Направо към съдържанието

Атанас Душков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Атанас Душков
български писател
Атанас Душков. Източник: ДА „Архиви“
Атанас Душков. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
3 юни 2000 г. (90 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилжурналист, писател
НаградиПочетно звание „Заслужил“
Петко Р. Славейков (награда) (1989)
Почетен граждани на Копривщица
Почетен гражданин на София
Семейство
БащаГаврил Душков
Атанас Душков в Общомедия

Атанас Гаврилов Душков е български детски писател.

Той е сред създателите и класиците на съвременната българска детска литература. Негови творби са включвани често в букварите и читанките.[1] Писал е и в детското списание „Светулка“, излизало през 1933 – 1934 г.[2]

Групова снимка на Трайко Симеонов,Ран Босилек, Атанас Душков, Лъчезар Станчев, Ненчо Савов и Асен Босев на литературно четене през 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Атанас Гаврилов Душков е роден на 10 октомври 1909 г. в Копривщица като четвърто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек (1868-1963). Дядовците му участват в Априлското въстание. Семейството се мести във Фердинанд (Монтана), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в София от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическото училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Учи славянска филология в Софийския университет.

През 1930 година постъпва на редовна журналистическа работа.

Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен кореспондент и боец в двете фази на Втората световна война. Раняван в Унгария и награден с два ордена за храброст, бойни отличия. Наградите му включват и орден „Червено знаме“, орден „Народна република България I степен“, много грамоти. Редактира вестник „Щурмовак“, сътрудничи във вестниците „Фронтовак“ и „Часовой“. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник главен редактор на сп. „Славейче“.

Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен кореспондент в двете фази на Втората световна война. Раняван в Унгария и награден с два ордена за храброст, бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник главен редактор на сп. „Славейче“.

Атанас Душков е активен читалищен деятел с близо 4500 лекции из цялата страна и срещи с детската публика. Той е и сред инициаторите на Националния събор на българското народно творчество, провеждан на всеки пет години в Копривщица.

Почива на 3 юни 2000 г., на 91-годишна възраст в София.

Литературният му дебют е през 1926 г. – със стихосбирката „Копачи“. Сътрудничи на „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „Литературен глас“ и др. Сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, палячо“, „Девойче“, „Бодил“, литературния в. „Порой“, издава възпоменателни листове за Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев и др. Печата стихове, басни, епиграми за възрастни и др. в периодичния печат. Редактор е на вестник „Дружба“, списанията „Сердика“, „Народен страж“.

Пише разкази, приказки, басни, епиграми, поеми, гатанки, но като творец е преди всичко детски поет. Съвместно с Жак Битев превеждат и издават книга със стихове на кубински поети – „Родина или смърт“ (НК, 1967). Маестро Илия Бешков илюстрира първите няколко книги на младия автор.

Издава над 60 книги за деца, сред които:

  • „Момъкът с латерната“ (1934),
  • „Зайо Байо радиолюбител“ (1934),
  • „Весели приключения“ (1935),
  • „Майчино сърце“ (приказки и разкази, 1935),
  • „Ръжен хляб“ (приказки за деца и юноши, 1937),
  • „Весели пътешественици“ (приказки и стихове, 1937),
  • „Весели гости“, „Горски ягоди“ (и двете – 1938),
  • „Слънчеви пътеки“, „Доктор Петлю“ (и двете – 1940),
  • „Хубав дом под върха Ком“ (поема, 1940),
  • „Послушните зайчета“ (приказка в стихове, 1941),
  • „Четирите котенца“, „Щъркели“ – (1942),
  • „Човешки чудеса“ (стихове за техниката, 1943),
  • „Пакостници“ (1945),
  • „Бежко и Таралежко. Приключения на двама смешници“, „Майчино сърце“, „Зъболекар Щъркелан“, „Синеоката хубавица“ (всички – 1946),
  • „Малкият бригадир“, „Кладенче в гората“ (1947),
  • „Бяло агънце“ (1954),
  • „АБВ. Стихове за азбуката“ (1957, 1966),
  • „Дядо Мраз“, „Зоологическа градина“, „Пионерски лагер“, „Летец-храбрец“, „Пъстри пеперуди“ (1958),
  • „Юнаци-веселяци“ (1960),
  • „Кибритената кутийка“ (поема, 1961),
  • „Болната кукла“ (поема, 1961),
  • „Заювата люлка“ (1963),
  • „Разходка из София“ (поема, 1963),
  • „Петю на фестивал“ (поема, 1964),
  • „Първата пушка. 1876″ (поема, 1966),
  • „Крилатият българин“ (приказки и разкази, 1967),
  • „Защо Мечо се разболя“ (поема, 1967),
  • „Горска стряха. Избрани стихотворения за деца“ (1969),
  • „Слънчева книга“ (стихотворения за деца от съветски поети, превод, 1970),
  • „Здравец от Копривщица“ (стихотворения, 1970),
  • „Слушай, фронт“ (стихотворения, епиграми, басни, 1971),
  • „40 гатанки“ (1971),
  • „100 гатанки“ (1979),
  • „Цветя за мама“ (1980),
  • „Кладенче. Избрани стихове за деца“ (1979),
  • „Гатанки“ (1981),
  • „Чета от момчета“ (1985),
  • „Песни от градината“ (1988),
  • „Весела команда“ (1989) и др.

Заслужил деятел на културата.

Почетен гражданин на родния си град Копривщица и на град София.

Носител е на националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за 1989 г.

Отличен със специалната награда на Първия национален конкурс за поезия за деца „Стоян Дринов“ – гр. Панагюрище и за цялостно творчество през 1999 година.

  1. Напр. Попов. Читанка за 2. клас на СОУ. София: Просвета, 2001.
  2. Биография на Атанас Душков на сайта на Детски отдел при Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе // Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 2014-09-23.