Занаят

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Занаяти, източник ДАА
Занаятчийски продукти

Занаятите включват множество дейности, свързани с ръчното изготвяне на предмети. Те могат да се разделят на традиционни занаяти, при които работата се върши по стара технология, и останалите. Някои занаяти се практикуват от векове, докато други са съвременно изобретение или са резултат от популяризирането на занаяти, първоначално практикувани в много ограничен географски район. Повечето занаяти изискват комбинация от умение и талант, но те могат да бъдат научени на по–базово ниво практически от всеки.

В миналото повечето занаяти са практикувани професионално. Младежите са изпращани при майстор–занаятчия и усъвършенстват уменията си в продължение на години. В края на обучението те вече могат да създадат собствена дейност, прехранвайки се със своите умения. Индустриалната революция и засилващата се механизация на производствените процеси постепенно намаляват ролята на професионалните занаятчии, но за да се избегне този процес е необходимо спирането на вноса на чужди продукти, които да се конкурират с тези на занаятчиите.

Народните занаяти носят в себе си и красота, въображение, и творчество, както и спецификата на различните етнографски области в България. Те преставляват част от българското културно наследство и като примери за народно майсторство и изкуство трябва да бъдат съхранявани, тъй като са част от националната идентичност.

Днес в България, подобно в много други страни, съществува Закон за занаятите (ЗЗ), чиято основна цел е да уреди „упражняването на занаятите, организацията на занаятчийството и занаятчийското обучение“. Законът е приет от 38–то Народно събрание на Република България и е в сила от 28 май 2001 г. (Обн. ДВ бр. 42 от 27.04.2001 г.). Според Закона за занаятите „Занаят е производство на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списък на занаятите съгласно приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин.“ (чл. 3, ал. 1). В този списък са посочени 129 занаята.

Създадени са 25 Регионални занаятчийски камари (РЗК), които са членове на Националната занаятчийска камара. РЗК водят регистър на майсторите, калфите и чираците по съответния занаят, а така също и провеждат изпити за придобиване на съответната степен – майстор или калфа. Чираците се обучават в занаятчийски предприятия, които също се вписват в съответен регистър на РЗК. Майсторските и калфенските свидетелства, издадени от НЗК в България са легитимен документ и се приемат почти без изключение във всички страни на ЕС и по света след приравнителен изпит в съответната занаятчийска организация.

Занаятите в съвременното образование[редактиране | редактиране на кода]

В Детския музей Буел в Пуебло, Колорадо, деца и техните родители участват в различни видове занаяти.

Проекти на тема „изкуства и занаяти“ са класна дейност прилагана в началното и средно училище както и в алтернативните образователни системи по света.

По-сложни като степен занаяти са част от формалната, задължителна училищна програма в някои от скандинавските страни и са наричани слойд на шведски, а на финландски – käsityö или veisto. Учениците се учат как да работят основно с метал, текстил и дърво не за целите на професионалното обучение, както е при американските професионално-технически училища. Целта е децата и юношите всеки ден да създават и развиват практически умения, използвайки инструменти и разбирайки материалите, които ни заобикалят, за икономически, културни и екологични цели.

Средните училища, колежите и художествени отдели в университети предоставят избираеми опции за повече изкуства, основани на занаятите в допълнение към предмета „изобразително изкуство“, разлика, която избледнява през годините, особено с възхода на занаятите в студио, т.е. използването на традиционни занаятчийски техники от професионални художници.

Много читалища и училища провеждат вечерни и дневни класове със семинари за възрастни и деца, където могат да се усвоят основните занаятчийски умения в кратък период от време.

Списък с често срещани занаяти[редактиране | редактиране на кода]

Използвайки текстил или кожа[редактиране | редактиране на кода]

  • Багх щампа от Мадя Прадеш
  • Плакатно изкуство
  • Калиграфия
  • Кръстат бод[1]
  • Плетене на една кука
  • Кърпене
  • Бродерия
  • Сплъстяване
  • Плетене
  • Плетене на дантела
  • Щамповане на кожа
  • Ресни[2]
  • Макраме
  • Шапкарство
  • Гобленов бод[3]
  • Пачуърк–зашиване на различни парчета плат
  • Капитониране
  • Вмъкване и бродиране на панделка върху панама[4]
  • Килимарство
  • Седларство[5][6]
  • Шиене
  • Обущарство
  • Ситопечатарство
  • Предене
  • Текстилна графика–изографика[7]
  • Гоблен
  • Фриволите[8]
  • Тениска с щампа
  • Тъкачество

Използвайки дърво, метал, глина, кост, рог, стъкло или камък[редактиране | редактиране на кода]

  • Украшение направено от или с мъниста
  • Дърворезба върху кост (от бик, камила върху рог и т.н.)
  • Везани с месинг кокосови черупки- занаят от Керала
  • Плочки от рога на бик
  • Дърводелство[9]
  • Художествена керамика
  • Подкопаване(етап при дърворезбоването)
  • Медникарство
  • Дърводелство(вкл. копаничарство[10])
  • Правене на къщи за кукли
  • Създаване на кукли
  • Емайлиране или глизиране на порцелан
  • Резбована решетъчна преграда[11]
  • Стъкло офорт
  • Стъкларство[12]
  • Създаване дизайн на бижута
  • Гравиране
  • Изкуство от летви[13]
  • Маркетри
  • Металообработване[14]
  • Мозайка
  • Грънчарство
  • Куклен театър
  • Металопластика
  • Макет
  • Скулптура
  • Стъклопис
  • Правене на играчки
  • Пирография[15]
  • Дърворезба[16]
  • Струговане
  • Дървообработване[17]

Използвайки хартия или платно[редактиране | редактиране на кода]

Използвайки растения, различни от дърво[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]