Асен Босев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Асен Иванов Босев
български писател
Асен Иванов Босев 
Роден: 22 ноември 1913 г.(1913-11-22)
Руска Бела, България
Починал: 24 април 1997 г. (на 83 г.)
София, България

Асен Иванов Босев е български автор на детско-юношеска литература, журналист и преводач от руски език. Творчеството му за деца се отличава с добро чувство за хумор.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 22 ноември 1913 в село Руска Бела, Врачанско. Учи в родното си село, в гимназия във Враца и в педагогическо училище в Берковица. Още в ученическите си години възприема комунистическите идеи.

През 1932-36 учителства в родния си край. Тогава печата и първите си стихотворения.

През 1937 се установява в София, където завършва дипломация в Свободния университет и право в Софийския университет (1942). Същевременно работи като журналист във в. "Заря". Активен сътрудник е на сп. "Росица" и в. "Детски глас". Печата също н сп. "Светулка", "Детска радост" и др.

През 1942-44 г. е затварян в концентрационния лагер "Кръсто поле" (Еникьой), Ксантийско, по-късно е интерниран в лагера "Св. Врач" край град Свети Врач (Сандански).

След 9 септември 1944 е зам.гл. редактор на в. "Заря", а по-късно редактор във в. "Работническо дело". Босев е един от основателите и пръв гл. редактор (1945-52) на в. "Септемврийче". През 1953-55 е съветник по културните въпроси в българското посолство в Москва. От 1961 до 1965 е гл. редактор на в. „Стършел“. Инициатрор е за основаването на Дом на литературата и изкуствата за деца и юноши в София и пръв негов директор. Един от учредителите и първи председател на Българската секция на Международния съвет по детската книга към ЮНЕСКО.

Автор на текста на марша на Димитровската пионерска организация „Септемврийче“.

Превежда разкази за деца от Лев Толстой, детски стихотворения от Корней Чуковски, Сергей Михалков, Агния Барто. Много негови творби са преведени на руски, украински и др. езици.

През 1950 г. на Асен Босев е присъдена Димитровска награда, а покъсно е удостояван и със званията "заслужил деятел на културата" (1965), "народен деятел на културата" (1972).

Номиниран е за наградата Ханс Кристиян Андерсен през 1986 г. и е включен[1] в почетния Андерсенов списък.

Носител на националната награда „Петко Р. Славейков“ (1972).

Член на Съюза на българските писатели, член на БКП.

Умира на 24 април 1997 г. в София.

Баща е на белетриста Росен Босев и на художника Красимир Босев и е дядо на журналиста Росен Босев.

Произведения[редактиране | edit source]

  • „Гатанки, премятанки и занималки“ (1996)
  • „От все сърце“ (1988)
  • „Една торбичка смешки“ (1976)
  • „Хитър Петърчо“ (1970)
  • „Книжко моя, сладкодумна“ (1970)
  • „Шейничка с парашут“ (1964)
  • „Чудо нечувано“ (1959)
  • „Не правете като тях, да не станете за смях“ (1953)
  • „Млад юнак-здравеняк“ (1948)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Институт за литература на БАН, "Речник на българската литература", т. 1 (А-Д). Издателство на Българската академия на науките, София, 1976 г.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. http://www.literature.at/viewer.alo?objid=14765&page=8&viewmode=fullscreen&rotate=&scale=2