Козунак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Козунак
Български козунак приготвен за Великден

Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се приготвя за Великден. Символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

В Румъния този Великденски сладкиш е популярен под същото име козонак (на румънски: cozonac), докато в Гърция се нарича цуреки (на гръцки: τσουρέκι), а в Турция – чорек (на турски: çörek). В Италия се приготвят козунаците панетоне (на италиански: Panettone), които могат да издържат до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Корените на този сладък хляб с яйца се крият в Западна и Средна Азия.[1]

Днес козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери целогодишно в търговската мрежа. От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.

Козунакът като религиозен символ[редактиране | редактиране на кода]

Козунакът символизира тялото на Христос.

Кръсташка, кулашка, кукла, колак, благовец, козунак, са обредни хлябове, предназначени за различни празници, но обединени от едно – всички те символизират „Тялото Христово“. В нашата религия е влязъл от еврейската религия като символ на благоразположението и плодовитостта.

Символното значение на хляба е играло основна роля в изграждането на еврейската култура. В Стела на Мернептах от 13 век пр.н.е., нееднократно се посочва – правили какво правили „и седнали да ядат хляб“, като символ на благоразположение и удовлетворение от започнатото.

Обредните хлябове се правят от специално отделено брашно, само от пшеница, фино смляна и съхранявана по специален начин, с „мълчана, ненапита“ вода, по специален ритуал с трикратно пресяване, прекъдяване и т.н. и със специални символи по него.

Задължително изискване е за всеки празник обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури, защото всеки обреден хляб с фигурите по него представлява молитва – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за живот, за здраве и т.н.

Козинака (хлябът мек като козина) или козунака е единствения сладък обреден хляб, като преди захарта в древността са се ползвали фурми, стафиди, смокини или мед.

В православната религия козунака се използва да ознаменува Раждането (Нова Година) и Възкресението (Великден) на Христа и за плодовитост в деня на св. Сава.

С кръгла или яйцевидна форма или продълговат (колач), задължителни елементи са яйцата и тройната плитка, усукана, „прегърната“ или преплетена, която символизира триединството.

Преди употреба козунакът задължително се прекъдява и освещава с молитва.

По традиция козунакът трябва да се замеси рано в събота сутрин, а яденето му не може да започне по-рано от неделя след Възкресение, тъй като преди това са пости със содена питка и мед.

Козунакът като хранителен продукт[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват различни варианти на рецептата за козунак. Като цяло обаче той е труден за приготвяне, тъй като изисква много време, месене и специални условия – помещението, в което се меси и втасва тестото, трябва да е добре затоплено. Характерно за козунака е, че той трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят орехи, стафиди, настъргана лимонова кора, локум, мармалад.

Турски домашно приготвен чорек
Руски козунак (кулич) с глазура

Маята за козунака се замесва с брашно, прясно мляко, щипка готварска сол и щипка захар при температура 28 – 30 градуса. След като шупне, се добавя към останалото брашно, яйца, захар, мляко и другите съставки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на водна баня. Не трябва да се прекалява със захарта, която е по рецепта, тъй като повечето захар пречи на бухването на тестото. След като втаса тестото, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята фурна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Толковìй словарь живаго великорусскаго язîка, Dal' V.I., IAS, 1869