Обреден хляб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Обредният хляб е неотменен компонент на всеки народен обичай, свързан със сватбената, родилната и погребалната обредност, с народния календар и медицинската практика, с поминъците, занаятите и строителството.

В ролята си на безкръвна жертва символизира плодородието и добруването в семейството и рода. Замесва се от полово чисти жени, измити и облечени в нови дрехи; използват се нов квас и налята мълчешком вода (за сватбата, за Гергьовден и Великден) или сода (хлябовете за мъртвите, за демоничните болести).

Обредният хляб за Тодоровден има формата на кон или конска подкова, за Сирни Заговезни - на змия, за Лазаровден - на плетеница или осморка. С богата пластична украса се отличават обредните хлябове за сватба, Коледа, Гергьовден и Великден, върху които от тесто се моделират пиленца, агънца, лозници, овчар с гега или орач с рало.

Всеки обреден хляб задължително се прекадява с тамян и тогава се раздава на околните.