Сомовит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сомовит
Сградата на кметството в Сомовит
Сградата на кметството в Сомовит
Общи данни
Население 603 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,689 km²
Надм. височина 50 m
Пощ. код 5959
Тел. код 06567
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 68045
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Гулянци
Лъчезар Яков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Сомовит
Тошко Гаврилов
(Независим)
Сомовит в Общомедия

Со̀мовит е село в Северна България. То се намира в община Гулянци, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Геогр.ширина (Latitude): 43.683N
Геогр.дължина (Longitude): 24.767E
Надморско равнище: 50 – 99 метра.

Село Сомовит е на 12 км западно от Никопол, 11,5 км североизточно от Гулянци, 44 км североизточно от Плевен и на 196 км североизточно от София. Разположено е на река Дунав и животът на неговите жители е тясно свързан с голямата река. Срещу селото северозападно се намира големият румънски остров Калновац и на изток плътно до него по-малкият Ма̀ре. Между тях и Сомовит е основното разклонение (ръкав) на Дунав, по което минава талвегът на реката и границата между България и Румъния. На около 2 км югозападно от селото, в Дунав се влива българската река Вит, а на 3 км североизточно, при събирането на двете разклонения на Дунав – голямата румънска река Олт. Срещу остров Маре, отвъд румънския ръкав на Дунав, е остров Мик, а северно до него – град Излаз, най-близкото до Сомовит румънско селище, на 5 км път по вода и суша. Най-близките български селища са селата Долни Вит, на 3 км югозападно и Черковица, на 7 км източно.

Заедно с Никопол образува гранично-пропускателен пункт Сомовит – Никопол. След Русе, Лом и Видин, Сомовит е следващото по важност дунавско пристанище (смята се като пристанище на Плевен). Свързано е с ж. п. линията Плевен – Ясен – Черковица.

Сомовит е единственото село в България с железопътна гара и пристанище. [1],[2],[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото рибарите от селото продавали големи сомове в цялата страна, някои от които от река Вит и от там е произлязло името му Сомовит. Хора живеят там от 3 – 4 век преди Христа.

Поради благоприятното географско разположение край брега на реката тук от най-дълбока древност е имало пристан за лодки и кораби. На запад от селото се намира просторната Карабоазка низина с площ около 200 хил. дка, дъно на голямо пресъхнало езеро между реките Дунав, Вит и Искър. Землището на селото е богато на археологически находки още от най-дълбока древност. Има останки от траките и римляните. Днес още личат останките от големия римски град Улпия Ескус, край с. Гиген. Край Сомовит е преминавал римския път за гр. Нове (при Свищов). Изследванията на археолозите през 1969 г. показват, че тук е била изградена крепостта Луцернариябургу, което означава „Кула снабдена с лампа“ – светещ кастел. В района на селото са разкрити некрополи от римската епоха, бронзови монети и други находки от това време.

През средновековието Сомовит израства като значимо речно селище с определено значение. През 1718 г. в навигационната карта, издадена във Виена, селото е отбелязано с името Сомовник. На руската топографска карта от 1878 г. селото е отбелязано като Самовидъ. След 1868 г. пристанището на Сомовит силно се развива, като тук се товарят много шлепове със зърно за Горни Дунав. Икономическото развитие на селището в средата на XIX век поражда необходимостта и от образование. Будният жител на селото Иван Сагинов, следа като учил две години в Никопол, открива след 1850 г. първото училище в Сомовит. През 1859 г. започва строителството и на църквата „Св. Николай“, осветена през 1869 г. Училищната сграда от 4 класни стаи за основното училище е изградена през 1888 г., а през 1899 г. в селото се открива и прогимназия. През 1936 – 1937 г. е изградена голяма триетажна училищна сграда. За нуждите на изграждащата се ж. п. линия София – Варна ускорено била изградена и ж. п. линията Сомовит – Ясен през 1899 г., по която пристигали материали от Европа за железницата.

Квартал в Сомовит

В началото на XIX в. хората започнали да засаждат по един или два декара акациеви дръвчета в стръмните ниви, за да се сдобият след време със строителни материали и с дърва за огрев. Такива гори са засадени в местността Чѐрковския дол по двете стръмни страни където има 400 декара акациева гора. Стръмнините са заселени и в местността Воденичния дол – там има около 200 декара акациева гора, която е засадена през 1951 г. През периода 1930 – 1931 г. са засадени с акациеви дървета и празните места над селото (близо 120 декара). Общо в землището на Сомовит има 1500 декара акациева гора и около 200 декара тополова гора.

Читалище „Пробуда“

По време на войните през 1912 – 1918 г. от селото са загинали 44 души. Стопанската криза след войната активизира политическата дейност. В селото се изграждат и активно работят организациите на БЗНС и БРСДП (БКП). Местната интелигенция е носител и на нови идеи в помощ на хората. През 1919 г. тук е учредена потребителна кооперация, за ръководство на която са избрани Флори Павликянов, Тодор Радоканов, Ангел Мушатов и др. През 1927 г. е основано читалище „Пробуда“ по инициатива на учителите Цветан Недушев и Кръстю Ницов. Активна дейност развиват Въздържателното дружество, Физкултурното дружество „Дунавска чайка“ с двата футболни отбора през 1930 г., Женското дружество, създадено през 1939 г.

Железопътната линия и пристанището през тези години създава възможност за ускорено икономическо развитие на селото и района. През 1932 г. в района на пристанището е монтиран генератор за прав ток задвижван от локомобил, служещ за осветление на пристанището, гарата и митницата. Пристанището се разширява, монтират се кранове, строят се складове. На 17 март 1935 г. през него минават първите два български пътнически кораба – от Русе за Видин потегля в първия си пътнически рейс параходът „Вит“, а от Видин за Русе тръгва параходът „Искър“. Това са бивши влекачи, преустроени в Русенската корабостроителница. Имат дължина 35 м, ширина 7 м и парни машини с мощност 160 к. с. След преустройството могат да превозват до 400 пътници и 20 т товар. Датата 17 март се счита за рожден ден на „Параходство Българско речно плаване“ АД и става негов ежегоден празник. Отначало съществува като предприятие „Речно крайбрежно плаване“ /РКП/, отдел в Главна дирекцията на железниците. Създадено е негово подразделение и в сградата на пристанище Сомовит.[4]
Със съдействието и участието на германски специалисти са изградени цистерни, вкопани в крайбрежните скали и е създадена петролна база.

След 1944 г. селото достига най-високото си икономическо и обществено развитие. Между крайбрежните скали и Дунав е прокопан тесен път, през който ж. п. линията е удължена до Черковица. В периода 1951 – 1966 г. в селото са изградени над 300 нови къщи, напълно е електрифицирано и водоснабдено, читалището развива активна културна дейност. Изграденото ТКЗС, потребителната кооперация и другите предприятия в селото, сред които най-значителни са „Рудметал“ и складова база „Петрол“, създават работа и осигуряват добри доходи за населението.
Пристанището работи като товарно и пътническо. Плават редовно пътническите кораби: големите „Георги Димитров“ (до 1979 г.), „Александър Стамболийски“ и „Димитър Благоев“ (до 1982 г.) и малките „Георги Кирков“ (15 януари 1969 – декември 1980), „Цанко Церковски“, „Христо Смирненски“ и „Сава Ганчев“ (дължина 19,90 м, ширина 4,50 м, мощност на главния двигател 100 к. с., капацитет 140 пътници). От 14 юни 1962 г. започват да плават руски бързи пътнически кораби на подводни криле (КПК) „Ракета“. Те са с дължина 27 м, ширина 4,40 м, газене 1,10 м, скорост 60 км/ч и имат 64 места. От 1968 г. пътуват и по-големите и по-бързоходни КПК „Метеор“ с дължина 34,60 м, ширина 5,60 м и газене 1,20 м, скорост 65 км/ч и места за 116 пътника. Плават 7 „Метеор“‑а. През 1982 г. през пристанище Сомовит пътува първият КПК „Възход“ с дължина 27,60 м, ширина 5,20 м и газене 1,10 м, скорост 70 км/ч и капацитет 71 пътника. През 1987 г. и 1988 г. са доставени още два „Възход“-а. Корабите на подводни криле по-късно имат възможност да побират до 300 пътника и да развиват максимална скорост до 150 км/ч. С тях се пътува от Русе до Сомовит за 2 часа и от Сомовит до Видин за около 4 часа. [5],[6],[7],[8],[9],[10]. Бюфетът в района на пристанището прераства в крайбрежен ресторант с бунгала с панорамен изглед към река Дунав. Към 1985 г. жителите на селото достигат 1300 души.

След 1989 г. настъпва период на приватизация и стагнация. Предприятието „Рудметал“ е преименувано в „Металснаб“. Постепенно оборотът му намалява, складовете се изпразват и престава да функционира. Пристанището е взето на концесия през 2005 г. от варненската фирма „Октопод – С“ и работи само като товарно. Оборудвано е с 5 крана. Районът му е заграден и свободният достъп до него е прекратен. Пътнически кораби не пътуват. Българският речен пътнически флот с кораби на подводни криле „Ракета“ и „Метеор“ е ликвидиран през 1994 г. Плавателните съдове са продадени за ресторанти и за старо желязо. През 2000 г. украинска фирма обявява, че се подготвя да възстанови същото лято пътническото корабоплаване в българския участък на река Дунав. Идеята не се реализира.[3],[11]
Населението на Сомовит от 1985 до 2016 г. намалява двойно. Закрито е училището. Детската градина продължава да функционира.

След 2005 г. по европейски проект е модернизиран центърът със сградите на читалището и ж. п. гарата. Построен е нов площад с ограда, спортна площадка и детски кът. Сградата на ж. п. гарата става най-благоустроената по линията Ясен – Черковица. База „Петрол“ продължава да работи. Близо до южния край на селото има вятърен парк за произвеждане на електрически ток. В Сомовит се намира най-високия на Балканския полуостров вятърен генератор.

Днес в центъра на селото има магазин за хранителни стоки, смесен магазин, бистро, дневен бар, поща, банкомат, офиси на земеделска кооперация, агенция „Митници“ и „Петрол“. Има функционираща сграда на Здравна служба.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църква „Св. Николай“

Населението се състои изцяло от православни християни.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

От селото се разкрива красива панорамна гледка към река Дунав.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Преплуване на река Дунав.

Традиционният събор на селото е на 28 август всяка година. Тържеството с музикална концертна и танцова програма се провежда вечерта в най-близката събота до тази дата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сомовит[редактиране | редактиране на кода]

Нос Сомовит[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Сомовит на остров Робърт, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Сомовит.[12]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни за района ястия са: баница, качамак, козунак, погача, кьопоолу.

Добре развити традиции в производството на домашно вино и ракия.

Използвани материали[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сомовит“ – Тодор Костиков

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]