Гео Милев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гео Милев.

Гео Милев
Geo Milev.jpg
български поет
Роден 15 януари 1895 г.(1895-01-15)
Раднево, България
Починал 15 май 1925 г. (на 30 г.)
София, България
Професия поет, публицист
Националност българин
Активен период 1913-1925
Гео Милев в Общомедия
Писмо на Гео Милев до Иван Хаджихристов, 17 ноември 1921

Георги Милев Касабов , известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева. Днес има квартал в София, наречен на неговото име.

Биография[редактиране | edit source]

Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр.Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов.[1] По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство през 1907 г.

Образование[редактиране | edit source]

Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907–1911). По онова време издава ръкописни вестници, съставя сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други.

Гео Милев следва романска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1911–1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912–1914). Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел.

През декември 1913 г. в списание Листопад се появяват първите му публикации — „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след започването на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев e заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).

Творчество[редактиране | edit source]

Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.

Война[редактиране | edit source]

През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.

Берлин[редактиране | edit source]

През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки няколкото операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционния кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.

София[редактиране | edit source]

Първо издание на поемата "Септември" от Гео Милев, НИМ

След като се завръща в София, Гео Милев издава списание Везни (1919–1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.

В започналото да излиза през януари 1924 г. списание Пламък Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата Септември, както и началото на поемата „Ад“. Заради поемата „Септември“ книжка 7–8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. Гео Милев е осъден на 1 год. тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 год. Той решава да обжалва делото пред Апелационния съд, но на 15 май е извикан за "малка справка" от полицията и изчезва безследно.

Смърт[редактиране | edit source]

Изкуственото око на Гео Милев, НИМ

Останките му са открити през 50-те години на миналия век в масов гроб край София (Илиенци). Разпознат е по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия. Белезите от насилие, както и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г., доказват, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.

Къщата, в която е живял Милев в Стара Загора е превърната в музей. През февруари 2013 г. родната къща на поета в гр. Раднево е откупена от Община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да го отвори като музей.

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Весевски, Камен. Изследвания, публицистика, спомени, том 3 от Избрани съчинения в три тома, Съюз на българските писатели, 2003, стр. 22.