Димитровска награда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Димитровска награда е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. Наречена е на комунистическия лидер и министър-председател на България (1946 – 1949) Георги Димитров.

Наградата има първа, втора и трета степен с медал и парична премия от 3000 до 6000 лв[1] (до към 24 месечни тогавашни заплати) и се дава за отличителни теоретични и приложни научни трудове, за произведения на архитектурата и изкуството, издържани в духа на социалистическия реализъм. Условие е научният труд или художествената творба да са направени публично достояние (публикувани, изложени, изпълнени) най-малко 6 месеца преди номинацията за Димитровска награда.

Учредена е с указ на Президиума на НС на 23 май 1949 г., връчването ѝ започва през 1950 г. Нов указ от 1960 г. влиза в сила и към Министерски съвет се сформират две отделни комисии: за литература и изкуство и за наука, изобретателство и рационализация. Според тези два указа до 1971 г. лауреати на Димитровска награда са можели да бъдат единствено български граждани. С трети указ от декември 1971 г. се разрешава награждаването и на чужди граждани.[2] Присъждането ѝ е преустановено през 1990 г.

Носители (лауреати)[редактиране | редактиране на кода]

  • 1954 г.
    • Стефан Дичев, писател
Николай Хайтов
  • 1974 г.
    • Иван Пейчев, поет и драматург
    • Лазар Донков, етнолог
    • Азаря Поликаров, философ и физик
    • Иван Юхновски, учен химик и педагог
    • За разработката и внедряването на ЗУМД ЕС 5052 и дисков пакет ЕС 5053 колектив в състав: Васил Недев, Васил Николов, Любомир Фенерджиев, Атанас Атанасов, Тоньо Калинков, Митко Димитров, Спас Ригов, Храбър Стоянов, Живко Паскалев, Боян Цонев, Михаил Рашев, Огнян Църноречки и Георги Малиновски.
Тодор Рачински
  • 1982 г.
    • През 1982 г. два колектива от ЦИИТ са удостоени със званието „Лауреат на Димитровска награда“. За разработката на устройства и системи за подготовка на данни – Тихомир Топалов, Леон Маиров, Лиляна Танева, Атанас Михайлов, Витко Еленков, Владимир Червенаков, Бранимир Буюклиев, Велизар Чолаков. За системи за телеобработка и многомашинни мрежи – Илич Юлзари, Живко Железов, Венко Марков, Стоян Марков, Койчо Витанов, Видьо Видев, Недко Жилевски, Венелин Алтънов, Светла Басмаджиева, Божидар Райчев, Емил Димитров, Михаил Михайлов, Емил Йончев.
  • 1984 г.
    • Стоян Джуджев, музикален теоретик и педагог
    • Димитър Шопов, химик и педагог
    • Чужденци, наградени с международната Димитровска награда през 1984 г. за „тяхната обществено-политическа, научна и творческа дейност за мир, демокрация и социален прогрес в света“[3]:

Носители с неуточнени години на връчване на наградата[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петко Симеонов, наградите в НРБ
  2. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
  3. Протокол №471 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 14 юни 1984. // Посетен на 31 януари 2013.