Тиквичка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тиквичка
Courgette plant 'Diamant'.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Тиквоцветни (Cucurbitales)
семейство:Тиквови (Cucurbitaceae)
триб:Cucurbiteae
род:Тиква (Cucurbita)
вид:Тиквичка (C. pepo)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Тиквичка в Общомедия
редактиране

Тиквичката (Cucurbita pepo) е едногодишно двусемеделно растение от семейство тиквови (Cucurbitaceae). Стъблото е пълзящо и пуска видоизменени листа-мустачки. Плодът е валчест и здрав, наподобява формата на краставица, а цветът му варира от жълт до зелен. Консумира се основно варен или пържен.

Тиквичката е нискокалорична храна и се отглежда сравнително лесно.

Съдържанието на малки количества захар я прави подходяща за болни от захарен диабет, а ниското количество целулоза в тиквичката я прави подходяща за лечебно хранене при смущения и заболявания на храносмилателните органи. Тя има лечебно действие още при чернодробно-жлъчни заболявания. Липсата на оксалова киселина и на пуринови бази е подходяща при лечението на бъбречни камъни и пясъци от пикочна киселина и оксалати. Високото съдържание на калий е полезно при сърдечно-съдова недостатъчност с отоци, при водянка (асцит) вследствие чернодробна цироза, повишено кръвно налягане и атеросклероза. Тиквичката съдържа и много микроелементи от полза за болни от малокръвие, изтощени след тежки заболявания и операции.

Тиквичката е с нисък гликемичен товар, което я прави подходяща храна за спортуващи и хора, целящи намаляване или поддържане на телесното тегло. Тиквичката е подходяща и за хора с високо ниво на инсулин в кръвта. В българска кухня се готвят цветове от тиквички и пълнени тиквички.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cucurbita pepo (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 януари 2020 г. (на английски)