Людмил Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Людмил Стоянов.

Людмил Стоянов
Lyudmil-Stoyanov-monument-right.jpg
Паметник на Людмил Стоянов в Борисовата градина в София
Роден 6 февруари 1886 г.
Починал 11 април 1973 г. (87 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, повест, роман
Направление Символизъм, Социалистически реализъм
Дебютни работи 1905
Известни творби „Холера“

Георги Стоянов Златарев, по-известен с псевдонима си Людмил Стоянов, е български писател, поет, преводач и литературен критик. Близък е до Българската работническа партия и левичарите в литературата и политиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Учители от Македония. Първи ред – от ляво на дясно трети Стоян Златин (Златаров) – от Ковачевица. Втори ред – Димитър Бараков, трети – Никифор Попфилипов, четвърти – Христо Иванов Даскалов

Роден е на 6 февруари 1886 г. в неврокопското село Ковачевица, в семейство на селския учител Стоял Златарев. След пристигането си в София през 1905 г. Людмил Стоянов осигурява препитанието си с хонорари от преводи. Близо десет години е свързан с издателството на Ал. Паскалев, разпространяващо библиотека „Всемирна литература“. След това повече от две десетилетия прави преводи за издателство „Ив. Г. Игнатов“, но до 9 септември 1944 г. е публикувал преведени творби и книги и в други издателства.

От 20-те години на XX век развива активна публицистична и литературна дейност. Участва в Балканската и Междусъюзническата война. На фронта заболява от холера.

Поетичните му преводи са от руски, украински, белоруски автори.

Става съредактор на сп. „Хиперион“ и „Везни“. През 30-те години на 20 век активно участва в антифашистки прояви, в Международния конгрес за защита на културата и мира, който се провежда в Париж през 1935 г. Обвинен, че не е патриот, жестоко е пребит от офицери, забранено му е да публикува свои творби и статии и е интерниран в Пазарджик, а по-късно и в Сомовит.

След 9 септември 1944 г. е назначаван на отговорни длъжности в институциите на изкуството и науката. Председател е на Съюза на българските писатели (1946 – 1949). Академик на БАН (1946). Един от основателите на Института за българска литература при БАН (1948) и негов директор (1949 – 1959).

Умира на 11 април 1973 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Литературният му дебют е на страниците на сп. „Художник“, където публикува лирическия цикъл „Замръзнали цветя“.

Остава в литературната история с творби като „Меч и слово“ (1917), „Видения на кръстопът“ (1914), както и със следвоенните си произведения, които бележат сериозен прелом в творчеството му – „Холера“, „Сребърната сватба на полковник Матов“ и т.н. Изявява се и като драматург и преводач.

Първият превод на Людмил Стоянов, издаден в самостоятелна книга, е романът „В навечерието“ на Тургенев през 1912 г. В поредицата от над 50 отделни книги с негови преводи основно място заема руската класическа литература: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, Достоевски, Толстой; съветската литература: Маяковски, Н. Островски, Михаил Зошченко, Симонов, Лев Касил и др.; световни майстори на словото: Шекспир, Байрон, Едгар По, Джек Лондон и др.

Негово увлечение са Лермонтов и Пушкин. Людмил Стоянов превежда не само отделни техни творби, но полага усилия да представи цялостно творчеството им. През 1942 г. издава в свой превод „Съчинения. Пълно издание в 5 тома“ на Лермонтов. Същата година под негова редакция излиза „Пълно събрание в 10 тома“ на Пушкин, където голям брой от стихотворенията и поемите са негови преводи.

За разлика от символистите, познаващи добре френските и немските символистични течения: Лилиев, Траянов, Дебелянов, Ем. Попдимитров, през символистичния период на поетическото си развитие Людмил Стоянов е ориентиран към руската символистична поезия и особено поезията на В. Брюсов.

Роля за развитието на българската преводна литература[редактиране | редактиране на кода]

Поетическите преводи на Людмил Стоянов са обсъждани и предизвикват остри литературни полемики по отношение на точност и умение. Като цяло, преводаческата му работа е продължителен процес, свързан и с промените в българския книжовен и поетически език. Винаги когато превежда от неславянски автори, той превежда от руски. Историческата му заслуга е фактът, че предоставя за първи път на българската публика до средата на ХХ век своя подбор на руската поезия и пресъздава нейната атмосфера, която е въздействала силно при изданията на преводите му. Множество от преводите на Людмил Стоянов са претърпели по няколко издания. Някои са остарели за съвременния читател, но други се радват на популярност и в наши дни.

Българската литература в края на XIX и началото на ХХ век трябва да догонва загубеното време, следвайки родните традиции, тя е част и от общия литературен и културен процес – тази зависимост и връзка на националната литература с другите литератури е осъзната от нашите възрожденци, насочили се и към преводаческа дейност: Петко Р. Славейков, Любен Каравелов, Иван Вазов. След Освобождението обществената необходимост от преводната литература се проявява посредством преводите на Константин Величков, Пенчо Славейков, Георги Бакалов, Гео Милев, Николай Лилиев, Георги Михайлов, Дора Габе, Христо Радевски и др. Сред тях е и Людмил Стоянов – съзнателно, целенасочено избрал и превел творби, които са образци на световната литература.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Забележка: Информацията в списъка е непълна.
  • Видения на кръстопът. Елегии, песни, послания. 1914.
  • Меч и слово. Героични песни за България. 1917.
  • Томирис. Трагическа поема в 5 действия. 1921.
  • Трагедията на живописта. За изкуството на художника Борис Христов. 1922.
  • Аполон и Мидас. Антична комедия. 1923.
  • Земя. Романтическа поема. 1923.
  • Син человечески. Християнска комедия. 1923.
  • Гибелта на Раковица. Драма. 1924.
  • П. К. Яворов. Поет на любовта и смъртта. 1925.
  • Прамайка. Четвърта книга стихове. 1925.
  • Антигона. Трагедия в стихове. 1926.
  • Димчо Дебелянов. Спомени и впечатления. 1926.
  • Светая светих. Лирически молитвеник. 1926.
  • Бич божий. Разкази. 1927.
  • Мара, хубава българка. 1928.
  • Боян Магесник. Житие. 1929.
  • Женски души. Разкази. 1929.
  • Бенковски. Единъ фантастиченъ животъ. Роман-хроника. София: Древна България, 1930, 182 с.
    • "Бенковски (романизуван живот)",София, 1943 година
    • Бенковски. Романизован живот. Худ. Атанас Пацев. София: Народна младеж, 1958, 190 с.
    • Георги Бенковски. София: Народна младеж, 1972, 300 с.
    • Георги Бенковски. София: Изд. на БЗНС, 1986, 187 с.
  • Васил Левски. Живот, апостолство, смърт. 1930.
    • Васил Левски. Живот, апостолство, смърт. 1943.
  • А. Стамболийски. Земледелскиятъ апостолъ. Романизуван живот. Ист. роман. София: Земя и култура, 1931, 365 с.
    • Александър Стамболийски. Ист. роман. София: Изд. на БЗНС, 1977, 333 с.
    • Александър Стамболийски. Ист. роман. София: Изд. на БЗНС, 1979, 333 с.
  • Прародина. 1931.
  • Холера. Войнишки дневник. 1935.
    • Холера. Войнишки дневник. София: Изд. на БКП, 1949, 171 с.
    • Холера. Войнишки дневник. София: Български писател, 1964, 163 с.
    • Холера. Войнишки дневник. София: Български писател, Библиотека за ученика, 1969, 161 с. (общо десет издания в Библиотека за ученика)
  • Вълците пазят стадото. Комедия. 1936.
  • Мехмед Синап. Историята на един бунт. 1936.
    • Мехмед Синап. Историята на един бунт. 1939.
    • Мехмед Синап. Историята на един бунт. София: Печатница „Братя Миладинови“, 1945, 150 с.
    • Мехмед Синап. Историята на един бунт. София: Държавно военно издателство, 1958, 203 с.
    • Мехмед Синап. Историята на един бунт. Худ. Златка Дъбова. София: Български писател, 1961, 160 с.
    • Мехмед Синап. Историята на един бунт. София: Военно издателство, 1979, 147 с.
  • Съвременна Европа. Дневник на едно пътуване до Париж. 1936.
  • Болно сърце. Разкази. 1938.
  • Моите срещи. Срещи и разговори със съвременни европейски писатели. 1938.
  • Земен живот. Стихотворения и поеми. 1939.
  • На преден пост. Разкази. София: Библиотека „Култура“, 1939, 172 с.
  • Зазоряване. Роман. 1945.
    • Зазоряване. София: Военно издателство, 1968, 280 с.
  • Милосърдието на Марса. Разкази. 1945.
    • Милосърдието на Марса. Разкази. 1971.
  • Стихотворения. 1908 – 1939. 1945.
  • Пътят на махалото. Антифашистки статии. 1946.
  • Лермонтов. Критико-биографический очерк. 1947.
  • Сребърната сватба на полковник Матов. 1947.
    • Сребърната сватба на полковник Матов. София: Български писател, 1963, 144 с.
  • Избрани творби. 1948.
  • Американските зверства в Корея. 1951.
  • Избрани съчинения в шест тома. 1952 – 1956.
  • Отвъд желязната завеса. Стихотворения. 1953.
  • Детство. 1962.
    • Детство. Худ. Иван Кирков. София: Народна култура, 1971, 248 с.
  • Людмил Стоянов за литературата, изкуството и културата. София: Изд. на БАН, 1959, 671 с.
  • Пистолет и цигулка. Разкази. 1966.
  • Ехо от Аврора. Избрани произведения. София: Профиздат, 1967, 252 с.
  • Литературни очерци за български и руски писатели. София: Народна просвета, 1968, 250 с.
  • Балади и поеми. 1970.
  • Разкази и повести. 1972.
  • Война. Роман. София: Народна младеж, 1973, 150 с.
  • Избрани преводи. София: Народна култура, 1986, 255 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Динеков, П. От Възраждането до днешния ден, София, „Български писател“, 1987, гл. Преводачът Людмил Стоянов.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония