Гео Милев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гео Милев.
Гео Милев | |
---|---|
български поет, преводач, художник, художествен историк и издател | |
![]() | |
Роден | Георги Милев Касабов
|
Починал | |
Националност | ![]() |
Учил в | Софийски университет |
Работил в | поет, публицист |
Литература | |
Период | 1913 – 1925 година |
Жанрове | стихотворение, поема, есе |
Направление | символизъм, експресионизъм |
Известни творби | „Септември“ (1924) |
Повлиян | Емил Верхарен, Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Фридрих Ницше |
Предприемаческа дейност | |
Област | книгоиздаване |
Семейство | |
Баща | Мильо Касабов |
Братя/сестри | Пенка Касабова |
Съпруга | Мила Керанова |
Деца | Леда (1920 – 2013), Бистра (1921 – 2006) |
Гео Милев в Общомедия |
Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (днес Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов.[1] По-късно баща му се премества в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.[2]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други.
Следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.
През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).
Творчество, 1915 – 1916 година[редактиране | редактиране на кода]
Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915 – 1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, с която изнасят няколко представления.
Участие в Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
Берлин, 1918 – 1919 година[редактиране | редактиране на кода]
През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки петнадесет тежки операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционния кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.
София, 1919 – 1924 година[редактиране | редактиране на кода]

След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“.
Преследването му като комунистически поет[редактиране | редактиране на кода]
Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.
Според разпространената версия останките на Милев са открити през 50-те години на XX век в масов гроб край София (Илиенци) и са разпознати по изкуственото око, поставено по време на операциите в Германия. Белезите от насилие по останките и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г. сочат, че Гео Милев е удушен с тел.
Според това, което д-р Стефан Нейков – главен съдебно-медицински експерт в Клиниката по съдебна медицина и един от двамата експерти, подписали се за находките в Илиенския форт, споделя пред Никола Даскалов, на тях им били донесли череп с изкуствено око, за който им казали, че бил черепът на Гео Милев, но те го отхвърлили, понеже липсвала металната пломба от нараняването на черепа на Гео Милев. На въпроса въз основа на какви данни са решили, че това са скелети от 1925 г., отговорът му е: „така ни казаха“.[3]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
Гео Милев е все пак най-известен с поемата си Септемри, която описва неуспешното и потушено тогава Септемврийско въстание, и която дава израз на чувствата на участниците в него, и което има високи литературни качества, с модернистичния поетичен стил, правдоподобно литературно описание на въстанието и участниците в него, както и собствените емоции и чувства на поета, свързани с него, неговото упование в бъдното (Ханаан), което е негов блян, и упованието му, че с вярата му в него и бога, той със своите поетически слова може да подкрепи и направи възможно възстанието и възвръщането на тази социална справедливост, която търсят участниците във въстанието, която е липсваща (по определени причини през годините на Първа-Втора Световна Война) и постигането ѝ по-късно чрез въвеждането на комунизма през 1944 в България и страните на Източна Европа, в този смисъл Гео Милев е комунистически поет, и неговото творчество прави възможна културата на България през периода 1944 – 1990, с характерната за нея културна политика свързана с литературата и нейното качество, както и преводната литература особено.[източник? (Поискан преди 152 дни)]
Къща музей[редактиране | редактиране на кода]
Къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, е превърната в музей. През февруари 2013 г. родната къща на поета в Раднево е откупена от община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да го отвори като музей.
В София един от южните квартали носи името на Гео Милев.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Жестокият пръстен (1920)[4]
- Панихида за поета П.К. Яворов (1922, второ издание 1924)
- Иконите спят: 5 вариации на народни песни (1922)
- Септември: поема (1924)
Проза[редактиране | редактиране на кода]
- Експресионистично календарче за 1921 (1921)
За деца[редактиране | редактиране на кода]
- При животните (1913)
- На полето и на двора (1914)
- Зората на живота (1925)
Критика[редактиране | редактиране на кода]
- Театрално изкуство (1919)
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Ръководство за изучаване на немски език без учител (1916)
Литература за него[редактиране | редактиране на кода]
- Българската литературна критика за Гео Милев. София, Наука и изкуство, 1985
- Маринска, Ружа. Гео Милев и изкуството. София, Захарий Стоянов, 2015. ISBN – 978-954-09-0910-3
Театър[редактиране | редактиране на кода]
- През 2015 година в Народен театър „Иван Вазов“ е поставена постановката „Гео“ по романа на Карастоянов, под режисурата на Иван Добчев.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2004-01-09 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Весевски, Камен. Изследвания, публицистика, спомени, том 3 от Избрани съчинения в три тома, Съюз на българските писатели, 2003, стр. 22
- ↑ Гео Милев – историята на поета, чието творчество сложи край на живота му. // „Българска история“. Посетен на 2 ноември 2022 г.
- ↑ Александрова, Ивайла. Оловна тишина. Пловдив, Жанет 45, 2022. ISBN 978-619-186-794-3. с. 324.
- ↑ Гео Милев в библиотечния каталог COBISS+
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Гео Милев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Кратък летопис на живота и творчеството на Гео Милев на сайта на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора
- Произведения на Гео Милев в
Моята библиотека
- Гео Милев в „Словото“
- Гео Милев в „Литературен клуб“
- Гео Милев на италиански Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- Сайт на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора
- За къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора на сайта BG Globe
- „Гео Милев – екзекуция на българската духовност“, БНТ, История.bg, 26 януари 2015
- „Гео Милев – през „Септември“ към Голгота“, Архивен фонд на БНР, 15 януари 2020
- Едвин Сугарев, „Бунтът Гео Милев (110 години след рождението му оставаме негови длъжници)“, в-к „Култура“, бр. 8 (2623), 4 март 2005
- За Гео Милев в Литернет
- Венцеслав Константинов, „Гео Милев и немският литературен експресионизъм“, В: Немско-български културни отношения 1878 – 1918, УИ „Климент Охридски“, София, 1988
- Никита Нанков, „Баснята за блудния син: Гео Милев, европейският модернизъм и българската лява критика“, сп. Литературна мисъл, год. 47, 2003, № 1 – 2, с. 85 – 111
- Биляна Курташева, „Адският град на Гео Милев“, електронно списание LiterNet, 03.08.2006, № 8 (81)
|