Стъклопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стъклописи
Vitrail roccella 6.jpg

Стъклописите се наричат също витражи (на френски: vitrage – „остъкление“ и на латински: vitrum – „стъкло“) и представляват цветни рисунки на стъкло. Те са декоративно и изобразително изкуство, използващо цветни парченца стъкло, които се подреждат в мозайка и изобразяват различни фигури.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Стъклописите най-често заместват стъклата на прозорците в християнски църкви. Там изобразяват библейски сцени или просто преплетени християнски символи.

Технология на изработка[редактиране | редактиране на кода]

За закрепване на парченцата стъкло в равен лист най-често се използва рамка от олово с двоен П-образен профил, наречена шпросна. Мекото олово се обработва лесно и позволява стъклата да се закрепят плътно, без опасност да бъдат спукани от напрежението на металната рамка.

Друг вариант за прикрепване на парченцата стъкло е т. нар. „Арабски витраж". При него съединяването става посредством гипс, тъй като сплавите, с които се спояват шпросните, се топят при неособено висока температура, което изключва използването им за правене на витражи за места, където е горещо.

Готически витраж[редактиране | редактиране на кода]

Витражйт е едно от основните направления на готическата живопис, който постепенно измества фресковата живопис. Техниката на витража остава същата, както през предишния период, но цветовата палитра става по-богата и цветна, а сюжетите по-сложни – наред с изображенията с религиозни сюжети се появяват витражи на битови теми. Освен това, във витражите почват да се използват не само цветно, но и безцветно стъкло.

Стъклописът е най-разпространената и престижна форма на живописта в Северна Европа до ХV век, когато е изместен от панелната живопис. Готическата архитектура осигурява в големите сгради обширни пространства, които да бъдат заети от стъкло. В началото на периода се използват предимно черна боя и чисти или светло оцветени стъкла, но в началото на ХІV век се увеличава употребата на смеси, съдържащи сребро, с които се рисува върху стъкло, след което се изгарят. Това позволява постигането на голямо разнообразие от цветове, групирани около жълтото. В края на периода започват да се използват все по-големи парчета стъкло, в които жълтият цвят е доминиращ.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Томан, Ролф – „Готика“:архитектура-скулптура-живопис,Konemann,2000