Мария Грубешлиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Грубешлиева
Родена 13 юни 1900 г.
Починала 31 януари 1970 г. (69 г.)
Професия поет, писател
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ
Съпруг Людмил Стоянов

Мария Иванова Грубешлиева е българска поетеса и писателка, народна деятелка на културата (1969).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 13 юни 1900 г. в град Кюстендил. Още с първата си книга „Хляб и вино“ (1930 г.) е приета за член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на периодичните издания „Хиперион“, „Вестник на жената“, „Студентска борба“, „Детски свят“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Кормило“ и др. Член-учредител на Съюза на трудово-борческите писатели (1931). Издава стихосбирките „Стрели“ (1935), „Мост“ (1937) и „Улица“ (1942).

Приобщава се към антифашисткия културен фронт. Пише разкази и повести, в които отразява борбата срещу фашизма. Участва в работата на Международния конгрес на писателите за защита на мира и културата в Мадрид и Валенсия (1937). Плод на преживяното в република Испания е репортажната ѝ книга „Какво видях в Испания“. В годините на антифашистката борба е интернирана (заедно със съпруга си – писателя Людмил Стоянов) в Пазарджик и Сомовит.

След 9 септември 1944 г. завежда отдел „Белетристика“ в сп. „Пламък“ (от септ. 1956 до 1970 г.). Пише стихове за строителството на социализма, за СССР, борбата за мир и стихове за деца. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и др.

Почива на 31 януари 1970 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хляб и вино“ (1930),
  • „Стрели" (1935),
  • „Мост" (1937),
  • „Улица" (1942),
  • „Какво видях в Испания" (1938),
  • „Женени хора" (1935, 1943),
  • „Бягството на Методи Ников" (1936),
  • „Чужденец" (1937),
  • „Полюси" (1938),
  • „Весело посрещане" (1938),
  • „Радостна книжка" (1938),
  • „Разминаване" (1939),
  • „По надолнището" (1940),
  • „Насрещен вятър" (1941, 1963),
  • „Улица" (1942),
  • „Стихотворения" (1945),
  • „Детски дни" (1946),
  • „През иглено ухо" (1948),
  • „Знамена" (1950),
  • „Гемия в морето" (1952),
  • „Пред прага" (1955),
  • „Игла самошийка" (1955),
  • „Две братчета мечета" (1956),
  • „Негърчето Бигър" (1958, 1966),
  • „Грижи и радости" (1960),
  • „Врагове" (1964),
  • „Всеки ден" (1965),
  • „Оказионен магазин“ (1967),
  • „Митко Палаузов" (1971),
  • Избрани произведения (1952, 1970),
  • Избрани стихотворения (1960, 1970).

Източници[редактиране | редактиране на кода]