Обущарство

Обущарска работилница

Обущарството е занаят, насочен към производството и поправката на обувки. Те се произвеждат от различни материали, като кожа, дърво, гума, пластмаса, юта и други, и често се състоят от няколко разнородни части. Един от важните занаяти в миналото, днес обущарството до голяма степен е изместено от серийното производство на обувната промишленост.

В България

Обущарството (наричано също папукчийство, от папуци, „обувки“) е силно развито по българските земи през епохата на османското владичество. Най-голям разцвет занаятът достига през XIX век, когато в редица градове се оформят папукчийски чаршии. Папукчиите изработват различни видове обувки – цървули, пантофи, калеври и еминии. Суровини за папукчийството са:

• кожи – за горната част на кожените обувки и за подметки;
• памучни прежди – употребявани за конци;
• восък – използван за тяхното смазване;
• хума – за лепене на подметката;
• тъкани – за пантофи.

От 1850 година в Габрово започват да се работят т.нар. кундури – клечени обувки, чийто тип е внесен от Виена, Букурещ и Цариград. След 1880 година те придобиват широка популярност и се увеличава броят на кундуржийските дюкяни. В края на XIX век се внасят машини за шиене на чехли, с което се слага край на папукчийството.

• 
  Експозиция „Папукчийство“ в Регионаления исторически музей в Кърджали
• 
  Папукчийска работилница от с. Тихомир. Експонати на Регионаления исторически музей в Кърджали