия в Попово през 1940 г. Следва строително инженерство в Бреслау, Германия (сега Вроцлав, Полша), което завършва семестриално през 1944 г. Като студент работи, за да се издържа като библиотекар и младши асистент в катедрата за стоманени строежи и индустриално строителство. През август 1944 г. защитава дипломна работа. При завръщането си в България попада в плен, а част от документите му са унищожени след бомбардировка на влака, с който пътува през Югославия. След прибирането си в България търси работа в София. За кратко е асистент на професор Попов в Държавната политехника в София, където се дипломира отново с първия випуск на Политехниката през 1947 г. след успешно издържани проверочни изпити (ВТУ Бреслау е опожарено в края на войната и липсва архив).

Професионален път и постижения[редактиране | редактиране на кода]

Иван Славчев работи в Дирекция на пътищата, София, като безплатен стажант инженер от 1945 до 1947 г. Пише и издава книгата „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“. [1]

От 1947 г. до 1964 г. Иван Славчев работи по строителството на Димитровград / АТ3 (Химически комбинат Сталин), ТЕЦ Марица 3, Цим. завод Вулкан, и др. [2] Ръководи пряко строителството на завода за сярна киселина и ремонтно механичния завод. При строителството на гранулационните кули прилага за първи път в България система „пълзящ кофраж“, а при строителството на обединения корпус изобретява и използва за първи път „безподпорен кофраж за високи греди“, за което е удостоен със званието Лауреат на Димитровска награда. [3] Проектира корпуси 121, 122 и 123. От 1949 до 1950 е главен инженер на строителството на комбината. Подробна статика на безподпорния кофраж Иван Славчев дава в книгата си „Носещ кофраж“. [4]

От 1956 до 1959 г. работи по строителството на 35 000 тонен пристанищен силоз за зърно в Латакия, Сирия. За първи път системата „пълзящ кофраж“ е приложена от български строители извън границите на България. [5]

От 1964 до 1966 г. работи в Софстрой като главен инженер.

От 1966 до 1969 г. работи в Министерство на строежите като началник отдел. По това време системата „пълзящ кофраж“ е приложена за първи път за строителство на жилищни сгради в Русе. [6] През 1967 г. авторски колектив начело с Иван Славчев изобретява „Метод за синхронизирано изпълнение на стени и плочи с пълзящ кофраж при многоетажни сгради“. [7] Заедно с арх. Атанасов, Славчев е автор на „Наръчник за техническия ръководител в строителството“. [8] Специализира строително калкулиране в централата на Хохтийф в Есен, ФРГ. Проектира спортен комплекс в Алжир, изготвя оферти за строителство на телевизионни кули в Кувейт, участва в оферти за строителство на първия мост над Босфора (Боазичи), болнични комплекси в Триполи и Бенгази, Либия и др.

От 1970 до 1975 г. е технически директор в клона на „Техноекспортстрой“ в Гьопинген, ФРГ. Дейността включва цялостно калкулиране и изпълнение на обекти във ФРГ. Първо прилагане на кофражни системи „НОЕ“ (едроплощен кофраж) за строителство до ключ с български работници във ФРГ, както и за жилищно строителство в България - в Стара Загора и София.

От 1976 до 1982 г. Славчев е главен специалист в строителна дирекция в „Техноекспортстрой“. Дейността му включва цялостно калкулиране и проектиране на обекти в Африка и Близкия изток. Разработва метод за изпълнение на тежки стоманобетонни съоръжения под вода по система „пълзящ бетон“.

От 1982 до 1988 г. работи в „Транскомплект“ по цялостното калкулиране и проектиране на обекти в Африка и Близкия изток, от където е преотстъпен през 1983 г. като специалист по калкулиране на „BfB“, Брауншвайг, ФРГ.

През 1992-1992 г. Славчев е представител на „Хохтийф“ в група за изготвяне на проекти за жилища на завръщащите се от Германия в Русия военнослужещи. Строителството се извършва от Главболгарстрой.

Иван Славчев умира на 9 юни 1995 г. в Етрополе.

Държавни отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Лауреат на Димитровска награда от 1952 г.
  • Орден „Червено знаме на труда“ – 2 пъти
  • Златна значка „Кольо Фичето“ – 2 пъти
  • Носител на Почетен знак 1-ва степен на ГНС на Димитровград с протоколно решение 50 от 29.08.1967 г. за особени заслуги по изграждането на Димитровград
  • Отличник на министерството на строежите

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Славчев, Иван. „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“, София, 1945, 95 стр.
  • Славчев, Иван. „Носещ кофраж“, Д.И. „Наука и изкуство“, София, 1952, 82 стр.
  • Атанасов, Атанас. Славчев, Иван. „Наръчник за техническия ръководител в строителството“, София, Д.И. „Техника“, 1967, 467 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Исторически музей Димитровград
  • Тричков, Ц. Занев, В. „Нови видове кофражи“, София, Д.И. „Наука и изкуство“, 1955, – стр. 60-61.
  • 25 години на строителен устрем, Юбилейно издание на ДСУ – Хасково, 1974, – стр. 9-10.
  • Протоколна книга „Пълзящ кофраж — корпус 402 при АТЗ“, август 1950.
  1. Славчев, Иван. „Триставни сводови мостове. Статическо изчисление по методата на Мьорш“, София, 1945, 95 стр.
  2. Документален филм „Възникване и изграждане на Димитровград“, 1-ва част, 13:39 мин.
  3. Вестник „Димитровградска правда“, юбилеен брой 20 години Димитровград, 1967, стр. 3.
  4. Славчев, Иван. „Носещ кофраж“, Д.И. „Наука и изкуство“, София, 1952, 82 стр.
  5. Чернев, М. Малчев, Г. Стаменов, М. „Дела на българските строители и архитекти в чужбина“, София, Д.И. „Техника“, 1963, стр. 120-129.
  6. Кореспонденция от Русе за вестник Работническо дело от 14.10.1968.
  7. Славчев, Иван. Ненов, Николай. Атанасов, Атанас. Виденов, Благой. Туча, Любен. „“, Институт за изобретения и рационализации, „Авторско свидетелство 11 935“, 1967.
  8. Атанасов, Атанас. Славчев, Иван. „Наръчник за техническия ръководител в строителството“, София, Д.И. „Техника“, 1967, 467 стр.