Кожа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за анатомичния орган. За произвеждания от него материал вижте Кожа (материал).

Схема на кожа на бозайник

Кожата е анатомичен орган, мекото външно покритие на тялото при гръбначните животни. Тя се отличава по структура, химичен състав и произход от покритието на други животни, като екзоскелета при някои безгръбначни.

Основните функции на кожата са да предпазва тялото от механични въздействия, патогени[1] и прекалена загуба на вода.[2] Тя служи и за топлоизолация, регулиране на температурата, както и като рецептор за част от сетивата.

При бозайниците кожата е най-големият орган, част от покривната система, и включва няколко слоя ектодермални тъкани.[3] Всички бозайници имат косми по кожата си, дори морските, при които те са труднозабележими. Кожата на останалите гръбначни има различни характеристики от тази на бозайниците.[4] Влечугите и рибите имат твърди защитни люспи, а птиците - пера, а кожата на земноводните е частично пропусклива и позволява осмозата на някои вещества.

Кожата е изградена от два основни слоя - епидермис и дерма. Под дермата е разположен още един вътрешен слой - подкожие (хиподерма), изградено главно от мастни клетки и в различните части от тялото е с различна дебелина. Епидермисът е съставен от 2 слоя — герминативен (в него клетките непрекъснато се делят) и рогов (съставен от мъртви клетки). В основата на епидермиса се намират пигментни клетки, съдържащи меланин, който придава цвета на кожата.

Епидермис[редактиране | edit source]

Епидермисът е изграден от многослоен плосък вроговяващ епител. Неговата дебелина в различните части на тялото е различна. Достига най-голяма дебелина в областта на стъпалата (около 1,4 mm). Епителните клетки се подреждат при кожа без косми в 5 основни слоя — базален, шипчест, зърнест, блестящ и рогов. При кожа с косми слоевете са 3 — базален, шипчест и рогов. Най-дълбокият му слой е образуван от клетки, които непрекъснато се делят. Новите клетки, чиито брой нараства постоянно, избутват старите в по-горните слоеве. В този слой се срещат клетки (меланоцити), които произвеждат тъмния пигмент меланин. Той поглъща вредните ултравиолетови лъчи от слънчевата светлина и така предпазва клетките в по-дълбоките слоеве на кожата. Доказателство за неговото действие е фактът, че през лятото при продължително пребиваване на море или планина, количеството на този пигмент се увеличава.

Рогов слой[редактиране | edit source]

Най-повърхностният слой на епидермиса е изграден от плътен рогов слой. Клетките му са мъртви, загубили са ядро си, а цитоплазмата им е изцяло заета от рогово вещество. Най-външната част на този слой е подложена на излющване и затова тя непрекъснато се възстановява от по-дълбоките слоеве. Роговият слой осигурява надеждна механична защита от различните вэздействия на заобикалящата среда (болестотворни микроорганизми, химични и физични фактори) както и от загуба на вода.

Дерма[редактиране | edit source]

Дермата е изградена предимно от съединителна тъкан. Тя осигурява изхранването на епидермиса и определя здравината на кожата.Състои се от два подслоя - папиларен и мрежест. Папиларният слой се разполага в основата на епидермиса и образува към него конусовидни издувания - папили. Той е изграден от хлабава влакнеста съединителна тъкан. Тук се разполагат кръвоносни съдове, нерви и чувствителни телца. В този слой има гладкомускулни клетки, които формират мускулите на космите. Мрежестият слой се състои от уплътнена съединителна тъкан. Колагенните влакна се групират в дебели снопчета. Подкожието е изградено от хлабава влакнеста съединителна тъкан. В него се разполага и доста мастна тъкан. Колагенните и еластични влакна с възрастта значително намаляват. Това води до загуба на еластичността и гладкостта на кожата. Дермата е богато кръвоснабдена, през нея минават около 10 % кръв от общия кръвен поток. Това има голямо значение за терморегулаторната функция на кожата, както и за ролята ѝ като кръвно депо. През нея кръвта минава значително по-бавно отколкото през останалите тъкани и може да достигне до 1 литър. В дермата и епидермиса се съдържат редица нервно окончание, чрез които човешкият организъм непрестанно получава информация за измененията във външната среда. Непосредствено под епидермиса дермата образува изпъквания, наречени папили. Те са най-силно изразени по дланите и пръстите и образуват строго индивидуален рисунък. Тази особеност се използва в съдебната медицина и криминалистиката. В различните части на дермата са разположени потните и мастните клетки, както и придатъците на кожата.

Потни жлези[редактиране | edit source]

Потните жлези са разположени по цялото тяло, но най-много има по дланите, ходилата, слабините и подмишниците. Те представляват тръбички, на които единият край е навит на кълбенце, разположен в дермата, а другия излиза на повърхността на кожата. Секретът който отделят – потта, съдържа вода и разтворени в нея соли (NaCl) и други крайни продукти от обмяната – урея и др. Потта има кисела реакция. Потните жлези имат голямо значение за терморегулацията.

Мастни жлези[редактиране | edit source]

Мастните жлези имат изходни канали, които се отварят в космената торбичка. Клетките им постепенно се разрушават и отделят мастен секрет, натрупан в тях. Секретът на мастните жлези смазва космите и епидермиса, като по този начин го предпазва от изсушаване и напукване. Разрушените клетки се възобновяват посредством делене на основния клетъчен слой.

Придатъци на кожата[редактиране | edit source]

Здрави нокти

Придатъците на кожата това са космите и ноктите. Те са рогови образувания на епидермиса. Космите покриват цялото тяло с изключение на дланите, ходилата, пръстите и устните. Състоят се от корен, който е разположен в дермата и ствол, който излиза над повърхността на кожата. Коренът на косъма се намира в космена торбичка, където става нарастването и смазването му. Ноктите са рогови образувания, които имат защитна функция. Те покриват най-крайните части на пръстите, където има натрупани голямо количество нервни окончания.

Функции на кожата[редактиране | edit source]

Кожата притежава редица важни функции: защитна, сетивна, отделителна, дихателна, терморегулаторна, обменна и др. Тя покрива цялото тяло и го предпазва от микроорганизми, защитава го от вредното влияние на ултравиолетовите лъчи, от загуба на вода и други, т.е. изпълнява защитна функция. В нея се намират рецептори за възприемане на външни дразнения, които имат значение за общата сетивност. При хора с увредено зрение тази функция на кожата е силно развита. Отделителната функция е свързана с дейността на потните жлези — чрез потта се отделят крайните продукти от обмяната на веществата. При увреждане на бъбреците тяхната функция отчасти се допълва от кожата — чрез потта се отделят повече вещества, а при захарен диабет терморегулаторната функция на кожата се осъществява главно чрез потоотделяне и изпарение на веществата.

Хигиена на кожата[редактиране | edit source]

Снимка на болен от рак на кожата

Непосредствения досег с околната среда, както и непрекъснатото отмиране на горния слой на епидермиса, отделянето на пот и мастен секрет изискват спазване на лична хигиена на кожата. Редовното миене и къпане, чистата и ненаранена кожа са важен фактор за осъществяването на основните ѝ функции. Облеклото също има значение за нормалното функциониране на кожата — то трябва да е по възможност от естествени материали и съобразено с климатичните условия.

Кожата трябва да се предпазва от изгаряне. При изгаряне на значителна част от нея настъпва смърт. Понякога тя е добра среда за развитието на микроорганизми и гъбички. Спазването на личната хигиена намалява разпространението им. Инфекциите с гъбички (микози) се получават при плуване в басейни със замърсени води, използване на общи хавлиени кърпи, дрехи, обувки и др.

Изтъняването на озоновия слой около Земята и озоновите дупки са причина за увеличаване на заболяванията като рак на кожата. Също така излагането на силното действие на слънчевите лъчи повишава риска от развитие на рак на кожата. Закаляването на кожата под действието на естествени фактори като въздуха, слънцето и водата има благоприятно действие върху нейната структура и функция.

Техническа обработка на кожата[редактиране | edit source]

Според начина на дрането на животните кожите могат да бъдат отворени (говеда, свине), затворени (овце, кози) и крупонирани. При последните се отделя само гръбната част, наречена крупон, а останалата кожа остава към трупа. Поради високото водно съдържание и силната си замърсеност след дране кожата се разваля много бързо. Ето защо е необходимо бързо след това те да бъдат подложени на бърза първична обработка и консервиране. Започва се с почистване от кръв и други нечистотии и измиване, изрязват се некожните участъци и останалите от вътрежната част остатъци от тлъстини и мускулни частици. Премахването им се нарича шлезене (лешене). Извършва се ръчно или машинно. Следва процес на консервиране.

За консервиране на кожите се използват два основни метода - осоляване и сушене.

  • Осоляване - извършва се по два начина - сух и мокър.
    • Сухото осоляване се прилага основно при свинските и говеждите кожи. Кожата се изпъва с мавията (вътрешната част) нагоре и се поръсва с морска сол. Върху нея се поставя нова кожа, която отново се соли. Така се образува стиф с височина над един метър. Престояват така за около седмица. В това време течностите от кожата се отцеждат и се намалява водното съдържание в нея.
    • Мокрото осоляване се извършва чрез потамяне на кожата в концентриран разтвор на сол (24 - 26%) за около 16 - 20 часа. След това се отцеждат и осоляват с кристали морска сол.
    • Пикелиране. Това е метод, разновидност на мокрото осоляване, по който се обработват овчите кожи. След отделянето на вълната от тях те се потапят в концентриран разтвор на сол (15 - 20%) към който са добавени 2% солна киселина и 1% сярна киселина. Пикелирането продължава един час.
  • Сушене. Този метод на консервиране се прилага за кожите от дребни преживни животни и зайци. Овчите и агнешките кожи се сушат навътре с вълната (на тулум), а козите и ярешките са отворени. За да не се прегъва кожата при сушенето се изпъва с клечки или се простира на тел. Сушенето се извършва в сенчесто помешение с непрекъсната циркулация на въздуха в него. При сушенето кожите намаляват размера си до 15%, а дебелината с 30 - 40%. Масата се намалява в значителна степен - от 50% при свинските до 60% при говеждите.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Proksch E, Brandner JM, Jensen JM. (2008).The skin: an indispensable barrier. Exp Dermatol. 17(12):1063-72. PMID 19043850
  2. Madison KC. (2003). Barrier function of the skin: "la raison d'être" of the epidermis. J Invest Dermatol. 121(2):231-41. PMID 12880413
  3. "Skin care" (analysis), Health-Cares.net, 2007, webpage: HCcare.
  4. Alibardi L. (2003). Adaptation to the land: The skin of reptiles in comparison to that of amphibians and endotherm amniotes. J Exp Zoolog B Mol Dev Evol. 298(1):12-41. PMID 12949767

Виж още[редактиране | edit source]

Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина