Атанас Душков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанас Душков
български писател
Атанас Душков. Източник: ДА „Архиви“
Атанас Душков. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
3 юни 2000 г. (90 г.)
Националност Флаг на България България
Професия журналист, писател

Атанас Гаврилов Душков е български детски писател. Един от създателите и класиците на съвременната българска детска литература. Негови творби са включвани често в букварите и читанките.[1] Писал е и в детското списание „Светулка“, излизало през 1933 – 1934 г.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Групова снимка на Ран Босилек, Трайко Симеонов, Атанас Душков, Лъчезар Станчев, Ненчо Савов и Асен Босев на литературно четене през 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Атанас Гаврилов Душков е роден на 10 октомври 1909 г. в Копривщица като четвърто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек. Дядовците му участват в Априлското въстание. Семейството се мести във Фердинанд (Монтана), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в София от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическото училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Учи славянска филология в Софийския университет.

През 1930 година постъпва на редовна журналистическа работа.

Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен кореспондент и боец в двете фази на Втората световна война. Раняван в Унгария и награден с два ордена за храброст, бойни отличия. Наградите му включват и орден „Червено знаме“, орден „Народна република България I-ва степен“, много грамоти. Редактира вестник „Щурмовак“, сътрудничи във вестниците „Фронтовак“ и „Часовой“. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп. „Славейче“.

Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен кореспондент в двете фази на Втората световна война. Раняван в Унгария и награден с два ордена за храброст, бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник-главен редактор на сп.„Славейче“.

Атанас Душков е активен читалищен деятел с близо 4500 лекции из цялата страна и срещи с детската публика. Той е и сред инициаторите на Националният събор на българското народно творчество, провеждан на всеки пет години в Копривщица.

Почива на 3 юни 2000 г., на 91-годишна възраст в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Литературният му дебют е през 1926 г. – със стихосбирката „Копачи“. Сътрудничи на „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „Литературен глас“ и др. Сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, палячо“, „Девойче“, „Бодил“, литературния в. „Порой“, издава възпоменателни листове за Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев и др. Печата стихове, басни, епиграми за възрастни и др. в периодичния печат. Редактор е на вестник „Дружба“, списанията „Сердика“, „Народен страж“.

Пише разкази, приказки, басни, епиграми, поеми, гатанки, но като творец е преди всичко детски поет. Съвместно с Жак Битев превеждат и издават книга със стихове на кубински поети – „Родина или смърт“ (НК, 1967). Маестро Илия Бешков илюстрира първите няколко книги на младия автор.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Издава над 60 книги за деца, сред които:

  • „Момъкът с латерната“ (1934),
  • „Зайо Байо радиолюбител“ (1934),
  • „Весели приключения“ (1935),
  • „Майчино сърце“ (приказки и разкази, 1935),
  • „Ръжен хляб“ (приказки за деца и юноши, 1937),
  • „Весели пътешественици“ (приказки и стихове, 1937),
  • „Весели гости“, „Горски ягоди“ (и двете – 1938),
  • „Слънчеви пътеки“, „Доктор Петлю“ (и двете – 1940),
  • „Хубав дом под върха Ком“ (поема, 1940),
  • „Послушните зайчета“ (приказка в стихове, 1941),
  • „Четирите котенца“, „Щъркели“ – (1942),
  • „Човешки чудеса“ (стихове за техниката, 1943),
  • „Пакостници“ (1945),
  • „Бежко и Таралежко. Приключения на двама смешници“, „Майчино сърце“, „Зъболекар Щъркелан“, „Синеоката хубавица“ (всички – 1946),
  • „Малкият бригадир“, „Кладенче в гората“ (1947),
  • „Бяло агънце“ (1954),
  • „АБВ. Стихове за азбуката“ (1957, 1966),
  • „Дядо Мраз“, „Зоологическа градина“, „Пионерски лагер“, „Летец-храбрец“, „Пъстри пеперуди“ (1958),
  • „Юнаци-веселяци“ (1960),
  • „Кибритената кутийка“ (поема, 1961),
  • „Болната кукла“ (поема, 1961),
  • „Заювата люлка“ (1963),
  • „Разходка из София“ (поема, 1963),
  • „Петю на фестивал“ (поема, 1964),
  • „Първата пушка. 1876″ (поема, 1966),
  • „Крилатият българин“ (приказки и разкази, 1967),
  • „Защо Мечо се разболя“ (поема, 1967),
  • „Горска стряха. Избрани стихотворения за деца“ (1969),
  • „Слънчева книга“ (стихотворения за деца от съветски поети, превод, 1970),
  • „Здравец от Копривщица“ (стихотворения, 1970),
  • „Слушай, фронт“ (стихотворения, епиграми, басни, 1971),
  • „40 гатанки“ (1971),
  • „100 гатанки“ (1979),
  • „Цветя за мама“ (1980),
  • „Кладенче. Избрани стихове за деца“ (1979),
  • „Гатанки“ (1981),
  • „Чета от момчета“ (1985),
  • „Песни от градината“ (1988),
  • „Весела команда“ (1989) и др.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Заслужил деятел на културата.

Почетен гражданин на родния си град Копривщица и на град София.

Носител е на националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за 1989 г.

Отличен със специалната награда на Първия национален конкурс за поезия за деца „Стоян Дринов“ – гр. Панагюрище и за цялостно творчество през 1999 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]