Ашуре

Ашурѐ (варено жито, на турски: Aşure) е десерт от сварена и подсладена със захар грухана пшеница, прясно мляко, вода, стафиди, сушени кайсии, сушени смокини, сварен нахут, сварен боб, нарязан на дребно локум, орехи, щипка сол и щипка черен пипер. По желание може да се добави вода от сварен карамфил, да се поръси с канела. Ашурето има хиляди разновидности. Според традицията продуктите в ястието не трябва да са по-малко от седем - символ на плодородието. Добавят се щипка сол и черен пипер, за да не влиза дяволът.

В България ашуре се готви ираздава от българските мюсюлмани в месеца на Ашурето. След приготвянето си, то се осветява с молитва и се раздава на най-малко седем домакинства. Ако остане неизяден излишък, той не се изхвърля, а се изсипва на корена на овощно дърво и то дава

повече плодове.

Готви се също така от арменците в Арменската Коледа. Ястието те наричат Ануш Абур.

Поризход на ястието: Ашурето се свързва с легендата за Ной. Корабът останал в безкрайното море с месеци. Запасите от храна започнали да се

изчерпват. След приземяването на кораба, за да останат живи оцелелите започнали да слагат от всички видове храни по малко в един огромен

казан и получената супа днес наричаме „ашуре“.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името идва от арабската дума عشر (ашър) за числото десет и е свързана с мюсюлманския празник Ашура Ашура. Ашуре се готви и раздава на десетия ден на масец Мухаррем от мюсюлманския календар (”месецът на ашурето”).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Речник на чуждите думи в българския език, 1982 г., БАН
На една земя под едно небе - празници и обичаи на българи, арменци, руси старообредци, турци и цигани (рома), Донка съботинова, 2009
„Anadolu ve yemek sanatı kitabı“
„Geçmişten geleceğe yaşayan kültürel miras ulusal envanteri“

Тази статия за храна все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.