Погача

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Погача
Pogacha.jpg
Традиционна българска погача.
хляб
Произход Балкански полуостров
Детайли
Основни
съставки
бяло или пълнозърнесто брашно, мая, яйца, масло
Калории 196 kcal за 45 g
Погача в Общомедия

Погачата е вид бял хляб, който традиционно се приготвя за празници като Великден и Коледа. Популярна е в България и Република Македония, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Сърбия, Черна Гора, Унгария, Гърция (където се нарича μπουγάτσα, бугаца) и в Турция (където се нарича poğaça, поача). Сервира се понякога като предястие вместо хляб.

Погачата в българската традиция[редактиране | редактиране на кода]

На 40-тия ден след раждането на бебето се прави погача.[1] Самият ритуал се нарича „На погача“ или „Погача“ и в него вземат участие (гостуват) само най-близките жени на младата майка. Поверието гласи, че покана 'на погача' не се отклонява. Отклонилата тази покана се смята за грешница.

Обредният хляб, който се прави е сладък и често без украса. Върху погачата се поставя бяла кърпа, а върху кърпата присъствуващите поставят пари. След това кърпата се завързва с парите в нея, като възела не трябва да е нито прекалено стегнат, нито прекалено хлабав. Така новороденото няма да е нито стиснато, нито разточително и прекалено щедро. Завързаната кърпа се поставя на високо, та да може бебето да достигне висини и да успее в живота си.

Разчупването на питата става над главата на майката и новороденото, като се счита че това ще осигури и двамата да бъдат сити в живота си. И до днес, разчупването на питата извършва свекървата.

Турска погача.

Обредът „На погача“ освен при раждане на новородено, в много региони на България се прави и при кардинални начинания, и е познат като „освещение“. Най-познатото и в наши дни е така нареченото „новодомско парти“, което се прави в първия месец, или до 40-я ден от закупуване, построяване, или настаняване в нов дом. В този случай празничната погача, често е кръгъл козунак, или голяма питка „слънце“.

На този празник се канят без ограничения приятели и роднини на новодомците, като разчупването на погачата става от младото семейство – новодомци, като всеки държи питката с по една ръка. От разчупената питка новодомците оставят първия си залък хляб по средата на масата и не го изяждат. С него се правят трохи и се хранят птици или се дава на недомашни животни (примерно улични котки, или кучета), но това се прави в някой от дните след тържеството. Този ритуал символизира благоденствието за дома, и подаряване на първата хапка към Бога (или към природата), като благодарност за успешното постижение (в случая – нов дом).

Интересни са и други поверия свързани с „първата хапка“ от празнична погача. Ако на личен празник – имен ден, рожден ден или дори новодомско парти, ерген отчупи първата си хапка и я поднесе на някоя девойка – това символично означава предложение за женитба.

При женитба пък, в много области с първата хапка от обредната питка се гощават кръстниците на децата (така наречените „кумове“). Те са тези, които първи чупят от сватбената питка, и обикновено изричат някакви благопожелания за младите, често пъти в шеговит вариант.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лилия Старева. Български обичаи и ритуали. Труд, 2005. ISBN 9789545285493. с. 109.