Атанас Душков
Атанас Душков | |
български писател | |
Атанас Душков. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден |
10 октомври 1909 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | журналист, писател |
Награди | Почетно звание „Заслужил“ Петко Р. Славейков (награда) (1989) Почетен граждани на Копривщица Почетен гражданин на София |
Семейство | |
Баща | Гаврил Душков |
Атанас Душков в Общомедия |
Атанас Гаврилов Душков е български детски писател.
Той е сред създателите и класиците на съвременната българска детска литература. Негови творби са включвани често в букварите и читанките.[1] Писал е и в детското списание „Светулка“, излизало през 1933 – 1934 г.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Атанас Гаврилов Душков е роден на 10 октомври 1909 г. в Копривщица като четвърто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек (1868-1963). Дядовците му участват в Априлското въстание. Семейството се мести във Фердинанд (Монтана), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в София от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическото училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Учи славянска филология в Софийския университет.
През 1930 година постъпва на редовна журналистическа работа.
Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен кореспондент и боец в двете фази на Втората световна война. Раняван в Унгария и награден с два ордена за храброст, бойни отличия. Наградите му включват и орден „Червено знаме“, орден „Народна република България I степен“, много грамоти. Редактира вестник „Щурмовак“, сътрудничи във вестниците „Фронтовак“ и „Часовой“. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник главен редактор на сп. „Славейче“.
Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен кореспондент в двете фази на Втората световна война. Раняван в Унгария и награден с два ордена за храброст, бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник главен редактор на сп. „Славейче“.
Атанас Душков е активен читалищен деятел с близо 4500 лекции из цялата страна и срещи с детската публика. Той е и сред инициаторите на Националния събор на българското народно творчество, провеждан на всеки пет години в Копривщица.
Почива на 3 юни 2000 г., на 91-годишна възраст в София.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Литературният му дебют е през 1926 г. – със стихосбирката „Копачи“. Сътрудничи на „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „Литературен глас“ и др. Сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, палячо“, „Девойче“, „Бодил“, литературния в. „Порой“, издава възпоменателни листове за Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев и др. Печата стихове, басни, епиграми за възрастни и др. в периодичния печат. Редактор е на вестник „Дружба“, списанията „Сердика“, „Народен страж“.
Пише разкази, приказки, басни, епиграми, поеми, гатанки, но като творец е преди всичко детски поет. Съвместно с Жак Битев превеждат и издават книга със стихове на кубински поети – „Родина или смърт“ (НК, 1967). Маестро Илия Бешков илюстрира първите няколко книги на младия автор.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Издава над 60 книги за деца, сред които:
- „Момъкът с латерната“ (1934),
- „Зайо Байо радиолюбител“ (1934),
- „Весели приключения“ (1935),
- „Майчино сърце“ (приказки и разкази, 1935),
- „Ръжен хляб“ (приказки за деца и юноши, 1937),
- „Весели пътешественици“ (приказки и стихове, 1937),
- „Весели гости“, „Горски ягоди“ (и двете – 1938),
- „Слънчеви пътеки“, „Доктор Петлю“ (и двете – 1940),
- „Хубав дом под върха Ком“ (поема, 1940),
- „Послушните зайчета“ (приказка в стихове, 1941),
- „Четирите котенца“, „Щъркели“ – (1942),
- „Човешки чудеса“ (стихове за техниката, 1943),
- „Пакостници“ (1945),
- „Бежко и Таралежко. Приключения на двама смешници“, „Майчино сърце“, „Зъболекар Щъркелан“, „Синеоката хубавица“ (всички – 1946),
- „Малкият бригадир“, „Кладенче в гората“ (1947),
- „Бяло агънце“ (1954),
- „АБВ. Стихове за азбуката“ (1957, 1966),
- „Дядо Мраз“, „Зоологическа градина“, „Пионерски лагер“, „Летец-храбрец“, „Пъстри пеперуди“ (1958),
- „Юнаци-веселяци“ (1960),
- „Кибритената кутийка“ (поема, 1961),
- „Болната кукла“ (поема, 1961),
- „Заювата люлка“ (1963),
- „Разходка из София“ (поема, 1963),
- „Петю на фестивал“ (поема, 1964),
- „Първата пушка. 1876″ (поема, 1966),
- „Крилатият българин“ (приказки и разкази, 1967),
- „Защо Мечо се разболя“ (поема, 1967),
- „Горска стряха. Избрани стихотворения за деца“ (1969),
- „Слънчева книга“ (стихотворения за деца от съветски поети, превод, 1970),
- „Здравец от Копривщица“ (стихотворения, 1970),
- „Слушай, фронт“ (стихотворения, епиграми, басни, 1971),
- „40 гатанки“ (1971),
- „100 гатанки“ (1979),
- „Цветя за мама“ (1980),
- „Кладенче. Избрани стихове за деца“ (1979),
- „Гатанки“ (1981),
- „Чета от момчета“ (1985),
- „Песни от градината“ (1988),
- „Весела команда“ (1989) и др.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Заслужил деятел на културата.
Почетен гражданин на родния си град Копривщица и на град София.
Носител е на националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за 1989 г.
Отличен със специалната награда на Първия национален конкурс за поезия за деца „Стоян Дринов“ – гр. Панагюрище и за цялостно творчество през 1999 година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Напр. Попов. Читанка за 2. клас на СОУ. София: Просвета, 2001.
- ↑ Биография на Атанас Душков на сайта на Детски отдел при Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 2014-09-23.
|
- Български военни дейци от Втората световна война
- Почетни граждани на Копривщица
- Почетни граждани на София
- Български автори на разкази
- Български детски писатели
- Български баснописци
- Български поети
- Български военни кореспонденти
- Български журналисти
- Туристически дейци в Копривщица
- Мандулови
- Родени в Копривщица
- Починали в София