Тиквичка
| Тиквичка | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 г. | ||||||||||||||||||||
| Тиквичка в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| редактиране |
Тиквичката (Cucurbita pepo) е едногодишно двусемеделно растение от семейство тиквови (Cucurbitaceae). Стъблото е пълзящо и пуска видоизменени листа-мустачки. Плодът е валчест и здрав, наподобява формата на краставица, а цветът му варира от жълт до зелен. Консумира се основно варен или пържен.
Тиквичката е нискокалорична храна и се отглежда сравнително лесно.
Съдържанието на малки количества захар я прави подходяща за болни от захарен диабет, а ниското количество целулоза в тиквичката я прави подходяща за лечебно хранене при смущения и заболявания на храносмилателните органи. Тя има лечебно действие още при чернодробно-жлъчни заболявания. Липсата на оксалова киселина и на пуринови бази е подходяща при лечението на бъбречни камъни и пясъци от пикочна киселина и оксалати. Високото съдържание на калий е полезно при сърдечно-съдова недостатъчност с отоци, при водянка (асцит) вследствие чернодробна цироза, повишено кръвно налягане и атеросклероза. Тиквичката съдържа и много микроелементи от полза за болни от малокръвие, изтощени след тежки заболявания и операции.
Тиквичката е с нисък гликемичен товар, което я прави подходяща храна за спортуващи и хора, целящи намаляване или поддържане на телесното тегло. Тиквичката е подходяща и за хора с високо ниво на инсулин в кръвта. В българска кухня се готвят цветове от тиквички и пълнени тиквички.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Cucurbita pepo (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 януари 2020 г. (на английски)
