Кожа (материал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Различни кожени изделия и някои занятчийски инструменти за обработката им.
Готови кожи

Кожа (материал) — е здрав и гъвкав дълготраен материал, получен от сурова кожа на животни чрез обработка. Основният вид обработка е дъбене или щавене. Използват се кожи, основно получени от млекопитаещи животни, като говеда, овце, свине, както и някои риби, змии, крокодили и други. Отделно производство е производството на кожи от скъпоценни животни с красива козина като сребърна лисица, норка и други.

Кожата в този си вид се използва за производство на обувки, облекла, чанти, мебели, както и дребни предмети като скъпи книги и други.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Материалът кожа е гъвкав, жилав, относително здрав, устойчив и многостранен за използване материал. Той е относително непропусклив за водата, въпреки че е дишащ и достатъчно пропусклив за въздуха и водните пари.

За техническото описание и оценката на качеството на кожата са решаващи плътността, якост, здравина на опън, устойчивост на светлинно въздействие, както и свиваемост. Освен тези физически параметри са важни химически параметри като съдържание на мазнини, температура на свиване при мокро състояние, съдържание на дъбилни вещества, съдържание на киселини и други.

Техническа обработка на кожата[редактиране | редактиране на кода]

Сушене на кожи в Източен Тимор

Според начина на дрането на животните, кожите могат да бъдат отворени (говеда, свине), затворени (овце, кози) и крупонирани. При последните се отделя само гръбната част, наречена крупон, а останалата кожа остава към трупа. Поради високото водно съдържание и силната си замърсеност след дране кожата се разваля много бързо. Ето защо е необходимо бързо след това те да бъдат подложени на бърза първична обработка и консервиране. Започва се с почистване от кръв и други нечистотии и измиване, изрязват се некожните участъци и останалите от вътрешната част остатъци от тлъстини и мускулни частици. Премахването им се нарича шлезене (лешене). Извършва се ръчно или машинно. Следва процес на консервиране.

За консервиране на кожите се използват два основни метода – осоляване и сушене.

  • Осоляване – извършва се по два начина – сух и мокър.
    • Сухото осоляване се прилага основно при свинските и говеждите кожи. Кожата се изпъва с мавията (вътрешната част) нагоре и се поръсва с морска сол. Върху нея се поставя нова кожа, която отново се соли. Така се образува стиф с височина над един метър. Престояват така за около седмица. В това време течностите от кожата се отцеждат и се намалява водното съдържание в нея.
    • Мокрото осоляване се извършва чрез потапяне на кожата в концентриран разтвор на сол (24 - 26%) за около 16 - 20 часа. След това се отцеждат и осоляват с кристали морска сол.
    • Пикелиране. Това е метод, разновидност на мокрото осоляване, по който се обработват овчите кожи. След отделянето на вълната от тях те се потапят в концентриран разтвор на сол (15 - 20%) към който са добавени 2% солна киселина и 1% сярна киселина. Пикелирането продължава един час.
  • Сушене. Този метод на консервиране се прилага за кожите от дребни преживни животни и зайци. Овчите и агнешките кожи се сушат навътре с вълната (на тулум), а козите и ярешките са отворени. За да не се прегъва кожата при сушенето се изпъва с клечки или се простира на тел. Сушенето се извършва в сенчесто помешение с непрекъсната циркулация на въздуха в него. При сушенето кожите намаляват размера си до 15%, а дебелината с 30 - 40%. Масата се намалява в значителна степен – от 50% при свинските до 60% при говеждите.